четвъртък, 29 януари 2015 г.

Печелим от еврозоната повече, отколкото губим



Приемането на единната европейска валута ще донесе повече предимства на страната ни, отколкото негативи, а реалистичният срок за влизането ни в еврозоната е 2018 г.
Това твърдят икономически експерти пред " 168 часа".
На първо място влизането в еврозоната означава, че България ще изглежда по-сигурна и безрискова държава в очите на външния свят. Родните банки, фирми и държавата ще могат да вземат поевтини кредити отвън, чуждите инвеститори ще гласуват по-голямо доверие на страната ни, когато обмислят дали да вложат парите си у нас. Финансовата стабилност, която е следствие от тези фактори, ще има внушителен ефект за развитието на икономиката
От своя страна стабилността и пониженият риск неизменно водят след себе си и по-ниски лихви. Така с влизането в еврозоната вече заемите у нас ще струват колкото в Европа.
Това означава драстично падане на лихвите по кредитите. А възможността за теглене на по-изгодни заеми, неминуемо ще се отрази и оживяващо на бизнеса. Нещо повече - по този начин ще се стимулират и субекти, които в момента нямат възможност да развиват самостоятелна стопанска дейност, да го направят.
Фактът, че благодарение на еврозоната европейските граждани имат значително по-добър достъп до кредити в сравнение с периода преди това, се подкрепя и от статистиката. Например, ако един грък през 1999 г. е плащал вноска по жилищния си заем в размер на 1100 евро на месец, 10 години по-късно той вече плаща по 790 евро. Тоест за 15-годишен заем в размер на 100 000 евро гъркът ще спести 55 000 евро заради по-ниските лихви, пресмятат от Европейската комисия. Подобни икономии някой ден може да зарадват и кредитополучателите в България.
Известна истина е, че въвеждането на европейската валута е нещо като класирането на футболен клуб във висшата лига. Затова, както при отборите, и в случая единствено от представянето на съответната страна членка, от развитието на икономиката й и спазването на строга финансова дисциплина зависи дали ще успее да се възползва от предимствата на еврозоната.
На този фон някои от опасенията са, че въвеждането на европейската валута може да доведе до рязко поскъпване на стоки и услуги. Икономистите обясняват това с естествения стремеж на хората да превръщат цените в евро директно от тези в познатата им стара валута. Някои търговци, възползвайки се от желанието на хората за полесно смятане, нагласяват цените така, че да могат по-лесно да бъдат пресметнати в старата национална валута. Така цените тръгват нагоре. Ако към това се добавя и нормалната инфлация, няма изненада, че в много държави поскъпването на основните стоки след приемането на еврото се е случило в действителност. Например когато през 2000 г. в Германия марката окончателно е заменена от новата валута, от обикновените хора тя е наречена не "ойро", както се произнася еврото там, а "тойро" - от немската дума за" скъпо". Тогава много хора се оплакват, че цените автоматично са приравнени за същия брой от новата парична единица и по този начин стоките са поскъпнали двойно. При това доходите им били останали със същата абсолютна стойност, защото стриктно са превалутирани в курс две към едно.
Най-драматично бе положението при въвеждането на еврото в съседна Гърция. Там цените
при преминаването към евро така скочиха, че клиентите организираха бойкот, като не купуваха нищо. В същото време Еврокомисията не спира да обяснява, че ако цените са се повишили, вината не е в новите банкноти и монети, а в обективните процеси в икономиките. В годината, когато еврото стана обща валута на над половината страни от ЕС - 2002, средната инфлация е била 2,3%. В този процент приносът на еврото е само 0,1- 0,3%, останалото идва от по-високите международни цени на петрола, от увеличения акциз върху цигарите и от лошата селскостопанска реколта.
"Сравнения с приемането на еврото от други страни в миналото не би трябвало да се правят, защото сега ситуацията е коренно различна - категоричен е икономистът Кольо Парамов пред " 168 часа". - Най-елементарното, което можем да приемем за даденост, е фактът, че разплащанията в Европейския съюз ще стават в една валута и няма да се занимаваме с различни курсови разлики и преизчисления. Дори само това е достатъчно, за да се стремим да влезем в еврозоната. Много важно предимство е и че в Европа богатите и силните помагат.
Много държави вече успяха да се възползват от този механизъм и модел за движение напред, а ние го подценихме и го отхвърлихме като вариант. И сега малко с позагубено самочувствие и след много загубено време отиваме в тази посока."
Според експерта приемането на еврото като разплащателно средство у нас може да стане в близките няколко години.
"Смятам, че за разлика от Полша, Чехия, Унгария и Румъния за приемането ни поскоро ще бъде взето отделно политическо решение. Ако започнем процедурата за кандидатстване сега и я реализираме някъде докъм средата на май, имаме надеждни възможности да реализираме приемането до началото на 2018 г.", казва Парамов.
Чисто технически пътят към еврозоната минава през валутнокурсовия механизъм ERM II, където се извършва настройката на макроикономическата политика, за да премине плавно въвеждането на еврото. Допусната в чакалнята, страната-кандидатка трябва да покаже, че валутата й е стабилна и може да се вмести в коридор от +/-15%. Тъй като нашият лев е вързан за еврото, България на практика изпълнява от 1997 г. това условие.
Престоят в ERM II продължава поне 2 години. През това време страната трябва да покаже, че е стабилна и че отговаря на петте условия за членство в евроклуба, познати като конвергентни (маастрихтски) критерии: 1. инфлация не по-голяма от 1,5% над средното за трите държави с най-ниска положителна инфлация в ЕС; 2. бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП; 3. държавен дълг не повече от 60% от БВП; 4. дългосрочни лихви, не по-високи от 2% над лихвите в 3-те страни членки с най-ниска инфлация; 5. обменен курс, поддържан в границите на ERM II в продължение на поне 2 години.
Тезата, че няма да има поскъпване при въвеждане на европейската валута се подкрепя и от други специалисти.
"Проверете какво се случи в Балтийските страни през последните години и ще видите, че няма поскъпване след въвеждането на еврото
- коментира в тази връзка и Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". -Що се отнася до периода на масовото приемане на еврото в половината страни членки, то той съвпадна и с периода на активно печатане на пари най-общо взето и отслабване на еврото спрямо долара. При това не беше заради самата валута, заради много други фактори, които по това време повлияха неблагоприятно върху икономиката. Така че и при запазването на старите парични знаци щеше да има подобен ефект."
По негово мнение опасенията ни при евентуално приемане по-скоро трябва да бъдат насочени към други проблеми.
" Мисля, че все пак да си член на еврозоната за икономика като нашата е по-скоро положително, но трябва да отбележа, че приемането ни не носи само предимства - предупреждава Богданов. - Например участието в Банковия съюз, на което обикновено хората гледат само като надзор, трябва да се разглежда и като ангажимент и определена банкова отговорност
Не е за подценяване и ангажиментът по спасяване на фалирали държави - спасителен механизъм, който е задължителен за страните от еврозоната. И на трето място изключително проблематични напоследък са опитите за налагане на данъчна хармонизация, тъй като част от страните, по-развитите и по-големи икономики са с относително високи данъци. Така че как ще се развият тези три политики от последните години е от изключителна важност. И трите при определени условия и определено развитие биха имали негативни ефекти. В това отношение трябва да сме изключително активни за да защитим нашия интерес.
Правилата в еврозоната еволюират. Те могат да еволюират в добра посока, която за страни членки като България да е по-скоро позитивно и обратно. Еврото не стана така, както беше замислено в договора от Маастрихт. Създадоха се изключително големи дисбаланси по ред причини. Стигна се до това състояние в Гърция, в Португалия и в Испания,което не беше желано и не трябваше да се допуска, но в крайна сметка беше позволено. Иначе ние и в момента имаме фиксиран курс към еврото и ако си пазим валутния борд нямаме заплаха от рискове. Трябва да си отговорим готови ли сме например да жертваме цялата си данъчна автономия и без да имаме германска или френска производителност да имаме френските или гермайските данъци.
Според някои експерти приемането на единната европейска валута може да се отрази негативно на страната ни, тъй като с въвеждането й ще излезем от строгата рамка на валутния борд. На това мнение е и проф. Стив Ханке, който в свое интервю казва:
"Правилата в банковата система и валутният борд поддържат стабилността в България, опасявам се, че с излизането от борда и с приемането на еврото като национална валута, ще загубите своя суверенитет. Валутният борд и финансовата дисциплина сега са вашият бранд, ако приемете еврото, ще го загубите."
" Предупрежденията на икономисти в тази насока са несериозни - категоричен е Кольо Парамов. - До вчера казваха точно обратното за валутния борд, а сега, когато можем да си помогнем и да разпределим малко от тежестта с другите страни членки, говорят друго. От това, че сме във валутен борд, няма абсолютно никакъв риск. Напротив - показателите за паричните агрегати Ml, М2 и МЗ ще бъдат в коренно различно съотношение от сегашното. "
В тази ситуация хубавото е, че България е с валутен борд, тоест тя вече е привързана към еврото и няма да й се налага тепърва да свиква с лишаването от собствена парична политика - страните от еврозоната следват политиката на Европейската централна банка. Това има, разбира се, и своите неудобства както през последните години, така и занапред България няма да може например да девалвира валутата си, за да направи износа си по-конкурентоспособен
Но в крайна сметка финансовата стабилност е по-важна за всички българи, като се има предвид шокът от хиперинфлацията в края на 1996 г.
Така, след като се разделим окончателно с валутния борд и с лева, няма да се налага държавата да поддържа многомилиарден валутен резерв. След влизането в еврозоната БНБ ще запази и ще продължи да инвестира огромна част от сегашните валутни резерви, но правителствените запаси, които напоследък са около 7-8 млрд. лева, могат да бъдат раздвижени. Има различни идеи за какво да се ползват тези пари. Икономистите обаче препоръчват те да послужат за по-дългосрочни цели примерно за пенсионната реформа или за погасяване на външен дълг.
" През годините с критериите, които спазвахме, можеше да имаме и един голям резерв, парите от който можеха поетапно да отиват за нова доходна политика. Вярно е, че напоследък бяхме заклещени от дефлацията и неблагоприятната обща икономическа ситуация в света, но ако 15 години бяхме заделяли по 2,5 - 3 млрд. и целенасочено да се дават от тях за пенсии и за заплати, щяхме да имаме коренно различна позиция за въвеждане на еврото. И това повишено потребление щеше да доведе до по-добро положение. Например Чехия, Унгария и Румъния използваха годините с проинфлационна тенденция да могат да печатат пари и да дават повече за заплати и пенсии, а ние не го използвахме този вариант. Прекалените рестрикции водят до блокиране на възможностите. Още 2009 - 2010 настоявах да приемат и сега щяхме да имаме съвсем различна парична политика. Никой у нас не иска да се занимава с парична политика, а точно тя осигурява свежите средства, с които могат да се правят маневри, и чрез нея правителствата могат да дават направление за развитие на определени сектори. Без сериозна парична политика не може да има ускорено движение напред" коментира още Кольо Парамов.
В деня на приемането на еврото банките служебно ще превърнат в евро всеки влог или кредит, който е левов. Би следвало и лихвите да паднат до съответното ниво за заем или депозит в евро. Все пак това не става автоматично, но би било логичен жест от страна на банките.


Иван Бутовски
В. „168 часа”
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар