Бюрокрацията
и законовите безумия са коствали живота на не един българин. У нас
политическата класа първо мисли за своя управленски комфорт - лимузина,
секретарка,
командировка, хонорар. После работи за лобистките интереси на
олигарсите, а данъкоплатците - кучета ги яли! Дори поробителят се е смилявал
над роба, защото е знаел, че ако е здрав и читав, ще му работи.
У
нас е ад и за бедни, и за богати! Българските индустриалци се изнасят в
чужбина. Младите емигрират. Пенсионерите напускат унижени живота, а селата ни
се превръщат в гробници... Даже чужденците бягат от селската пустош, защото
имотите им биват ограбвани. След 20 години България може да се окаже територия
с уникално историческо наследство и природни богатства за други националности.
Това
не е „световната конспирация" - бюрокрацията те препъва всеки ден. Срива
те от подкупи, ако си предприемач; скапва те, ако си правоимащ. Всеки втори
българин е пред дилемата да се откаже от правата си, защото системата го
задушава от справки, гишета, безумна документация. Агресивни сме - защото сме
увредени, отчаяни сме - защото сме обезверени. Можеш само да изпсуваш държавата
и да напишеш поредната си жалба до омбудсмана и Комисията за борба срещу
дискриминацията. А какво ще установят там - че чиновникът е спазил закона, но
законът практически не е в наша полза, защото е направен за друг. Никой по
света не търси морал в законите, но с тях улеснява гражданите си. В България
законите са направени така, че да се откажеш да си търсиш социалното право.
Парламентарната
комисия по образование обяви, че реформата, която стартира в българските
училища, ще се отнася за децата, които ще се дипломират през 2027 г. Дотогава
пенсионерите ще са върху некролозите. Великденските добавки пак са за
най-бедните. Ако си учил, ако си работил квалифициран труд и си с по-висока
пенсия, не си заслужил „социалния бонус" от премиера. Според
правителството, това не е дискриминация, а финансовите възможности на бюджета!
Ами нали иска 16 милиарда лева кредит, не се ли сети правителството и за нашите
родители?
Редил
ли се е някой премиер в общинска служба за социалната добавка? Скоро научаваме,
че пенсионерка с пожизнено решение за добавка от ТЕЛК е лишена от парите. На
всеки две години се подавали документи за добавката, но социалната служба не
уведомила парализираната жена и тя пропуснала срока. Какво да кажем, ако си
жител на Шумен, а
личната ти карта е издадена в Каспичан и заради това не можеш
да си вземеш добавката от социалната дирекция в областния град, където в
момента живееш? Нищо че преди 20 години си напуснал Каспичан. Може да си с
патерици, неподвижен, сляп, глухоням, но със старите си кокали трябва на 80
години да отидеш в МВРШумен да ти издадат нова лична карта, да си разкриеш
банкова сметка и тогава шуменската социална дирекция да ти даде добавката.
Всяка общинска дирекция работела за своите жители. Можело същата пенсионерка да
вземе от две общини добавката! Чиновникът си е прав за себе си, но заплатата му
плащаме ние. Нали ще правим електронно правителство, единна информационна
система. Няма ли един регистър и един масив за правоимащите за социални добавки
от ТЕЛК? От времето на НДСВ правим проекти за нова администрация, усвояваме
фондове и бюджети...
Какво
да кажем за живеещите стари хора в Плевен, Пловдив, Бургас, които не могат да
си получат лекарствата с рецептурна книжка в Шумен, когато дойдат да зимуват
при децата си?
Защо
едни и същи банки са сключили договор за отпускане на социални добавки и
помощни средства? Защо хора с увреждания трябва да разкриват нови банкови
сметки, за да вървят плащанията за помощни средства към едни и същи
фирми-доставчици? Публична тайна е, че общински чиновници на социални дирекции
насочват към едни и същи магазини нуждаещите се инвалиди от слухови апарати,
бастуни, патерици... С чии министерски и общински протекции става това и кой е
замесен в далаверата?
Не
всеки има здраве и пари, за да води дела в Европейския съд, за да се защити, а
и на българите им писна да плащат от джоба си обезщетения заради „гнилите
ябълки" на родното правосъдие.
Преди
години министърът на екологията в Германия се изкъпа във водите на Рейн, за да
докаже, че реката е чиста и избирателите могат да му имат доверие. Има ли кураж
поне един български министър, депутат, кмет - без ходатайства и чужда физическа
помощ, да извърви сам стръмния бюрократичен път на всички социални, данъчни,
полицейски, съдебни инстанции? Дали няма да се откаже пред първото гише и
формуляри в общината? Един кмет да седне в инвалидна количка и с нея да се качи
от улицата на тротоара. Няма да може, ако не му помогнат въпреки новите улици.
Един социален министър да стартира процедура за обезщетение за инвалидност - ще
трябва да си вземе отпуск. Един здравен министър да тръгне да се лекува от
тежко заболяване, за което няма клинична пътека, а понякога няма и болница в
общината. Ще се остави на божията милост...
Властта
не е ощастливила нито един човек, дори да е влязъл в историята. Направете
България добро място за живот, защото гласът на мълчаливите кънти по-силно от
протеста.
В „Шуменска заря”
Няма коментари:
Публикуване на коментар