Световната банка потвърди срива на здравния модел: Сами плащаме 47% от разходите за лечение, а НЗОК покрива - 40%

Основна причина за увеличаващата се бедност в България е доплащането на медицински услуги с лични средства, се посочва в нов доклад на Световната банка (СБ), представен на правителството. Парите на здравната каса допринасят само за 40% от всички изразходвани средства за здраве, но са 10% от бюджета на правителството и над 3% от БВП. У нас

здравноосигурените плащат вноски и данъци, които се насочват за здравеопазване, но същевременно дават абсолютно същата сума и от джоба си под формата на доплащане за лечение, консумативи и медикаменти. Така се оказва, че най-голямата финансираща институция на системата не е НЗОК, а плащанията в брой.

47% от общите разходи за здраве се покриват чрез плащания в брой, а здравната каса покрива 40%, като след нея се нареждат МЗ, общините и частните здравни фондове. Според критериите на СБ за адекватна финансова защита плащанията със собствени средства от страна на пациентите не бива да надвишават таван от 15-20%, докато в България те са 47%, или 3.8% от брутния вътрешен продукт. Допълнителните разходи за здраве, извън вноските, са над 5.3% от общия бюджет на домакинствата през 2013 г., докато в страните от Западна Европа този процент е 3. Всяка година над 4% от населението обеднява поради допълнителните плащания.

„Тази липса на финансова защита тласка голям брой домакинства под прага на бедността - главно онези, които са близо до официалния праг на бедност, но дори и някои, които иначе биха били възприемани като заможни", констатират от банката.

Докладът констатира, че населението на България застарява и намалява. Към 2050 г. прогнозата е всеки трети българин да е на възраст над 65 години, а само всеки втори - в трудоспособна възраст.

Според доклада към момента НЗОК няма дългосрочна стратегия за управление на ресурсите си и не разполага с основна база данни, която е съществена за управлението на качеството, разходите и рисковете. Тя например няма база данни на осигурените, точна информация какви услуги са използвали пациентите във времето и не е добре подготвена да приеме значителни промени в работата си. Експертите констатират, че съществуващата информационна система на НЗОК след няколко години без системна поддръжка е достигнала етап, в който много от функциите й трябва да бъдат изпълнявани ръчно и е в риск от пълен срив. Така тя трудно може да стане част от електронното здравеопазване, което правителството планира и от което тя е основна част.

Другите основни проблеми са в начина, по който здравната каса взема решения за политиката си и управлява парите за извънболнично и болнично лечение, както и за медикаменти. На практика НЗОК няма никаква автономия и собствена политика - тя сключва договори с всички доставчици, получили лиценз от здравното министерство , работи по наредби, издадени от здравното ведомство, и по лекарствен списък, утвърден от независим съвет, който определя цените на медикаментите и колко да плаща НЗОК за тях. Бюджетът на касата пък се определя от Министерството на финансите. Същевременно никоя от тези институции не подлежи на отчет, не носи отговорност, нито притежава компетентност, за да гарантира, че бюджетът на НЗОК е устойчив.

Трябва да бъде взето решение коя институция (НЗОК, МЗ или Министерство на финансите) има финансовата власт и отговорност да се грижи за това системата да е ефикасно работеща и финансово устойчива", коментират експертите. От банката дори предлагат НЗОК да стане отдел към МЗ.

Системата на здравеопазването у нас продължава да е в окаяно състояние. Тя е раздирана от корупция, а старата и амортизираната апаратура всекидневно изправя пред изпитание уменията на лекарите и поставя под въпрос живота на пациентите. Разликата между регионите по отношение на достъпа до болнична помощ и осигуреността на пациентите с лекари специалисти е огромна.

Резултатите от изследване на Института за пазарна икономика показват, че в Силистра, София и Пловдив пациентите са най-недоволни от качеството на здравните услуги. Последните два града и Пловдив пък са в челната петорка, както по отношение на корупционните оценки, така и за работата на здравната система. Анкетираните смятат, че най-голяма е корупцията в Бургас - там 53% от анкетираните твърдят, че рушветите са се превърнали в ежедневие. Почти всеки втори от областите Враца, Перник и Пловдив също се сблъскват редовно с проблема (между 47 и 48%). Тревожното е, че процентът на Перник се е вдигнал драстично с 28% спрямо 2013 г. Най-доволни са в Търговище. Данните за достъпа до болниците и осигуреността на населението с лекари специалисти показва значителни диспропорции между областите. Най-добър достъп имат хората в Монтана, Плевен и Търговище, а най-лош - в Бургас, Перник и Благоевград. Критерият е броят на леглата в лечебните заведения на 100 000 души. В същото време обаче в някои области като Монтана големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой болници, което ограничава достъпа на населението. А в Бургаско, където леглата са по-малко, болниците са много повече.Ножицата между регионите е силно разтворена и по отношение на лекарите специалисти. Например интернистите в София са 27 на 100 000 души, а в Шумен - едва 7. Най-много ортопеди на човек има в столицата (16), а най-малко са в Силистренско - около пет пъти по-малко. Под четирима ортопеди на 100 000 население има още във Велико Търново и Кърджали. Има и един любопитен факт - педиатрите в столицата логично са най-много, но втората област с много специалисти в тази област е Габрово. На 100 хил. деца до 19 г. в София се падат по 560 педиатри, а в Габровско - 179, въпреки че това е областта с най-застаряващо население и е ниска раждаемост.Броят на личните лекари в повечето области в страната е сходен - между 60 и 80 на 100 000 души. И тук обаче има сериозни диспропорции. Разликата между област Кърджали, където има най-малко общопрактикуващи лекари, и Плевен, където те са най-много, е почти двойна. В Плевен, Стара Загора, Добрич, Габрово и Видин се падат по над 75 джипита на 100 000 души. На другия полюс са Кърджали, Разград и Търговище, където 100 000 души се лекуват от между 43 и 48 общопрактикуващи лекари. Нисък е броят им и в областите Бургас и Силистра - около 54.