вторник, 27 януари 2015 г.

Българин, без право на обжалване



Докато има баби, които живеят в коптор без покрив, но крият 7-8 бона във възглавницата, нищо няма да се оправи
 

Имам чувството, че този материал вече съм го писал. Имам чувството, че този живот вече съм го живял - по същия тих кротък български начин, по който го живея сега, а после съм умрял, тихо, кротко и по български. И толкова. Сякаш съм излежал доживотно наказание.
Навремето имаше един английски треньор, не е важно кой, та този треньор го уволниха, защото каза, че в миналия си живот хората с увреждания са били грешници. Не беше прав този треньор. Убеден съм, че хората, които плащат за отминали грехове на тоя свят, в този живот, се наричат българи. Каквото и да се случва, те винаги ще страдат. И всъщност най-голямото им наказание тук и сега е, че каквото и да им се случи, нищо добро няма да произлезе от това.
Ето например телефонните измами. Колко души трябва да бъдат ужилени, докато се вземат мерки? Има ли телефонни измамници в Унгария, Люксембург, Малта? И да има, нито един
българин няма да повярва, че е така. Че е така, както е у нас.
У нас вървят репортажи за цели села, в които никой не работи, а
ВСИЧКИ ИМАТ КЪЩИ КАТО ПЕТЕТАЖНИ ТОРТИ в същите отвратително крещящи цветове на глазурата, която у нас се нарича санировка. Нищо че ужилените баби обикновено живеят в коптор, който наричат бащина къща, която никога не е виждала мазилка. По-лошо - копторът никога не е виждал и ремонт на покрива. Тези баби обаче винаги кътат по едни 7-8 хиляди лева, че и нагоре, да се неначудиш как ги събраха тези пари с тези мизерни пенсии.
И докато има такива репортажи за баби, които живеят в коптор без покрив, но крият 7-8 бона във възглавницата, нищо няма да се оправи в тази държава. Нито ще престанат телефонните измами, нито ще се вдигнат пенсиите. Имам чувството, че това е в изгода и на политиците, и на измамниците, които май играят комбина. Имам чувството, че измамниците у нас се отчитат на политиците, за да не ги закача полицията.
А полицията у нас винаги пише едни дълги и нравоучителни текстове, които публикува в медиите. Според органите на реда ето кои са едни от най-разпространените телефонни измами.
Тежко пострадал роднина, за което е необходимо да се направи скъпо струваща операция, извършителите се обаждат на случаен принцип на жертвите и
ПЛАЧЕЙКИ, СЪЗДАВАТ У ТЯХ ПРЕДСТАВАТА че разговарят със свой роднина. Извършителите се представят за лекари и обясняват, че роднината е тежко пострадал и е необходима спешна скъпо струваща операция, за която в момента няма налична сума в здравната каса . За целта ще изпратят санитар да вземе исканата сума. Обясняват, че парите ще бъдат върнати на по-късен етап.
Под предлог катастрофа с автомобил от близък роднина имаме починал човек, често малко дете. Извършителите се обаждат на случаен принцип на жертвите и плачейки, създават у тях представата, че разговарят със свой роднина. Извършителите се представят за полицаи, прокурори или следователи и пак искат пари.
Колет. Под предлог нужда от пари за освобождаване на колетна пратка извършителите се обаждат на жертвите и им обясняват, че са техни близки или приятели на техни близки и са изпратили колетна пратка от чужбина, която съдържа голяма сума пари. За да не бъде задържана на митницата; е необходимо да бъде заплатена сума, с която ще си възстановят парите и
ЩЕ ПОЛУЧАТ НА АВАНТА ОГРОМЕН БОНУС
Томбола. Мошениците се представят за служители на голям магазин и обясняват на жертвата, че е спечелила от томболата на магазина. За да си вземе наградата обаче, е необходимо да закупи ваучери за определена сума и да им продиктува номерата. Тук обикновено гърмят доста по-млади от бабите хора.
Изобретателността на телефонните мошеници сякаш не познава граници.
Те дори имитират полицейска акция срещу себе си по телефона. Под предлог провеждане на полицейска операция се обаждат на случаен принцип на жертвите и се представят за полицейски служители. Обясняват, че в района "действат" телефонни измамници; и предупреждават хората при такова обаждане незабавно да се свържат с тях. Следва "обичайната" схема с плача от страна на вече „ужилен" приятел или роднина, след което жертвата набира мнимия полицейския служител, който й обяснява, че за да бъдат задържани престъпниците, е необходимо да им предаде сума пари, която впоследствие ще им бъде върната.
Измамите обаче никак не спират дотук. Наскоро популярност придоби и „врътката с кратък SMS". Получаваш текст "Спешно обади се" и посочен телефонен номер (обикновено от Конго, Нигерия, Украйна. Македония), който
ЦЪКА ИМПУЛСИ СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА
Абонатите получават и други подобни текстови съобщения като например
"Честито, печелиш S5000 ми се обади спешно".
Моят имейл също не бе пощаден от подобни попълзновения на развален български или сносен английски. Ето няколко примера:
„Здравейте скъпи, моето име е Нора, аз видях профила си на Facebook и да реши да се свърже с вас за приятелство, моля да ми даде отговор за по-нататъшна комуникация, Благодаря."
Hello, My name is Mariana, i saw your profile at (Facebook.com) I have something important to tell you, please contact me in my private email address (marianahamed@hotmail. com). So that I will explain to you further about me and also give you my picture, i am expecting your respond to my email address above.
На разбиращите английски няма какво да обяснявам какво ми пише Mariana. Неразбиращите така или иначе няма да й пишат, защото не я разбират, така че няма смисъл да превеждам.
По-лошото-е, че и фейсбукът ми не бе пощаден от подобни съобщения. Там
ХОРА С ТРУДНО ПРОИЗНОСИМИ ИМЕНА като Hatim Abdalgadir (моля свържете се с мен) или Prasad Gopal Shetty (hi) ми пишат кратки съобщения, в очакване да клъвна.
Онзи ден един колега в службата се оплака, че са притеснили възрастната му самотна майка с обаждане, че е пострадал и е настанен в „Пирогов". Добре, че женицата съобразила първо да му се обади по джиесема, преди да тръгне да раздава пари. Същия ден прочетох в провинциален сайт, че поне десетина пенсионери в родната ми околия са проплакали от телефонни измами. Явно има пикови дни, в които мошениците тръгват на хайка, а после се „потапят" за известно време, за да се насладят на спечеленото, докато огладнеят пак.
На кого да се оплаче човек, не зная. Полицията ли да сигнализирам, Господ ли?
Ето, сигнализирам ги. Дано четат вестници.

Светлозар Стоянов
В. „Новинар”

Няма коментари:

Публикуване на коментар