Аз съм неуправляем” звучи зловещо

Държава, управлявана от произвола, не е вече държава, а социално бедствие, облечено във формата на държава

В нашата ирационална държава твърде често наблюдаваме процеси и явления, които трудно намират своето обяснение. Преди три-четири години премиерът Борисов назначи за министър на здравеопазването твърде странната г-жа Анна-Мария Борисова, която той открил на

някакво кръстовище около Велико Търново. Тези дни г-н Борисов, след като провокира оставката на министъра на вътрешните работи г-н Веселин Вучков, един от малкото сериозни министри в правителството, назначи на негово място своята секретарка г-жа Румяна Бъчварова. Някои определиха това назначение като скандално. Аз самият не бих казал това.

Макар и да няма необходимите за един министър на вътрешните работи качества, г-жа Бъчварова във всички случаи би била по-добър министър от онова социално недоразумение Цветан Цветанов или от ужасния Методи Андреев и още по-ужасния Георги Близнашки. Г-жа Бъчварова е интелигентна и уравновесена жена, която би могла да изгради един добър екип от сътрудници. Но без да е скандално, това назначение е все пак достатъчно глупаво.

Глупаво е да имаш един вече доказал се министър на вътрешните работи и да го замениш с човек, който тепърва ще трябва да се изгражда като ръководител на това изключително сложно ведомство. Очевидно е, че Борисов е решил да се освободи от Вучков, който, както предполагам, е дал да се разбере, че няма да бъде негово послушно оръдие. Чрез г-жа Бъчварова Борисов ще има пълен контрол върху цялата система на МВР. Тя - нека го кажа направо - при цялата своя интелигентност ще бъде във всички случаи марионетка в ръцете на безогледния Борисов.

Не мога от друга страна да премълча, че се отнасям с определено недоверие към нравствените качества на г-жа Бъчварова. Румяна Бъчварова е дъщеря на известния български журналист Генчо Бъчваров, който в продължение на десет години бе главен редактор на най-европейския вестник"Отечествен фронт'. Имах удоволствието да познавам лично този човек на голямото перо и на високите идеали. И няма как днес да не съм изненадан (да не кажа поразен), че дъщерята на този достоен българин се е съгласила да бъде употребена от един съвършено недостоен човек, който във всяко отношение стои далеч под нейното равнище. Това е някаква наистина странна болест на времето: децата да предават своите родители.

От цялата тази баталия около вътрешното министерство аз все пак останах дълбоко смутен не толкова от извършената вътре в правителството промяна, колкото от останалото незабелязано сякаш от медиите изявление на Б.Борисов, че той е "неуправляем човек'.

На зная на вас как ви звучи това изявление, но на мен то ми звучи някак зловещо. Неуправляемият политик (държавник) се управлява единствено от своя собствен произвол, който се превръща в произвол на държавата. Но държава, управлявана от произвола, не е вече държава. Тя е социално бедствие, облечено във формата на държава. Произволът може да бъде толкова по-опасен, когато се осъществява от прост човек, какъвто г-н Борисов, по негово собствено признание, е. Необходими стават бързи защитни мерки от медицински, социален и правосъден характер.

Истинският държавник е чужд дори на мисълта за произвол. Той се ръководи (управлява) най-напред от обществените интереси, а за да защити обществените интереси, той се ръководи от мъдростта на поколенията и опита на своите съвременници. Той се ръководи по-нататък от законите на страната и обществения морал. В цялото свое поведение държавникът е дълбоко мотивиран.

Той е квинтесенцията на обществения разум. Нито един отправен до него довод не бива да е пренебрегнат, нито едно чуждо мнение не остава без внимание. Във всички случаи той ползва и речник (език), който не оскърбява обществения вкус. Един истински държавник трябва да се превърне в мярка за обществено поведение. У Борисов трудно ще намерите истинска култура на поведението. В Народното събрание той внася културата на махалата, в която живее - махленската култура. (Спомнете си изискания разговор, който той води в Банкя с Мирослав Найденов и Николай Кокинов!)

Но не бива да се мисли, че г-н Борисов винаги и всякога е произволно действащ. В

отношенията със своите отвъдокеански господари той е просто дребен унтерофицер, който безусловно изпълнява всички дадени му указания.

Този човек става все по-опасен за държавата ни.

Той си играе със съдбата на нашия народ, като го заробва с непосилни ангажименти. Натовари обществото ни с дълг от 16 милиарда лева, които по различни канали ще отидат в редица западни държави (като например закупим от тях стари, съвършено ненужни за нас самолети). Управлението на държавата е поверено на напълно некомпетентни субекти, които си играят на реформи, без да имат дори и представа какви трябва да са тези реформи. Освен произволът нас ни управлява и стихийното невежество. Няма защо да казвам - то е световноизвестно - че сме жертва и на организирани от висши представители на властта престъпни структури.

Едно истинско правосъдие отдавна щеше да прати Борисов където трябва. Основание за това има предостатъчно. Борисов извърши формено престъпление, като разпореди на шефа на митниците Ваньо Танов да прекрати извършваната служебна проверка в бирената фабрика на "Мишо Бирата'. Тежко престъпление извърши Борисов, като съвършено противозаконно заповяда стрелба с противотанкови гранати, които изпепелиха дребния престъпник Тодор Димов - Чакъра, укрил се във вилата си край Харманли. В Страсбург близките на Чакъра осъдиха държавата ни заради това поведение на Борисов, но обезщетението ще го плати не Борисов, а ние, българските данъкоплатци.

Ще си позволя да обвиня в непозволено бездействие главния прокурор г-н Цацаров. Странен човек е този г-н Цацаров. Захвана се да съди полицая, употребил палка срещу една от протестиращите пред Народното събрание, а си затвори очите за извършеното от същите тези протестиращи нападение срещу "белия автобус', атакуван с камъни, застрашили живота на намиращите се вътре в него народни представители.

Някога, това бе в самото начало, изпитвах известно доверие към г-н Цацаров. Сега

от това доверие не остана нищо

Извинете ме, г-н Цацаров, но си мисля, че и Вие сведохте глава пред самозабравилия се Борисов. Признайте безсилието си и си подайте оставката!

Положението е, с други думи, бедствено, то е катастрофално. Ние трябва на всяка цена да освободим себе си и държавата ни от това социална зло, от цялата клика, която ни управлява. Българският народ трябва да прояви и разум, и воля и при следващите избори да лиши от власт този самозабравил се автократ. Всички действително демократични сили трябва да се обединят в Единен фронт за спасение за Отечеството.

В. „Дума”