Няма лекар юпи
Застаряването на населението води до увеличаване на разходите
Проф. Асен Гудев е председател на дружеството по кардиология в България. Завършил е медицина в София 1986 г. и има специалности "Вътрешни болест" и "Кардиология". Работил е като ординатор в районната болница в Белоградчик, ръководител на кардиологичната клиника в многопрофилната болница в Плевен и от 2004 г. е шеф на кардиологията в болница "Царица Йоанна" - ИСУЛ, в София.
-Проф. Гудев, защо България е страната с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз?
- За съжаление нямаме надеждно отчитане на заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Те по принцип са най-честата причина за смъртност в целия свят. Не случайно последната сесия на ООН беше посветена на хроничните незаразните болести, сред които са сърдечно-съдовите, диабетът и белодробните.
Това е световна епидемия, която се дължи на лошите навици на живот, разпространението на тютюнопушенето, неправилното хранене, стреса, замърсяването на околната среда. Положителното е, че в последните години има тенденция за намаляване на тези заболявания. Целта на дружеството на кардиолозите в България е да се намали преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Науката смята всяка смърт от тези заболявания преди 65 години за преждевременна.
Въведеният от здравното министерство електронен регистър, който ще следи операциите на сърце, ще помогне ли за по-добра статистика за заболеваемостта и смъртността? Дружеството на кардиолозите одобрява ли регистърът и ще предотврати ли той злоупотребите, които установи Медицинският одит в клиниките по инвазивна кардиология?
- На този етап регистърът покрива сравнително тясна област от крадиологията. Това е една първа крачка в правилната посока. Неговото създаване е заслуга на колегите от интервенционалното кардиологично дружество.
Проблемът в областта на инвазивната кардиология беше много наболял и създаването на регистър беше належащо. Надявам се той да реши проблема и да се види доколко адекватно се покриват нуждите на пациентите да бъдат лекувани навреме. Истината е, че ние все още имаме много пациенти, чието лечение закъснява по много причини. Една от тях е, че постъпват много късно в болница.
При сърдечно-съдовите заболявания всяко забавяне води до инвалидизация, ако не доведе до смърт. Най-високата смъртност е в първите два часа на инфаркта. Голяма част от пациентите - това е световен проблем, въобще не стигат до болниците. За съжаление ранните симптоми на инфаркта не се разпознават от много хора и не са редки случаите, в които и медицински лица не ги разпознават. Лечението на инфаркта може да е много ефективно, ако то се направи в ранните часове.
Тогава той не оставя тежки последици, не води до инвалидизация. И една от ролите на инфарктния регистър е да покаже не само броя на лекуваните пациенти, но и качеството на лечението, дали то е извършено на време. Предстои създаването на други такива регистри, но този на сърдечно-съдовата смъртност е съвсем друго нещо.
Почти всеки смъртен акт в момента завършва с констатацията, че човекът е умрял от сърдечно-съдова недостатъчност, и в статистиката излиза като умрял от сърце. Крайната цел е да се създаде общ регистър на сърдечно-съдовите заболявания, който ще даде ясна картина на смъртността в обществото.
Кои са симптомите, които трябва да подскажат на болния, че е получил инфаркт?
- Това са остра стягаща болка в гърдите, тежест, гадене, особено ако са съпроводени с изпотяване. Болката може да е остра, но и по-притъпена, може да отива към гърба, към ръцете, към челюстта. Това особено важи за пациенти, които са рискови – пушачи, предимно мъже, но не само, над 45-годишна възраст, хора, които са имали стягане в гърдите при физическо усилие.
Това трябва да подскаже на човека и неговите близки, че става въпрос за заболяване с много висок риск. Разбира се, подобна клинична картина имат и други заболявания, свързани със сърдечно-съдовата система, които също са опасни.
Дали е инфаркт или не, подобни симптоми, изискват бърза реакция от страна на болния, от страна на близките и да се позвъни на тел. 112. Кардиологичното дружество е един от инициаторите на кампанията "Стент за живот", която има за цел да обучи пациентите и техните близки да разпознават симптомите на инфаркта.
Намаляването на цената на клиничната пътека за инвазивна кардиология от началото на годината като мярка срещу злоупотребите доведе ли до повече смъртни случаи, както плашеха кардиолози?
- Мисля, че не е имало пациент, на когото да е отказано лечение. Разбира се, първичната ангиопластика е дейност, която изисква сложна логистика с участието на много хора и няма как да е евтино. Целта на ранното лечение, както казах вече, не е само намаляване на смъртността, но и намаляване на инвалидността.
По-добре е да има данъкоплатци и хора, които се осигуряват, вместо такива, за които социалната система трябва да се грижи. В крайна сметка нетният ефект за обществото би трябвало да е позитивен. Разбира се, има го и проблемът със злоупотребите с излишни процедури. Смятам, че регистърът ще оптимизира работата на лабораториите по инвазивна кардиология и ще насочи пациентите към тези, които поддържат най-висок стандарт и осигуряват оптимално лечение.
Какво мислите за идеята на здравния министър д-р Стефан Константинов за промяна на системата на финансиране на болниците - клиничните пътеки постепенно да бъдат заменени от диагностично свързани групи?
- В световен мащаб няма ясен отговор на въпроса какво да бъде заплащането на медицинските услуги. Застаряването на населението води до увеличаване на разходите за здравеопазване в цял свят и до въпроса кой е най-удачният модел за заплащане на медицинските услуги. Има два основни принципа – заплащане на услугата и услугата плюс качеството, тоест не само какво е направено, а и резултатът.
Моето мнение е, че духът на нашия закон за лечебните заведения е твърде комерсиализиран, което опорочава някои практики. Стигна се дотам, че се приватизира печалбата и се национализира загубата. Това е проблем на цялата ни икономика, на цялото ни общество. Системата в момента позволява на частните лечебни заведения да лекуват лесните диагнози, а за държавните болници да остават трудните случаи.
От тази гледна точка смятам, че сега съществуващият модел на заплащане по клинични пътеки не стимулира лечението на тежко болни пациенти, а трябва да е точно обратното. За съжаление и някои високи технологии, които спасяват човешки животи, не са адекватно заплащани. Много липсва медицинската наука в България и трябва да й се обърне по-сериозно внимание.
Здравният министър обеща, че въвеждането на новия модел ще увеличи заплащането на лекарите и това ще помогне за решаването на проблема със заминаващите в чужбина кадри. Смятате ли, че тази мярка наистина ще помогне?
- Проблемът не е само в заплащането. Истината е, че ние имаме чудесни студенти, чудесни специализанти, но голяма част от тях търсят житейска и професионална реализация в други страни заради липсата на адекватна система за специализация у нас. Все още срещаме много бюрократични трудности не само с малката бройка специализации, но и с факта, че тя се определя по абсолютно субективен начин и не е базирана на това каква ще е заболеваемостта и на обективните нужди на обществото.
Никога не е анализирано точно от какъв вид специалисти ще има нужда България след 10 години. Дружеството на кардиолозите иска да бъда активна страна в този процес, но досега никога не са търсели мнението ни. За съжаление се сблъскваме с парадкоси като това, че на наши млади колеги в България много трудно се признава специализацията във водещи европейски болници.
В момента един млад лекар може да придобие специалност само за четири години, което според мен е крайно недостатъчно. В специализацията по кардиология липсва модулът "вътрешни болести", тоест тези хора ще бъдат безкрайно осакатени научно и аз не искам да бъда лекуван от лекари, които нямат адекватна подготовка. Това е проблем, който в момента се подценява. Не е въпросът само в заплащането, а и в качеството на специализациите.
Млад лекар никъде по света на взима много пари. Изграждането на един лекар, неговото утвърждаване и издигането му до позиции да печели много е дълъг процес. Няма лекар юпи. На 30-годишна възраст като лекар не може да имаш яхта и ферари, но естествено трябва да имаш адекватно заплащане. Друг проблем в образованието на българските лекари е, че ние не даваме на тези хора усещането и чувството на дълг.
Лекарската професия е преди всички призвание, трябва да бъде призвание. Ние като гилдия, като преподаватели, като лекари, които са полагали Хипократова клетва, трябва да възпитаваме младите лекари в чувство на отговорност, на жертвоготовност. Лекарската професия изисква особена нагласа и усещане за мисия и докато го няма това нещо, ще има оплаквания от пациенти.
В-к "Дневник"
Няма коментари:
Публикуване на коментар