сряда, 6 юли 2011 г.

В средата на мандата – ГЕРБ между амбиции и резултати

На 5 юли 2009 г. младата партия „Гоаждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) очаквано спечели изборите за 41 -во НС, независимо че получи само 117 депутатски места. Какво се очакваше от започващото нейното управление тогава и как то изглежда точно две години след изборите? За кратки коментари помолихме няколко експерти и наблюдатели на политическия живот в България.
Ако започнем с доброто, управлението на ГЕРБ неслучайно винаги се съпоставя с това на тройната коалиция. Наистина ГЕРБ ограничи кражбите (или поне видимата им част), които бяха епидемия при предходното управление. Добри думи могат да се кажат и за желанието на управлението да сложи ред в държавата, особено в направление борба с престъпността. Ако не бяха яростните милиционерщини на подслушването и злоупотребата с полицейска власт, този ресор щеше да си остане най-успешен за настоящото управление. Добри думи заслужава и регионалното министерство начело с Плевнелиев, екологичното начело с Караджова, правосъдното начело с Попова и икономическият министър Трайков, който показа твърдост в защита на националните интереси срещу арогантността на Москва. С хвалбите дотук. Доброто желание да управляваш обикновено не е достатъчно, ако нямаш капацитет за това. Стилът на премиера Борисов е стил „справяне с кризисни ситуации". Да се гасят пожари - това е концепцията му за управление. Плюс безкрайна плетеница от междуличностни отношения - повечето скрити, отколкото явни, зад които няма стратегии, няма структури, няма мислене и планиране за втори и трети ход напред. Резултатите се измерват с метрите отрязани ленти, с продължителността на телевизионните интервюта и със запълване на част от дупките на пробитата отвсякъде българска държава. При този подход нито един дълбочинен проблем не може да бъде правилно адресиран и разрешен. Най-големите проблеми са във финансовата политика, в която CV-то на Дянков и приоритетът балансиран бюджет причиниха фалита на половината дребен и среден бизнес. Настрадин Ходжа тъкмо научил магарето си да не яде, и то взело че умряло - това е кризисният мениджмънт на Дянков. Окончателната оценка за това управление ще зависи от способността му да защити националния интерес за АЕЦ „Белене". Ако в крайна сметка Борисов закупи скапания ядрен „Москвич" на Москва по цената на „Мерцедес 600", нищо хубаво от останалата политика на това правителство няма да има голямо значение.
Юри АСЛАНОВ, социолог, „Афис"
Преди две години, управлението на ГЕРБ беше свързвано с големи надежди за промяна, независимо че анонсът беше „всичко и нищо". Нямаше конкретна оферта за разлика от предишни времена, когато от по-рано беше сравнително ясно какво се готви да направи победилата партия. Сега такова нещо нямаше, което позволи на партията ГЕРБ с лека ръка да забрави какво е обещавала. Това пък й беше простено точно защото нямаше ясни предварителни анонси какво се замисля. Сега управлението изглежда различно. Вече няма „вълна ГЕРБ". Очакванията вече са минимални и върви едно примирение с това, че в близко време няма да се случи нищо добро. Единственото, което поддържа затихващата вълна, е, че в някаква степен хората все още изпитват масов негативизъм към предишното управление, макар вече да не очакват възмездие. Не очакват наказания на предишни управленци, може би защото вече и сегашните управници се замесиха в скандали. Дори към днешна дата, по данни от социологически проучвания, хората смятат, че корупцията не е нито по-висока, нито по-малка в сравнение с предишните правителства. Просто е същата.
Това е главното, което отне от мощта на ГЕРБ, макар че лидерът остава високо одобряван. И независимо че и неговият рейтинг стана отрицателен, т.е. неодобрението превишава одобрението, той продължава да бъде широко харесван. Но като чели единствено на този косъм виси цялата подкрепа за ГЕРБ.
Проф. Евгений ДАЙНОВ, политолог
Преди 2 г. изглеждаше, че управляващите ще се справят с най-важното, което една държава трябва да върши - да наложи ред. Да разплете корупционните мрежи и не само да вкара виновните в затвора, но да направи така, че в правов ред хората да могат да проявяват инициатива, да произвеждат. Изглеждаше, че това искат да направят и затова хората гласуваха за тях. А това, общо взето, не се случи и управляващите започнаха да си намират странични занимания, които не бяха в основния пакет ангажименти, като например прословутите магистрали. Което е хубаво, трябва да има инфраструктура. Но те не бяха избрани за това. И тъй като не успяха да се справят с основното -правовия ред и корупцията, въздаването на справедливост - се втурнаха първо да правят магистрали, донякъде изглеждаше, че успяват да наложат ред в бутането на незаконни постройки, обекти и прочие. Но безобразията, които стават в Банско - ако си направят оглушки и не приложат пълната сила на закона срещу концесионера със ски пистите, това ще бъде сигнал, че дори опитите да се налага ред спират. Другото, което не се получи, е да имаме Министерски съвет. Изглеждаше, че Бойко Борисов ще направи много екипен Министерски съвет, който ще има обща политика, която всеки министър да прилага в ресора си. Не се получи - всеки министър си прави това, което смята за правилно, някои не вършат нищо. И затова е трудно да се даде оценка за това как управлява този Министерски съвет, защото такъв няма. Има министри, които постигнаха повече от обичайното за тези широти - като Плев-нелиев; като новия транспортен - Московски, според сигналите, които дава; в някои отношения Караджова, освен ако не се изложи сега покрай Банско. Трайков се научи да се опъва срещу руския натиск, Дянков се научи всички да го мразят, но да не прави излишни харчове... Тоест отделни министри вършат това, което трябва да се върши - къде по-малко, къде повече, но ние не можем да съдим за това как се справя с прилагането на цялостната си политика Министерския съвет, защото, първо, няма цялостна политика и второ, няма Министерски съвет.
Васил ТОНЧЕВ, социолог, „Сова-Харис"
Равносметката от тези две години не е еднозначна. Положителните страни са политическата воля в борбата с престъпността и корупцията, въпреки че видимите резултати не са чак толкова много. Също и повишената усвояемост на европари. Сред недостатъците на управлението се отличава липсата на кадри в администрацията. Също така - подходът към кризата. Няма разгърната програма, която да ни помогне по-лесно да излезем от ситуацията.
ГЕРБ дойде на властс кауза, че ще се пребори със социалното неравенство, че ще се пребори с негативите на прехода. Много хора имаха надежда за втори шанс и за възмездие. Тъкмо от тази кауза ГЕРБ се превърна в партия. Вследствие на консумирането на властта обаче влязоха в друго русло - хем са първата партия, хем се изгради някакво ново двуполюсно пространство, с БСП от другата страна. ГЕРБ все пак остава адекватна на желанията на електората и не е проект за един, а за няколко мандата. Най-вече благодарение на лидера си, тъй като е лидерска партия. Няма признаци да не си изкарат мандата.
Владимир ШОПОВ, политолог
Преди две години изглеждаше, че започва едно управление, бих казал, по-подредено и по-устойчиво, отколкото постепенно сега се оказа. Мисля също, че доста хора по-различно си представяха връщането на България на европейския път. Те виждаха тази заявка не толкова през призмата на европейска и външна политика, очакваха по-голяма промяна, реформа в начина, по който се управлява България. Очакваше се не просто размразяване на фондове или преодоляване на кризата в отношенията с ЕС, а европеизация на самия модел на управление на държавата и на отделните секторни политики. Все пак бих отбелязал като плюс на управлението връщането на по-нормалния тон в отношенията с Европейския съюз. Друго положително нещо е, че в някои управленски сектори има нелоши идеи, например в образователната политика. Някои от идеите на последния здравен министър също бих казал, че не са лоши. Но в крайна сметка тези добри намерения просто страдат от липсата на добра координация и добър управленски модел, заради това остават нереализирани.
Доц. Огнян Минчев, политолог
В-к "Труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар