Арогантните държавници

А може би и ще случи на по-добър пиар специалист, който да го съветва да си мери приказките. Уви! На този пост отново застъпи млад човек, също толкова „плеснат през устата". А пък за капацитета на пиар специалистите на финансовото министерство ще замълчим гробовно, защото каквото и да кажем за тях, ще е малко.

Но защо фразата: „Ако имах 400 лв., заплата първо щях да платя уроците по математика на сина си", която изрече финансовият министър Владислав Горанов, подразни всички? Горанов

просто искаше да подчертае, че доброто образование на децата е предпоставка за по-високи лични доходи. Но фразата издрънча кухо и шумно, като чук на ламарина, и всички се наежиха срещу него.

Първо, очевидно Горанов и народът не обитават един свят, дори и да живеят в една държава. Защото народът отдавна няма достъп до държавните лостове и никакъв контрол върху политическия процес и неговите участници.

Изобщо, когато на месец разполагаш с 400 лв., светът изглежда доста по-различно от радикално-капиталистическите теории за справяне с бедността и мизерията. Защото с 400 лв. не можеш дори да отгледаш едно бебе, камо ли дете. Само за памперси на месец трябват - 270-300 лв., а за мляко, бебешки храни, лекарства, козметика още най-малко толкова. Отделно са лекарствата, ваксините, посещенията на личния лекар. Отделно добавките - като „вигантол" срещу рахит и други. Отделно токът, парното, студената и топлата вода сметките са двойни, когато има бебе вкъщи, защото температурата зиме трябва да е 24-25 градуса, а лете - пак толкова, ако искате бебето да е здраво и щастливо. Евентуално към тази сметка слагаме наема или банкова вноска за жилището, където живее семейството.

Тази аритметика е без количката одеялцата, креватчето, люлката, играчките, бибероните за мляко, залъгалките, проходилката и още една камара бебешки вещи, с които посрещаме на белия свят съвременните дечица. В най-икономичния случай бебето е снабдено с вещи втора ръка, но родителите трябва да разполагат най-малко с 500-600 лева, за да може да гледат нормално и здравословно детето си.

Един млад човек като Владислав Горанов би трябвало да знае тази сметка най-добре. Както и би трябвало да знае, че 90% от българите не могат да отделят толкова пари за децата си. Повечето българи днес имат проблем да доставят на децата си най-необходимото. Камо ли да ги снабдят с житейското предимство на доброто математическо образование.

Дотук обаче с очевидното - приказката на Горанов за ония 400 лв. наистина звучи арогантно, понеже е в нагъл дисонанс с реалната мизерия, в която е потопен народът. И понеже никой не е наясно как и защо точно Владислав Горанов днес е министър на финансите

Така е в държава, в която няма нормално кариерно израстване в политиката.

Но да се върнем на математиката и защо министър Горанов се опитва да я препоръчва на децата на бедните родители. В една книга на Малкълм Гладуел - „Изключителните", има един пример затова как деца на бедни родители получават едно особено предимство, което ги изтласква нагоре в обществото впоследствие. Гладуел пише за една специална учебна система в САЩ, по която децата са като на пансион - прекарват много по-голяма част от деня в училище, като предимно учат математика - при това с часове. Затрупани от задачи за домашно, те просто преспиват вкъщи и тичат на другия ден от 6 и половина - пак в училището. Само че училището е без такси. Така бедните родители имат малко „въздух" и могат да изхранват децата. Защото животът не е само математика, не е само добро образование, а е преди всичко подслон, храна, въздух, слънце и вода. И малко радост, да не забравяме основния мотив човек да продължава да върви по житейската пътека.

Разбира се, качеството на живот не може да бъде еднакво за всички деца. Дори и в предишната епоха само някои от нас живееха в реалния социализъм. А всички останали заработвахме по социалистически БВП-то, на базата на което бе възможно да се поддържа комунистическият елит и номенклатура. Искам да кажа, че от днешна гледна точка онзи свят, който разрушихме, беше по-подреден и по-сигурен от днешния за повечето от нас, но в никой случай не беше богат и изобилен за всички.

Богатството е въпрос на материални и културни натрупвания през вековете. На цивилизационни натрупвания. Богатството на златния милиард от човечеството не е натрупано за един ден и дори генезисът му да е разбойнически и пиратски, днес то генерира многократно повече положителни ефекти, включително и за наемната работна сила. Така че не става само с пладнешки грабеж, трябва и малко консервация, правоприлагане и пиар, дето се вика. Отворете коя да е историческа книга и ще видите шокиращи примери как днешният цъфтеж на Западната цивилизация е базиран на робството и захарната тръстика от едновремешните британски, испанки, френски колонии. Неотдавна по БНТ излъчиха филм за парите, като в единия епизод по особено недвусмислен начин беше казано, че контролът върху робите, хероина и други ценни и редки стоки от Изтока осигуряват мощни парични потоци за Британската империя преди 2 века. Тъкмо върху захарта, добита с толкова кървав труд, се гради в голяма част просперитетът на Острова, пък пише Джеръми Паксмън в „Империята".

Но за да се удържи заграбеното и опази от вътрешни врагове и чужди апетити, се иска освен лична сила, хитрост и връзки с политическите среди, също така и благоприятни външни обстоятелства, които да улеснят опазване на плячката

У нас, в България, това е невъзможно. Особено с външните обстоятелства, които са толкова променливи, че откакто сме се освободили от турско робство - та до ден днешен, нацията се лашка от русофобство до русофилство с всички обществено-политически, икономически и материални последствия от това.

Често се задава риторичният въпрос - защо няма спокойствие у нас? Защо никой не харесва чорбаджиите? Защо не можем да подобрим живота си и стабилизираме устоите на държавността? И не на последно място - защо нямаме никаква толерантност към чуждия просперитет?

Простият отговор е, че завистта не е само българско качество - Салиери, например, не е българин. И напълно погрешното чувство, че някои човешки мотиви са присъщи само на нас - българите, или само на тях - циганите, до никъде не ни изведе. Продажни политици има навсякъде, корупцията също не е българско изобретение. Въпросът е защо обаче тези пороци на човека и системата забиват нацията в земята. Защо не можем да ги надмогнем, ограничим и контролираме. Така както става в някои също така малки по мащаб и буферни - като нас, държави. Литва, Латвия, Естония, например.

Защо само у нас световната глобализация се отрази толкова остро и летално? Ще кажете защото сме бедни. А защо сме бедни? Има народи, които са имали далеч по-малко исторически шансове, но се справят далеч по-добре от нас. Какво ни е изключителното на нас, българите, че от всеки по-обилен сняг правим национално бедствие?

По принцип надеждата да се търси доброто в човека в днешния свят е празно дело. Целият свят се е захласнал в образа си в кривото огледало на парите и ние, българите, не правим

изключение. Защо обаче парите не ни обичат, е въпрос, който няма прост отговор.

Завистта съществува отпреди парите, от зората на човечеството и е неизтребима. Но тъй като е просто мотиватор за човешкото поведение, за нея няма санкции в Наказателния кодекс. Въпреки че често води до грабежи и убийства. Би трябвало обаче тя да се контролира от неписания, морален кодекс. Така че въпросът за парите и богатството опира в моралната деградация на днешна България - най-първа причина за цялата нестабилност и злина в живота ни.

Изобщо, ако днес човек не влезе в ролята на хищник, автоматично става жертва. Защото хищниците сред нас са създали много сложна система от пари, капитал и политическа власт, за да ни държат под контрол.

От време на време ни хвърлят прах в очите и по някои лев в суматохата, че да не ни остава сила да заострим внимание върху тяхната игра. Игра на пари и власт. Всеки, който е извън терена, диша, работи и живее в името на същата тази игра. Цялата му сила, включително и тази на наследниците му, се материализира и натрупва в богатството на господарите. Дори социалистическата утопия не успя да промени достатъчно този социален модел - на господари и на роби на труда.

Чувала съм от действително богати българи бизнесмени, че проблемът с бедността е типичният български мързел и ниската квалификация на работната сила у нас. Че българинът със собствено

Арогантността е характерна черта на самозабравилите се държавници. Но е вярно също, че не винаги една надута фраза на министър е израз на арогантност по същество. След „постната пица" и „феодалните старци" на Симеон Дянков, който си отиде от власт не точно заради управленски грешки, а заради арогантен и безпардонен език по отношение на националните авторитети, смятахме, че следващият финансов министър ще си вземе поука жилище няма особен мотив да работи здраво. Т.е. има къде да се скрие на топло и сухо, когато остане без работа или когато се пенсионира. Звучи ви арогантно и несъстоятелно? Може. Но е голата истина. Собственият дом дава голяма сигурност и повод масово да се отлага днешната работа за утре. Собственото жилище обаче дава възможност и да се просперира, стига да си приучен на труд. Много хора заложиха първо собствените си панелки за кредит, с който да завъртят бизнес и да се измъкнат от блатото. Малцина обаче успяха. Има много причини за повсеместните фалити на дребни и малки бизнеси и основната е, че те не получиха абсолютно никаква защита и подкрепа от държавата през първите 5 години, които са критични за всеки прохождащ бизнес.

Животът на кредит изобщо е доста труден в България, защото доходите на почти всички днес са в сивия сектор - ниски за всички трудещи се, освен за господарите на държавата. Има, разбира се, и легален начин човек да се сдобива с необходимите вещи, като спестява пари. Но колко пъти през последните 25 години спестяванията ни бяха ограбвани пладнешки, а и до ден днешен нито един банкер, нито една комунистическа номенклатура, нито един министър или премиер не лежи в затвора. Как да слагаш пари на страна в тази обстановка, в която в един момент държавата експроприира 1,2 млрд. лева от Здравната каса . При това Дянков още е на свобода и даже охотно дава интервюта.

Така че в тоя хаос и политическа несигурност, хората с пари инвестират в имоти, малка част на фондовата борса и наистина единични случаи - в развитието на бизнеса си и разтварянето на нови работни места. Няма просперитет в такава обстановка като днешния хаос. И нищо чудно, че всяка приказка, която е свързана с допълнително усилие, звучи в ушите на смазания от живота българин грубо, цинично и арогантно.

А всъщност министър Горанов е прав по принцип, ако погледнем себе си отстрани и в друг контекст. Когато си беден, когато не виждаш изход, когато няма кой да ти подаде ръка, трябва да изцедиш и последната сила от себе си, за да промениш обстоятелствата в живота си. Понякога това става и с инвестиции в математическото образование на децата. Защото основното, което развива математиката, е способността за тежък умствен труд, дисциплина и скромност на характера. А комбинацията от тия три качества доказано вадят човека от блатото.

В. „Уикенд”