Какво трябва да направи българският избирател, преди да тръгне към урната, за да даде своя вот за Сульо или Пульо. За 22 години какво загуби и какво спечели българинът?
Загубихме безплатното здравеопазване. Загубихме безплатното образование. Правото (конституционно) на работа и почивка. Не е по силите на обикновения работник, чиновник, учител или селскостопански труженик да отиде на почивка или да си построи дом. Това могат да си го позволят шепа бандити, разбойници, пладнешки обирджии, които са си умешали политическите цветове и сполучливо играят ролята на бозаджията и халваджията. И вместо да влязат в затвора за много дълъг период, те още от Великото народно събрание се „мъчат" в парламента, където ние с много лека ръка ги избираме. Такива като Иван Костов, Стефан Софиянски, Любо Пъпката, Асен Агов, Симеон II и още много „юнаци" отдавна трябваше да търкат наровете в централния затвор. Какво още „спечели" българският електорат след „демократичните" промени: бой с бухалки до насиране, заливане със сярна киселина (Ана Заркова и много други), ограбване по най-бандитски прийоми на жилища, имоти (ниви и гори), леки коли, вземане на лица от семейството с цел получаване на големи откупи, невъзможност за лечение и образование, а така също и трудно намиране на работа. Европейският съюз ни заграби всичко. Сега внасяме почти всичко. Месо, мляко и цялата гама хранителни продукти, но е под въпрос неговото качество. Спряха ни четири реактора от АЕЦ „Козлодуй". Армията е под санитарния минимум. Разрушени и разгромени са 3500 промишлени предприятия. Натирихме по пуста чужбина около два милиона наши сънародници да се скитат немили-недраги. През време на мандата на Иван Костов, Симеон II, Сергей Станишев и сега Бойко не е забит един пирон. Не е изградено едно предприятие, където да се трудят нашите съотечественици. Само се приватизира, разрушава и продава за жълти стотинки. Съдбата на „Булгартабак" ще последва одисеята на „Кремиковци" и на много бивши и водещи предприятия. Какво предстои на плебса. Да живее само от шоутата на Слави, Азис, адреналинките, фолкпечавчките. Значи хляб и зрелища. Може и без хляб. То не бяха затваряни болници, училища, жп гари и линии. Да не говорим за БАН и други научни институти. Какво ви обещават бъдещи кандидати за славата? Общо взето, само голи лафове, без да се ангажират за нещо по-съществено. Драги пенсионери, управляващите изградиха в София и други градове огромни молове. Но чудно защо не влизате да пазарувате в тях. Какъв е изходът? Да се обединим в един стоманен юмрук -вместо да сме наковалня - и да си решим въпроса по достойнство. В противен случай - „стената на плача" ви е в кърпа вързана. Искам също така да се обърна и към по-младото поколение на България. Мили млади хора, не си продавайте кожите за една паница леща. Борете се мъжки за вашето щастие и по-добър живот. Защото управляващите, както продават предприятията, които ние навремето изградихме, а вас ви изхвърлят на улицата като кремиковските работници, не след много дълъг период ще ви продават като добитък на хайван пазар. Нали битката за Шенген е именно за това - да ви натирят по света без право на завръщане. Но тогава ще бъде наистина много късно. Тогава и Господ Бог не ще може да ви спаси. След като продадат и вас, скъпи сънародници, най-накрая идва и името на държавата България. Няма страшно. Младото поколение усилено учи английски и усвоява празниците и традициите на католицизма. Така че всичко ще мине гладко и безболезнено. „Останалото е мълчание" (Шекспир).В-к "Земя"
Няма коментари:
Публикуване на коментар