четвъртък, 29 януари 2015 г.

Палавите деца имат проблем с околните и със себе си



Хиперактивността често се предава по наследство

Сигурно познавате такива малчугани - немирни, не ги свърта на едно място, вечно шават, бърборят, досаждат, не внимават, развалят общите игри. Родителите им се карат, учителите ги
наказват и им пишат двойки, другите деца ги отхвърлят. Малки генератори на пакости, които растат с мисълта, че никой не ги обича и разбира. По-късно усещането, че са отхвърлени от всички, и ниското им самочувствие ги тласкат да търсят изява в лоши постъпки и към рисково поведение. Това са част от характеристиките на децата, които днес определяме с термина "хиперактивни". Те са описани за първи път в литературата от XIX век. Тогава за тях се говори като за деца с болестен дефект на моралния контрол. След грипната епидемия от 1918 г. (испанската болест) и друга епидемия от енцефалит невролозите определят преживелите болестта деца, проявяващи хиперактивност, като "органично засегнати", т.е. с органични мозъчни увреждания вследствие на възпалението. През 1968 г. се появява понятието хиперкинетична реакция в детството. Днес говорим за"разстройство на вниманието" и за "хиперактивен/и мпулсивен тип", както и за смесен тип, който обединява двата (от ангп. Attention-Deficit Hyperactivity Disorder -ADHD), обяснява доц. д-р Антон Славчев, д.м., детски психиатър, началник стационарно отделение в Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" в УМБАЛ "Александровска". Става дума не за едно, а за група от поведенчески разстройства, при които общи характеристики са трудно потискане на импулсите, лоша концентрация, тревожност Към поведенческите разстройства например спада т.нар. опозиционно-предизвикателно разстройство - детето се инати, държи се предизвикателно. Много често такива проблеми се появяват в семейства след развод, когато се появи и външен човек, втори родител.
Честотата на хиперкинетичните разстройства варира от 1 на 1000 (много ниска) до 20% (изследване, направено през 1967 п). "Този голям диапазон идва от разликите в терминологията, различните скали за оценка, от нереалистичните очаквания на възрастните към детето, дори и от културата в съответната държава", коментира д-р Славчев. При ромското население например едно хиперактивно дете не би направило впечатление на никого. Македонците, които също са по-темпераментни, биха казали "отракано хлапе". Не така биха реагирали обаче в Германия, където още след четвърти клас учителите насочват децата към по-нататъшен вид образование и съответно - място в обществото. Затова родителите отрано търсят консултации с психолози, психиатри, натуропати, хомеопати и други специалисти и предприемат лечение на хиперактивността, в случай че има индикации за подобен проблем.
Пикът на проявата на симптомите е между 6 и 9 години, в по-широки граници - от 4 до 11 години. Във възрастта 13-16 години вече се говори за разстройство на поведението. Диагнозата се поставя по-често сред градските, отколкото сред селските деца - вероятно защото на двете места толерантността към хиперактивното поведение е различна.
Проблемът засяга повече момчетата
4 към 1 спрямо момичетата. 60% от диагностицираните имат симптоми и като възрастни и те обикновено спадат към психопатиите. Причините за проблема могат да бъдат генетични 57% риск за потомството при роднина с разстройство от първа линия), неврофизиологични, невротоксични например отравяне с олово, интоксикация на плода от майки-алкохолички, някои оцветители в хранителни добавки), травматични (падания, загуба на съзнание), психо-социални (развод, хаотично домакинство, заетост на родителите, негативна връзка майка-дете, продължително отделяне от къщи, например заради престой в болница , отглеждане в
институция или от самотен родител).
"Понякога първите симптоми на хиперактивността възникват още на 2-4 години и после отминават. Това е първата възрастова криза, когато се изгражда Аз-формата - обяснява д-р Славчев. - Детето се отграничава от света и иска да го подчини. В този период ролята на родителите е като ходене по въже. Детето трябва да бъде, от една страна, стимулирано, от друга - дисциплинирано.
Основните затруднения при разстройството са, че децата са прекалено активни, натрапчиви, имат лоша концентрация на вниманието, трудно потискат импулсите си,не могат и не искат да участват в съвместни дейности с други деца, имат лоша самооценка. Това проблемно поведение често е комбинирано с тревожност или други разстройства на обучителните възможности. Хиперактивността в голяма част от случаите отзвучава спонтанно към 12-13 г. (5-6-и клас), но разстройствата на вниманието остават за по-дълго време, може и завинаги. Резултатът е лош успех в училище. Невъзможността да се подчинят на общи правила (както е в игрите) правят тези деца доста непопулярни. Затруднението им да потискат импулсите си се изразява в често прекъсване на другите, отговор преди да са чупи въпроса докрай, опасни действия без мисъл за последствията. Трайните приятелства при тези деца са рядкост. В игрите си те предпочитат по-малките от тях. Имат обучителни затруднения и ниска себеоценка, защото връстниците им ги отхвърлят - прекъсват им игрите, учителите се оплакват, че не работят и пречат в клас, и родителите не ги харесват, понеже някой непрекъснато се оплаква от тях.
Над 60% имат проблеми с усвояването на училищните знания, за тях ходенето на училище се превръща в мъка. Започват да бягат от час, което влошава още повече оценките им.Получава се порочен кръг. Тези деца са убедени, че са лоши, а това е предпоставка след време да посегнат към дрогата.
Симптоми на невниманието и импулсивността
Хиперактивните деца често сякаш не чуват, когато им се говори директно, правят грешки, не успяват да завършат работата си, трудно се организират за изпълнение на задачи и дейности, избягват или трудно се ангажират с неща, които изискват общи усилия, често губят вещите си (много характерен симптом), разсейват се от незначителни неща, забравят да свършат ежедневни дейности.
Симптомите на хиперактивност/импулсивност у детето са често шаване на стола, често ставане от мястото в час, то трудно стои тихо и се ангажира с продължителни дейности, движи се много - "сякаш има мотор", говори безспирно. Импулсивността си проличава много по това как бърза да отговори, преди да е изслушало въпроса, трудно изчаква реда си на опашката в бюфета, прекъсва другите и се намесва в разговора им и др. Наличието на симптоми на хиперактивност все още не означава болест. Само специалист може да постави диагноза, и то въз основа на продължително наблюдение на поведението на детето, както в семейна среда, така и извън дома.

Слава Радославова
В. "Жълт труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар