С Пламен Димитров, президент на КНСБ, разговаря Соня Гълъбарова- Финансовият министър Дянков категорично заяви, че бюджет 2012 ще се обсъжда след изборите. Какво ще успеете да договорите за двата месеца, които остават?
- Смятаме, че най-напред трябва да се приемат мерки за компенсиране, макар и частично, на доходите през т.г. Първо става дума за един ясен пакет от зимни компенсации за пенсионерите, за да покрият поне част от разходите си около празниците. Предложението ни е тези, които вземат пенсии до размера на минималната (136,08 лв.) да получат еднократно 50 лв. С доходи от минималната до средната пенсия (250 лв.) - да вземат 30 лв. и над средната до 400 лв. - по 20 лв. За това ще трябват около 60 млн. лв. Не е много, възможно е да се направи този разход в края на годината, още повече че изпълнението на бюджета върви добре.
- Само пенсионерите ли трябва да бъдат компенсирани?
- Министър Дянков ще трябва, след изборите може би, да разреши на всички бюджетни изпълнители да дадат еднократни плащания в цялата бюджетна система от реализираните икономии.
- Но Дянков вече обяви, че няма да се дава никаква 13-а заплата в бюджетния сектор?
- Тогава да го нарече допълнително материално стимулиране или както иска, години наред този вид плащане беше замразено, забранено и т.н. Сега нека служителите получат колкото е възможно от спестените пари. Това вече се случва в средното образование за около 15-20% от училищата. Там няма забрана за допълнително плащане. В рамките на делегираните бюджети и сега, макар и с малко - 3-5%, има движение на заплатите. В същото време има около 600 училища, които са на минус с бюджета си и с тези дългове трудно ще завършат годината. Натрупаните задължения са не защото лошо са планирали бюджетите си, а по причина, че цените за издръжката им скочиха много рязко. Говоря най-вече за консумативите, а не за неправомерно увеличени заплати. До края на годината трябва да има доплащане и във всички системи на бюджетно финансиране, за да понесат увеличената минимална заплата.
- Как така да я “понесат”?
- В част от бюджетните системи има нужда от дофинансиране, за да могат да дадат на хората си през последното тримесечие увеличената минимална заплата. Това не е било предвидено в бюджетите им и сега се явява като дефицит. Трябва да направим всичко възможно в рамките на бюджета и неговото добро изпълнение, както твърди министър Дянков, да вместим тези мерки, за да получат хората малък импулс за стабилизиране на доходите.
- Това едва ли ще стане, но има ли шанс за ръст на заплатите в частния сектор до края на годината?
- Договаряме с работодателите на ниво икономически дейности индекси (забележете, те са препоръчителни) за повишение на заплатите и през тази, и през идната година. По предложение на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и на Българската стопанска камара приехме да не договаряме общ национален индекс за ръст на заплатите в реалния сектор. Това да стане по браншове и дейности, според възможностите на фирмите. Бизнесите са много различни - във фармацевтичната индустрия например нещата вървят нагоре, там се плащат добри заплати, увеличава се производството и заетостта, докато в строителството е точно обратното. Искаме, където може, заплатите да се вдигнат още тази есен или в началото на идната година, но договарянето за това да стане сега.
- Какви са предпоставките доходите в частния сектор да вървят нагоре?
- Има и социални, и икономически предпоставки. Препоръчителните индекси ще отчитат спецификата на производството, на продажбите, на износа, на инфлацията и производителността на труда. Така ще се каже примерно - за сектор фармация препоръчителното увеличение на доходите е 15-20% на годишна база за т.г., защото фирмите могат да понесат подобно нещо. Говоря за увеличение на заплати, ако някоя фирма вече го е направила, естествено сега няма да ги вдига пак.
Но тъй като повечето фирми от други сектори са се скрили под общото покривало “криза” и са замразили заплатите, искаме да изкараме на светло някои възможности за повишението им. За последните пет месеца успях да мина в около стотина предприятия, в повече от половината от тях има нагласа, даже някъде вече са договорили увеличение на доходите между 5-15%, а в една болница даже 20%.
- Да се докажете като синдикат - затова ли натискате за ръст на заплатите в частния бизнес, преди той да се е вдигнал от кризата?
- Повишението на заплатите няма да има само социално и синдикално измерение, а и огромен икономически ефект. Бизнесът отдавна е признал, че големият проблем у нас е свитото и все по-свиващото се потребление - и инвестиционното, и личното. Това драматично удря предприятията, които не могат да си продадат продукцията. Като прибавим и банките, които не им дават кредити... Хората, дори и малко средства да са заделили, ги държат на влог или вкъщи, защото не знаят дали утре ще имат работа. Пък и това твърдение за растящите спестявания на българина е химера.
- Истина е, защо да е химера?
- Защото около 40% от българите имат някакви влогове, останалите около 60% или нямат, или държат дребни суми вкъщи, колкото да имат нещо в резерв от заплата до заплата, но нищо не купуват. Да не говорим за тези, които имат някакви депозити, но пък взетите преди това кредити са двойно и тройно повече. Няма как растежът на икономиката да бъде стимулиран освен през потреблението. Три четвърти от брутния вътрешен продукт всъщност е потребление - на гражданите, на фирмите, на държавата. Важното послание, което сега трябва да стигне до хората, е - започваме да размразяваме доходите бавно, полека, но това ще се случи в идните месеци.
- Предложенията ви за бюджет 2012 са доста мащабни. От къде пари за това, което искате?
- В последния месец всички прогнози за ръстеж на икономиките се коригираха, и то надолу, което е тревожно. Мисля, че ръстежът у нас през идната година едва ли ще е повече от 2-2,5%, ако нещо не се промени коренно. Но ако успеем да развържем проблема с доходите, ръстът, който вътрешното потребление ще генерира, може частично да компенсира загубите на растеж, които биха дошли от свързаните с нас икономики. Затова искаме поне 290 лв. минимална заплата от 1 януари или по-висока, ако увеличението ще бъде от април или от средата на годината. Премерено повишение на заплатите в частния сектор, което средно може да стигне 8-12% на етапи от сега до есента на следващата година. Ръст на заплатите в бюджетния сектор 10%, годишна индексация на пенсиите, според приетите правила, която не се прилага вече 3-та година. Обезщетенията при безработица, детските и някои други плащания също трябва да се приведат в по-адекватен вид и да отговарят на все по-различния тип работещи - сезонни, временни, дистанционни, надомни и т.н. Искаме да променим условията за достъп на безработните до обезщетенията, които им се полагат и т.н. Ще държим да се вдигне и максималният осигурителен доход, т.е. да стане равен на 10 минимални заплати, което от догодина да значи 2900 лв. при 2000 лв. сега.
- Как ще се отрази договарянето на минималните осигурителни прагове на приходите в НОИ?
- От договарянето през тази година постигнахме доста по-добри споразумения от миналата. Това се дължи на усилията и на бизнеса, и на синдикатите. Някъде имаше опит да се върви към големи числа, както е в туризма, което може да доведе до отказ от подписаното споразумение. Не виждам потребност ръстът на недоговорените дейности да се определя в тристранния съвет. Самата работна група, която най-накрая оформя споразуменията, постигнати на браншово ниво, е тристранна.
Правилата й са определени с решение на тристранния съвет и точно той е приел, че в недоговорените сектори ръстът на увеличение ще е колкото е средният ръст в договорените. Ние също не искаме административно определяне на праговете, но тази година то е необходимо като дисциплиниращ фактор.
Защото там, където няма споразумения, то е не защото не сме се разбрали, а защото работодателите от съответния бранш изобщо не са благоволили да дойдат, за да преговаряме. Така не се води социален диалог.
Визитка:
Роден на 20 септември 1963 г. в Русе.
През 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище във Варна и до 1991 г. е корабен инженер в БМФ. След това е назначен за областен координатор на КНСБ за Варна.
От 1993 г. до 1997 г. е изпълнителен секретар на КНСБ, после вицепрезидент и от 12 октомври 2010 г. е и.д. президент на синдиката.
През 1999 г. завършва магистратура в Пловдивския университет по “Управление на човешките ресурси”, владее руски и английски, семеен, има една дъщеря.
В-к "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар