Каруца пред коня

Вчера едно, днес друго, утре - трето и хоп, ето ти реформа. У нас в момента здравеопазването изглежда като реформиращ се сектор (но само изглежда!). Тия дни е новина, че ще бъдат

сключени анекси към договорите с лечебни заведения, които ще имат задължение за... "ненатрупване на нови задължения". Не е много ясно как може това да се случи, при условие, че са налице всички предпо-ставки големите болници да трупат нови и все по-големи дългове и не се прави нищо за отстраняване на тези предпоставки. Включително на "обещанието", че тази година лечебниците ще получат 90 или 95% от заработеното през миналата. Ако не трупат нови дългове, ще е почти равнозначно да спрат да лекуват хората или да го правят срещу заплащане! Държавата в лицето на здравния министър е в голяма степен собственик на въпросните болници, от които ще се изисква финансова дисциплина. Не е ясно с какъв точно авторитет държавата ще има искания, след като именно големи болници не са изпълнили нормативни актове, според които не трябва да държат в една банка над 1/4 от парите си. И след като такива болници загубиха милиони държавна пара във фалирала банка, сега ще се изисква от тях да не трупат повече борч. А всъщност държавата на практика няма свои пари, а борави с парите на гражданите си, които трябва да се лекуват. И ето ти пак -каруцата пред коня.

И защо? Пак с мотива за спешността. Защото за 8 минути една линейка може би може да прекоси Берлин или Париж, но няма как да стигне през три преки в София заради... неадекватна инфраструктура. Спешните ни медици си знаят работата, стига пътищата да са нормални, а линейките - поне толкова нови, колкото са депутатските автомобили.

Какво е общото между екзотичните идеи за реформи ли? Ами, подхвърлят се, за да се създаде впечатление, че нещо ще се промени. А когато се промени, става ясно, че е към по-лошо. Резултатът е, че българинът има все потруден достъп до медицинска помощ, а българският медик е все по-недоволен от системата, в която работи.