За
втората половина на 2014 г. Народното събрание е приело най-малко закони в
сравнение с предишните анализирани периоди. Това може да се обясни с липсата на
парламент през по-голямата част от
разглеждания период заради предсрочните избори през октомври 2014 г. и
конституирането на ново Народно събрание едва в края на октомври. От всичките
41 приети закона, 4 са нови, 17 са закони за изменение и допълнение и 20 са
ратификации, показват данните от десетия брой на Юридически барометър.
Гражданската инициатива за периодично
наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в
България. Три от новите четири закона уреждат държавния бюджет и бюджетите на
НОИ и НЗОК за 2015 година. За цялата 2014 г. Парламентът е приел 89 закона,
което е с 10 по-малко спрямо 2013 г. и с 85 по-малко спрямо 2010 година. За последните 5 години
това е най-малкият брой приети закони. Леко увеличение се наблюдава при
относителния дял на законите, изменени повече от веднъж в рамките на второто
полугодие на 2014 г. – 9 от 16 или около 56%. За предходния период (януари –
юни 2014 г.) техният дял е бил 50%. Тази
тенденция на многократно допълване и изменение на законите свидетелства за
липсата на далновидност у законодателя и недостатъчна задълбоченост по
отношение на разглежданата проблематика.
Броят на законите, изменени и допълнени още през първата година след
обнародването им, бележи подобрение – 38%. През предходния период техният дял е
бил 50%, а преди това - съответно 55% и 84%. Зад тази положителна тенденция през втората
половина на 2014 г., обаче, е много вероятно да виждаме отново ефектите от липсата
на парламент между юли и октомври. Законът за ДДС е посочен като пример за
продължаващата практика по изменения на закони още преди влизането им в сила –
той е бил изменян и допълван 3 пъти. Едно от негативните явления, които
продължават да се наблюдават и през този период, е отклонението от принципа за
влизане в сила на нормативните актове, а именно 3 дни след обнародването им.
През разглежданото шестмесечие се забелязва
ръст на законите, които влизат в сила от деня на обнародването им, до 43% от
всички приети закони, след леко намаление на този дял през предходните две шестмесечия. Освен това през разглеждания
период по 3 от законите е предвидено част от разпоредбите да влязат в сила с
обратно действие. От влизането им в сила, законите, предмет на изследването, са
изменяни и допълвани общо 370 пъти или средно между 18 и 19 пъти всеки, при
средна продължителност на действието им около 15 години. При средния брой на измененията се отчита
намаление спрямо предходните 5 шестмесечни периода. Законът за устройство на
територията е с най-голям средногодишен брой изменеия и допълнения от влизането
му в сила - близо 5 пъти годишно. Законът за държавния бюджет на Република България
за 2014 има цели 4 изменения и
допълнения. Последното е ясна индикация за недостатъчно доброто планиране на
бюджетната политика на страната. Законите, предмет на анализа, предвиждат
приемането на общо 180 подзаконови нормативни акта или средно по 9 акта на
закон. Това е най-малкият среден брой подзаконови актове за всички
изследвани периоди. Въпреки това проблем
остава разпръсването на конкретния закон в твърде много подзаконови актове и
подходът с предходните и заключителните разпоредби да се правят съществени
изменения в други закони. Сред законите
с най-много нормативни актове по прилагането им са: Закон за устройство на
територията, Законът за рибарството и аквакултурите и Законът за автомобилните
превози. За периода юли-декември 2014 са внесени общо 124 законопроекта, което
е повече от предходния 6-месечен период и равно с аналогичния период на 2013
година.
www.econ.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар