Купонът е при вас, министър Москов, ние мрем като мухи

Преди три дни синдикатите и работодателите заплашиха, че ще бойкотират участието си в заседанията на Националната здравноосигурителна каса, ако държавата увеличи представителите си в Надзорния съвет. При бюджет около 3,1 милиарда лева на НЗОК около 1,8 милиарда лева плащат за здраве работници и работодатели, а държавата - 941 милиона лева. В същото време сдруженията на частните, университетските и областните болници обявиха, че от новата методика на финансиране ще пострадат пациентите и ще има листи на

чакащите. От сдружението на общинските болници предупреждават за фалит на много от здравните заведения. Пациентите ще бъдат принудени да обикалят от болница на болница, докато открият тази, която не е изчерпала лимита си и ще може да ги обслужи. През 2015 г. болниците ще получават до 95 % от платеното през миналата година, ако приемат спешни пациенти, и до 90 процента за планово лечение. Сумата се намалява още веднъж и чрез най-новото условие на касата: надлимитната дейност за декември 2014 г., януари и февруари 2015 година ще се плаща от бюджет 2015.

Потърсихме за коментар някои от здравните шефове в Шуменска област. Д-р Йорданка Пенкова - директор на Районната здравноосигурителна каса, заяви: „Чакам решението на Надзорния съвет на касата. Болниците ще трябва да се поберат в лимитите си. Миналата година РЗОК плати на болниците в Шумен, Нови пазар, Велики Преслав, на частната болница „Мадара" и на Комплексния онкологичен център общо 33,5 милиона лева за дейност и почти толкова ще получат тази година".

Д-р Сотир Караниколов - управител на КОЦ, напомни, че през първото тримесечие на 2014 г. новият център за лъчетерапия в КОЦ не е работил на пълни мощности, а отделението по гастроентерология е било открито едва през септември. Т.е. когато РЗОК сега изплати 95 процента от дейността през февруари 2014 г., реално това ще е 50 процента от заработката през февруари 2015 г. А в тези 95 процента плащане ще се включат и надлимитните плащания за декември 2014 г. Възникват въпросите: какви заплати ще получи медицинският персонал на най-високотехнологичната болница в Шуменска област; как ще си изплаща дълговете? Относно идеята пациентите да се делят на планови и спешни, д-р Караниколов каза: „При нас не може да има отложена спешност и онкоболните да бъдат в листа на чакащите, защото се нарушават терапевтичните схеми на раковите заболявания, които са социално значими. Парите не стигат, но всеки болен има право на избор и свободен достъп до качествено здравеопазване".

Д-р Атанас Атанасов - управител на МБАЛ „Д-рДобри Беров" ЕООД в Нови пазар, е категоричен, че трябва по-гъвкава регулация на макрорамката на бюджета на НЗОК. Той коментира: „Болниците ще имат право да ползват за спешните случаи до 5 % от сумата за следващ период, но в края на годината не бива да са надхвърлили определения бюджет. Лекарите няма да могат да откажат лечение на пациенти в тежко състояние и то ще бъде за сметка на възнагражденията на медицинския персонал". Сдружението на общинските болници е предупредило за рисковата ситуация здравния министър, НЗОК, Лекарския съюз - подписал рамковия договор, Комисията за защита от дискриминация.

По повод скандала с източването на Военномедицинска академия (ВМА) здравният министър Петър Москов каза: „Купонът свърши! Не може да продължава безразборното харчене на пари от болниците, а след това държавата да покрива разходите".

Няма да свърши, министър Москов! Вие това много добре го знаете, защото в България здравен пазар няма! Финансовият източник е един - НЗОК. Договорните партньори на касата се делят на „наши" и „ваши" и парите се раздават не по правилата. Здравното осигуряване започна със закриване на лечебни заведения в провинцията, за да се разкриват частни в София и големите градове. Инвеститори има - чужди и наши, като се започне от фармацевтични и футболни босове, та се стигне до банкери и строителни предприемачи. Това става с лобизма на депутати, министри, съсловни организации в здравеопазването, зад които стоят олигарсите.

През 2000 г. беше създадена Национална здравна карта, актуализирана периодично, но замразена през 2010 г., когато се нароиха най-много частни лечебни заведения в България и се закриха най-много общински болници. Как стана това? Ползваме статистиката на Министерството на здравеопазването (МЗ ), Националния статистически институт, правно-медицинските анализи на експерти. Демагогията ни идва в повече, затова - от уважение към всички български пациенти и техните лечители, спрете да заблуждавате публиката и кажете истината за здравеопазването.

През 2000 г. болниците в България са били 249 с общо 56 206 легла, а през 2013 г.

- 316 болници с общо 46 804 легла. В София броят на частните клиники се е увеличил от 18 на 70 за този период от общо 140 лечебни заведения в столицата. Сега броят на частните болници е 110 в страната. Няма нищо лошо в това, но частната инициатива създава клиники предимно за инвазивна кардиология, ортопедични, очни, АГ-болници за ин витро, а напоследък се правят частни отделения за химиотерапия (медицинска онкология), защото годишно МЗ осигурява 145 милиона лева за скъпите лекарства. По-трагично е друго. С тези пари от здравния бюджет може да се направи химиотерапията само на половината от раковоболните у нас. Затова много от тях купуват лекаства от чужбина, а други просто умират. Дарителски акции, просия, унижения на хиляди български семейства!... Защо нито един частен инвеститор не направи болница за спешна медицина, инфекциозни и белодробни болести, психиатрия? Защото те не са атрактивни като цени, от тях не се богатее и са в задния двор на здравеопазването - в пряк и преносен смисъл, ако се съди по копторите, в които живеят психиатричноболните.

От 1989 г. досега жителите на Шуменска област са намалели с 60 000, а с 500 по-малко са леглата след закриването на Работническата, военната, белодробната болница с 60 легла, кожновенерическия диспансер, съкращаваха се легла в болниците на Шумен, Нови пазар и Велики Преслав. В същото време с 10 000 са повече болничните легла в клиниките в 7 града. Частните търговски дружества източват публичният финансов ресурс от здравната каса. За 25 години не е построена нито една държавна болница в България, МЗ не си стопанисва качествено и отговорно дори собствените лечебни заведения. Последният пример е Военномедицинската академия (ВМА).

Когато пое поста на здравен министър , Петър Москов заяви, че спира регистрацията на нови лечебни заведения. И какво от това! Важното е да задължи частните болници да работят „спешност", защото 50 процента от парите на здравната каса отиват в частните клиники, които обслужват 30 процента от болните в България.

Частните болници избягват да приемат болни в рискови състояния - те заработват от планова медицинска дейност. Битката за пациенти в България е жестока! Джипита, специалисти, медицински центрове работят за конкретни частни и университетски болници. Всеки ден виждаме как маршрутки и частни коли от общините на Шуменска област транспортират от селата хора към големите градове. Само клиниките за инвазивна кардиология са 52. Купонът е там, защото публична тайна станаха лекарски заплати от 10 000 до 30 000 лева в държавна болница „Света Екатерина". И лекарите в провинцията спасяват човешки животи... Как да станеш съдебен лекар, патолог, епидемиолог, паразитолог, когато ще работиш за 700 лева? Ами в спешната помощ? Ще имаме 85 нови линейки с пари от ЕС, както вие се похвалихте, министър Москов, но кой ще иска да работи в тях? В нашите болници пенсионери лекуват пенсионери, най-младите медици в селата вече са индийци, сирийци, палестинци...

В България има свръхпредлагане на медицински услуги в определени специалности и в определени региони. Помните ли с какъв възторг стартира през 2006 г. болница „Токуда", най-голямата чужда инвестиция в здравеопазването с вложени 120 милиона евро от японската „Токушукай Медикъл Корпорейшън" с капацитет от 1200 легла. Нейни представители искаха да правят филиал в болницата в Нови пазар. В една такава високотехнологична болница един леглоден струва 8000 лв. Без здравната каса тя ще фалира, нали?

През 2015 г. шефовете на българо-американската болница „Сити клиник" обявиха, че имат намерение да станат най-големият здравен холдинг у нас, като оборотът му е планиран да скочи от 50 на 100 милиона лева през 2016 г. В момента най-голямата верига частни болници са "Софиямед", "Пълмед" и МБАЛ "Здраве" в Пазарджик, които общо имаха приходи над 48 милиона лева през 2013 г. Бившият шеф на болница „Софиямед", която е с 500 легла, сега е заместник здравен министър и член на Надзорния съвет на НЗОК! Даже успя да я направи университетска болница. Та нали в болница „Софиямед" за трети път оперираха менискуса на премиерското коляно. Що не отиде Борисов да играе футбол на игрището на „Лудогорец", та като се контузи, да го оперират в областната болница на Разград, където дете умря пред спешното отделение поради липса на детски хирург? Да види как го караме в Делиормана!

Затова младият професор Миланов - директор на Болница „Пирогов", подаде оставка! Докато той предупреждава, че 70 процента от медицинската апаратура е амортизирана, лъсна политическото задкулисие не без участието на здравните чиновници по високите етажи. От 2002 г. до 2014 г. 8 премиери на България, 15 здравни министри, (в т. ч. служебните) и 13 управители на здравната каса не разбраха за „течовете" във ВМА! Къде беше БОРКОР, създаден по време на първия кабинет на Борисов? В него работят 155 служители, изхарчили 10 милиона лева за 3 години!

От миналата седмица лекарите се бунтуват, защото разбраха, че 47 болници от 262 общо със спешни отделения, са увеличили работата си с нови дейности и за тях са предвидени едва 13 милиона лева. Дискриминацията и на лекари, и на пациенти продължава.

Болничните реформи са политически чувствителни и затова политиците не искат да ги правят. Пазарът в здравеопазването отдавна не е истински, а планов, социалистически, връща се системата „Семашко".

Пенсионери в Шуменска област не посещават лекари с години, а когато джипитата им пишат рецепти, отказват лекарства, ако не са финансирани от здравната каса. В областната болница пристигнат с линейките на спешната помощ, когато за тях вече е късно. От 5000 български села аптека имат само 160, сключили договор със здравната каса. Куфарната търговия на лекарства с рецептурни книжки в градските аптеки продължава.

Обидно е всеки нов екип в МЗ да се настройва срещу хората с решения от ТЕЛК. Последното изказване беше на заместник здравният министър Ваньо Шарков. Защо няма такива структури в ЕС? Защото пенсиите започват от 500 евро нагоре. Българите са най-болният, най-бедният, най-пострадалият народ в ЕС, без да сме водили война или да сме били под робство през последните 25 години, д-р Шарков! Ако не сте го разбрали, жалко, че три мандата бяхте в парламента.

В много случаи нашите родители се нуждаят повече от социални услуги, отколкото от лечение. Затова Германия търси социални домове за 500 000 немски пенсионери в чужбина. С тази цел инвеститор оглежда бившето Климатично училище на Шумен. В нашия град стоят празни бившият кожен диспансер, бившата работническа болница... Но явно шуменските данъкоплатци не са заслужили обгрижване за достойни старини, макар че са построили точно това, което управленците приватизираха през прехода.

Парите в НЗОК не стигат, защото законите у нас се правят за определени хора с определени интереси. Самата д-р Румяна Тодорова - шеф на НЗОК, каза миналата година: „Ако нямаме силни лични лекари, ще плащаме повече за болнична помощ. В България вече няма равен достъп на пациента до здравни услуги. Държавата абдикира от здравеопазването". А може би някой има интерес парите да отиват в болниците?

„Сините лъвчета" на здравната реформа се умориха, те са вече част от статуквото. Дори новото им име „реформатори" не дава надежда. Защото много бързо и екипно Петър Москов и Радан Кънев отидоха при премиера да му ударят едно политическо рамо, когато вътрешният министър си подаде оставката. А в същото време медици, синдикалисти и работодатели се караха за парите на здравната каса. Здравеопазването е също част от националната сигурност на държавата. Колко сме ви мили като данъкоплатци, пациенти, народ, министър Москов?