Българите сме мрачен вид. Търсим припек, за да храносмиламе мрака
Аз съм от тази милионна класа сънародници, които изкарваме в чужбина и харчим в България.
Кой в Парламента представлява нашия интерес?
Посочете ми го и ще му дам гласа си
Най-доброто на родината ни днес не е възможността свободно да се състоиш в нея, а свободно да я напуснеш
- България е пред важни избори - за президент и за кметове и общински съветници. Вълнува ли ви какво ще се случи на 23 октомври?
- Да, вълнува ме. Ще се види накъде се движи страната и кой с какво я движи.
- Ако бяхте в България, бихте ли упражнили правото си на глас?
- Не. Аз избирам да не участвам. Съзнавам, че вотът ми не се губи, нито се запазва, а се преразпределя, тоест отнемат ми го в полза на някого. Да, но това става не по силата на свободната ми воля, а на безличната система.
Моят глас не ползва мен, а други - лица в сянка, фигури на мрака
Това е убийствената истина - гражданска съвест в полза на лукавите. Аз съм от тази милионна класа българи, които изкарваме в чужбина и харчим в България. Размерът на нашия принос в брутния вътрешен продукт на страната се изчислява в милиарди. Ние сме едва ли не най-големият външен инвеститор или поне достатъчно крупен, за да бъдем политически представени. Кой в парламента или извън него представлява нашия интерес? Посочете ми го и ще му дам гласа си.
- Натъжава ли ви раздробеността на старата десница? Припознавате ли в ГЕРБ вашето дясно?
- Тъгата отдавна премина. С нея се приключи един страстен цикъл на негодуване, омерзение, обида, отчаяние, покруса, погнуса. Ударих дъното и се събудих.
Вече не сънувам българския политически кошмар. Той не ми се случва, ако не участвам в<него. Дясното у нас представлява двадесетгодишен многократно пукан и вулканизиран плондир, който продължава да се надува от хора с мръсен дъх Двата фронта, левият и десният, са проформа. Левицата и десницата са имитативно разделени. Едните симулират, че не са това, което са - старият режим, а другите, че са това, което не са - новият режим. Никой не е това, за което се представя. Българските политически субекти са издокарани с цел оцеляване, а не от грижа за хората. Така или иначе всяко управление на страната (самонарекло се ляво или дясно) е служебно, доколкото е функция на северноатлантическия политически процес. Това, което има да се случва с България, не се решава от гласуващите българи, а от други гласуващи народи. В този смисъл българската политика се поправя по силата на чужда гражданска съвест, не на собствена.
- Живяхте в България цяло лято - има ли умора от Борисов след 2 г. управление?
- Според мен умора няма, има перманентно оживление. Б. Б. е феномен, който си струва да се съзерцава. Става дума не просто за човек с конвенционална представителност на политик и държавник, за празен костюм, а за уедрена феноменология, за прототипно олицетворение на българското, за изчерпателната му нагледност. Тук българинът стои зрелищно открит в своята противоречива същност. По Б. Б. може да се разказва старата и новата история на България, едва ли не релефът на страната. Удивителен мелез, заченат на балкански кръстопът. Съединителното вещество, предвидено в логото на парламента, със изтекъл срок на годност. Българският политически левиатан.
- Сигурно сте чули за размириците в пловдивското село Катуница и последвалите протести в столицата и големите градове срещу ромите. Как ви се вижда такава ситуация от многонационална държава като САЩ, където живеете от години?
- В Америка подобни неща се случват и могат да се случат всеки момент. Това е една доста разнородна и разногласна страна. Културни, класови и расови войни се водят на видими и невидими фронтове. Въпросът е в каква степен това застрашава устоите на нацията и рамковите конвенции на страната, правилата на съобществото. Въпросът е дали съществува обществен разговор, който да сближава крайностите, а не да ги накалява. Мисля, че българската публичност е лишена от подобен разговор. Крайностите са въпросна провален или не-състоял се разговор.
Ролята на демокрацията е да превърне воюващите общества в дебатиращи общности. Демокрацията не почива на вечно или предустановено съгласие, а на ефективно управление на разногласията.
- Според социалния антрополог Харалан Александров ромите са бъдещето на България. Подозирам, че за мнозинството българи обаче те са преди всичко остър проблем. Как да го решим?
- Циганите бяха оставени на самотек
Оцеляват на базата на широко известен престъпен почин. Последва публичната им демонизация. Конструира се образът на социалния враг и културната заплаха. Причината е ясна - системен управленски провал в социалната сфера. Налице е епидемично възпаляващо се въображение на мнозинството по повод неуправляемото гето на едно криминогенно малцинство. Това може да взриви обществения мир навсякъде и по всяко време.
- Новият ви филм „Цинкограф" разказва историята на човек, който си има собствена държавна сигурност. Живо ли е още миналото след 22 години демокрация?
- Миналото не се губи. То не е запис на хартия. Нито е нескончаема лакърдия за деди и прадеди. То динамично видоизменя настоящето. То е живо бреме. Комунизмът например остави траен отпечатък. В този период от своята история българинът беше дисциплинарно модернизиран, социално-инженерно подобрен, рационализиран. Комунизмът насилствено трансформира до деветосептемврийския политически живот в България от кървава баня в безкръвен цирк. Циркът продължава, бездарен и пошъл. Кое е по-достойното, по-благополучното състояние - всеки да си отговори сам.
- Когато представяхте „Цинкограф", го определихте не като пародия, а като подражание на обществената представа за нас самите. Каква нация сме?
- Да, романът се опитва да реконструира с художествени средства популярни представи на българина за историята си, за произхода на българските работи, версиите на масовото съзнание за българските потайности, народно-конспиративните теории. Невъзможността да се постигне
истината в цялост, а само на части, които се оказват лъжи, е в основата на интригата. Цялата истина за това кои сме и защо сме това, което сме, се разпада на споделени лъжи. Кълбо от лъжи и измишльотини. V нас на лъжата краката са дълги. Тя стига далече
- Какъв опит ви даде продуцентството у нас?
- Това се оказа сложна работа. Да се направи филм, е като да се построи един завод с цел да произведе едно нещо. То да се измисли, планира и разработи, да се произведе, да се опакова и разпространи, да се състезава с други подобни неща по международни форуми и пазари. В процеса на това продуцентът, който е построил и управлява завода, намирайки се в ситуация на опасно висок риск, трябва да се справя със системен хаос, крехки баланси, нередовен поток на пари и непредвидени разходи, с манталитета на работната сила. Това е високо рискова и нервна професия, груба и заедно с това до скъсване тънка - мениджмънт на капризни таланти, комбиниран с тежка зависимост от затормозен бюрократичен процес. Аз лично разглеждам това си занятие по-скоро като социален опит, отколкото като постоянна професия.
- Наскоро казахте, че усещате дефицит на социална справедливост и че има злоупотреби с политическа свобода в България. Какво имате предвид?
- Свобода, която не поражда справедливо благополучие, е измамна. Не магистралите, не бетонът и асфалтът, а човешкият материал е във възможно най-плачевно състояние. Човешкият капитал в България е катастрофално занемарен, разнебитен, аварирал. Образованието и здравеопазването са най-тежко провалените сектори на управлението. Най-доброто на днешна България не е възможността свободно да се състоиш в нея, а свободно да я напуснеш.
- Преди дефинирахте щастието по български така:,,... човек, който седи с обелен банан в ръка насред руини с наклякал по тях чумав народ и се чуди как да го изяде, без да го видят - по български щастлив". Имате ли метафора за щастие по български след още 20 години?
- Българите сме мрачен, вкиснат вид. Търсим припек, за да храносмиламе мрака. Щастието ни е надробено. Залъкът е веществената форма на това щастие. Злословието на дребно е устната му форма. Доносът на парче - писмената. Отколе по тези земи предателството е това, което гарантирано възстановява чувството за справедливост. Къде е поетът да надраска една епопея за българското щастие, което ни се случва на трохи.
---------
Визитка: Роден през 1956 г. в София
Завършва ВИТИЗ през 1982 г., а през 1987 г. защитава дисертация по изкуствознание към БАН. Член и основател на кръга „Синтез"
През 1991 г. заминава за САЩ
През 1996 г. става доктор на философските науки в Пенсилванския университет, където до днес преподава културна история на Русия и Източна Европа
През 2004 г. е сред учредителите на ДСБ, но 2 г. по-късно се отдръпва разочарован от проекта за нова десница
През 2006 г. публикува първия си роман „Дзифт", а после написва сценария на едноименния си филм.
Новият му филм „Цинкограф" ще излезе на екран през 2012 г.
В-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар