Какъв гений е бил Ботев! Преди 150 години е писал, че „свестните у нас считат за луди”. С нищо не сме се променили.Това се повтаря сега с бясната кампания на ГЕРБ срещу Иво Христов. Те не могат да понасят свестния човек в негово лице. Защото говорят с него на различни езици. Защото обитават друга политическа планета – планетата на политическите лъжи, скандалите и псевдодемокрацията!
Тежко й на България с такива управници!
ГЛАВНАТА причина за настървението на българските управници срещу проф. Иво Христов е, че той е високо ерудиран, честен, интелигентен, куражлия и отлично информиран политически анализатор, който вниква дълбоко в причините за съвременната криза в Света, в Европа и в България. Гордея се, че между нашите учени и депутати има такава ярка личност!
В ГЕРБ съжаляват дълбоко, че в техните редове няма такава личност. И биха дали всичко да я имат! Впечатляващото с интелигентността си поведение на Иво Христов не се харесва на сегашните ни управници, повечето от които са посредствени бледи личности на фона на неговия изключителен талант. Интелектуалният потенциал на Иво превишава потенциала на всички депутати на ГЕРБ, взети заедно. Нима може да се очаква такива посредствени хора да го оценяват достойно!
След като нямат като него в своите редове, на ръководството на ГЕРБ много им се иска поне да нямат за опонент такъв изключителен ерудит. Те се страхуват да водят сериозна политическа дискусия с него. Биха направили всичко, за да го дискредитират като политик. Затова настояват с настървение той да си подаде оставката или БСП да го отстрани. И така да ги спаси от неговата разгромяваща интелектуална мощ в парламентарните пледоарии. Това не трябва да се допуска. ГЕРБ не трябва да получава такъв щедър политически подарък. Защото Иво е блестяща интелектуална находка за парламентарната група на БСП.
Сега има и конкретна причина да го ненавиждат още по-злобно
. ПЪРВО, изказването му в Раднево, където споделя своята болка от пословичното, граничещо с робска покорност, равнодушие и апатия на голяма част от нашия народ, пред разгрома на българската индустрия и земеделие, ограбването на банките, престъпната приватизация, натрапената ни масова бедност, крещящата социална несправедливост, чуждопоклонничеството, престъпността и корупцията, папагалското декламиране за някакви кухи евроатлантически ценности, чието съдържание, ако ги запитате, не могат да обяснят.
В паметта ми изплуват пасажи от една забележителна книга, която съм чел преди 50-60 години. Имам предвид „Заговорът на равнодушните” от Бруно Ясенски И сега помня един впечатляващ пасаж от нея: „Не се страхувай от враговете си. В най-лошия случай те могат да те убият. Не се страхувай и от приятелите си. В най-лошия случай могат да те предадат. Страхувай се от равнодушните. Те не убиват и не предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на света съществуват и убийството и предателството”. Убеден съм, че в изказването си в Раднево Иво Христов е имал предвид широко разпространеното у нас равнодушие и апатия към безобразията в нашето общество, към робската покорност на нашия народ!
Болно ми е и на мен, защото малко народи биха търпели неправдите в живота ни с такова равнодушие и робско покорство, както го прави моят народ. Нашият народ има дълъг стаж в чуждестранна и собствена робия: почти двувековна византийска, почти петвековна турска, а след освобождението ни от Русия през 1878 г., различни варианти на продължителна чуждестранна и собствена робия. Много български интелектуалци страдат от противоречивата история на нашата държава и от продължителния стаж на нашия народ в апатия, равнодушие и робско покорство, което преживяваме и сега.
С това, без да съзнава, народът ни прави услуга на своите потисници. А те желаят това да трае още дълго, защото ги улеснява. И по тази причина негодуват срещу всеки будител, като Иво Христов, който иска да събуди заспалия народ от летаргичния му сън. Такива будители са много опасни за узурпаторите на неограничена власт, които използват ежедневната политическа лъжа, като важен инструмент в управлението. Българските политици бързо се самозабравят, прекарали няколко години във високите коридори на властта. Особено ако тя е неограничена, каквато е настоящата. Започват дори да заплашват със съд журналисти, които им задават неприятни въпроси. Това показва, че сме в предверието на тотална диктатура .
Много наши интелектуалци мислят като Иво, но не всички смеят да говорят като него. Освен че житейските неправди му тежат, Иво намира сили и кураж да говори публично срещу тях. Макар, че това съвсем не е безопасно, както показва настоящата мръсна кампания срещу него. А подлизурките и жалките мижитурки го обвиняват за това и имат нахалството да му четат морал по нравственост. Поучават го за кое може да се говори на глас и за кое трябва да се мълчи по целесъобразност. За кои истини е допустимо и за кои не е прието да се говори. Чудя се на арогантното им самочувствие! Политическото нахалство на тези нищожества е безгранично.
Като изключим бившите съветски републики, в България беше извършена може би най-престъпната приватизация в Източна Европа. Разорена беше индустрията и земеделието. Ограбена беше банковата система. Пряко и косвено бяха откраднати от държавата 180-200 милиарда лева. Прогонени бяха около два милиона души да търсят препитание в чужбина. От тях над един милион с висше и средно специално образование, за чиято подготовка бедна България е похарчила около 110-120 млрд. лева. Народът ни вижда това, дори страда от масовата емиграция, но покорно мълчи. И в най-добрия случай отделни хора си позволяват да мърморят тихичко.
Единици са хората, които надигат глас срещу това безобразие. Иво е между тях и го прави по най-убедителен начин. Авторите на това национално престъпление, заплашващо оцеляването на България, не могат да му простят за изобличенията. И за това му искат не само извиненията, но и оставката. Кой знае, утре може да поискат възбуждане на съдебно преследване срещу него за „разкриване на държавни тайни”, както поискаха подобен процес срещу Елена Йончева, разкрила дефектите на мнимата охрана на границата ни с Турция, която нашите управници представят като най-надеждната в ЕС. Стотици хиляди българи, особено в граничните с Турция райони, знаят че границата не се охранява добре, но мълчат ли мълчат! Трябваше да се намери една куражлива жена, като Елена Йончева, да покаже истината със своя филм.
Провежда се мащабно демографско ограбване на България, което, освен изтичане на мозъци, включва и изтичане на генетичен потенциал. Стотици хиляди млади хора емигрират, създават семейства в чужбина, раждат и отглеждат там децата си, повечето от които никога няма да се завърнат в родината на своите родители - България. Терминал – 2 на летището стана тъжен символ за тази национална трагедия. А народът мълчи ли мълчи!
Българското население се топи. Към края на века ще бъде около 3,0-3,5 млн души, колкото сме били в 1900та година, т.е. преди 200 години. При това повечето ще са цигани и турци. Защото демографската криза е най-остра всред българската етническа група. Протича ускорен процес на циганизация. България изчезва. Над България е надвиснала страшна опасност, а властите не вземат мерки поне за смекчаване на тази опасност. Не личи и българите да са особено разтревожени от наближаващата национална катастрофа и да настояват властите да вземат бързи мерки. Това робско мълчание е необяснимо за мен.
Иво Христов предупреждава с голяма тревога за прогресиращото изчезване на България, а тези, които си мълчат по целесъобразност, понеже така било прието, го карат да се извинява. Пред кого и за какво? Още по-тревожно е, че тези, които са виновни за задаващата се катастрофа, го карат да се извинява. Нима това не е абсурдно! А народът мълчи ли мълчи. Спи летаргичен сън. Мълчаливците по целесъобразност сега го обвиняват, че бие тревожните камбани, за да събуди заспалия народ.
Колко народи биха допуснали това позорно третиране, дори върховно стратегическо предателство спрямо оцеляването на България, без да реагират срещу своите екзекутори! А българите мълчат или в най-добрия случай кротуват и мърморят зад двойно заключени врати, за да не ги чуят управниците. Защото може да си загубят мизерната ниско платена работа или ако живеят в селата, местните власти няма да им разрешат да си набавят дърва за огрев през зимата. Всичко това тревожи Иво Христов и той споделя болката си. А мижитурките му четат морал по нравственост и го принуждават да се извинява. Дори да си дава оставката, за да не им пречи да мълчат и да слушкат сервилно управниците. Боже господи, дотам ли достигнахме! Каква подигравка с този достоен учен и честен човек!
Властите провеждат убийствена рестриктивна политика по доходите вече 28 години. Всички важни дейности в България са недофинансирани: здравеопазване, образование, наука, култура, инфраструктура, социални програми, национална сигурност, отбрана. Само заплатите на висшите чиновници се повишават редовно. А нашият народ продължава да мълчи покорно и за това. До кога, пита Иво Христов. Питам и аз.
Българските управници въведоха най-реакционния в Европа „плосък” данък върху доходите и печалбата без необлагаем минимум и сега упорито отказват да го отменят. Властите провеждат доходна и данъчна политика, която обслужва интересите на богатите и мачка бедните и средните слоеве. Расте застрашително доходната и имуществената поляризация. България, заедно с някои прибалтийски държави, е с най-голямо доходно и имуществено разслоение в ЕС. И въпреки това, народът мълчи и кротува. Нещо повече, преизбира тези, които го инквизират икономически. Иво Христов се бунтува срещу това робско търпение, а сега го карат да се извинява за непремерени изказвания. Настояват да си подаде оставката.
Какво непремерено има в неговите думи! Та той е дори много деликатен! Само говори и нищо повече. Вместо да призовава към бунт за спасяването на България. След като сегашните ни управници не разбират от думите на специалистите, наближаващата тотална катастрофа към края на столетието изисква да се бунтуваме, за да спасим България. Оцелявала до сега по чудо повече от 1300 години в този толкова политически ветровит регион на Европа, България е застрашена от държава да се превърне в име на географска територия. Управниците, които с бездействието си пред наближаващата национална катастрофа, носят отговорност за това, си присвояват ролята на съдници по адрес на човека, който предупреждава за катастрофата.
Питам се, какво става в тази държава? Каква е тази арогантна размяна на ролите? Тези, които с бездействието си ни тласкат към катастрофата, се превръщат в морални съдници, а за виновни се представят тези, които бият тревожната камбана, за да предотвратят катастрофата! И ако управниците бездействат престъпно, защо народът им позволява да го правят? Защо не ги принуди да действат? А им съдейства със своето мълчаливо бездействие.
В София живеят около 300 хиляди пенсионери, но на протестните им митинги се явяват 80-100 души, въпреки позорно ниските им пенсии, които ги обричат на трайно недохранване и преждевременна смърт. Почти всички възрастни хора са без зъби, защото нямат пари да ги лекуват, но Здравната каса от години отделя само символични средства за зъболечение. България е с най-високата обща и детска смъртност в ЕС. С най-неблагоприятна възрастова структура на населението. С най-високи заболявания по трудно лечимите болести с фатален край. С най-кратка средна продължителност на живота.
Навсякъде в Европа болниците се оценяват по качеството на лечебната им дейност, а в България – по финансовите им баланси, защото са превърнати в търговски дружества. У нас се отделят далеч по-малко пари за здравеопазване на човек от населението и това се оправдава с недостига на ресурси. А масово се откриват нови и нови частни болници, които тежат на бюджета на Здравната каса. Иво Христов протестира и против тази подигравка със здравето на хората, а извършителите на престъплението сега му искат да се извинява и дори да си подава оставката! Разбира се, главни виновници за това безобразие са политиците, но защо народът го търпи? Защо с кроткото си мълчание се превръща в съучастник на политическото и нравственото безобразие?
Средногодишните заплати и пенсии у нас са два пъти по-ниски, отколкото се полага да бъдат при настоящата ни производителност, в сравнение със средната в ЕС. И въпреки това, средногодишното повишение на пенсиите през 2018 г. ще бъде 3,80% от 1 юли, което означава 1,90% средногодишно или по 6-7 лева на месец. А заплатите на висшите държавни чиновници (до зам. министри и членове на политически кабинети на министрите) наскоро бяха повишени с 1500-2000 лв. на месец. Сравнете – 6-7 лева с 1500-2000 лева. Иво Христов протестира и против тези безобразия, а авторите на безобразията искат от него извинения. Питам отново – за какво и пред кого? А народът продължава кротко да мълчи! И с мълчанието си пред такива безобразия окуражава политиците да вършат още по-големи безобразия.
Проблемът на България не е дали 80% не могат да се подписват. Това не е най-важното. Големият проблем, по-скоро трагедията е, че бълтгарите не умеят или не желаят да защитават жизнено важните си интереси. Не се борят за тях. Чакат друг да го направи вместо тях. Друг да рискува вместо тях. Предпочитат робското покорство, вместо да критикуват властта! И още по-малко – да се борят срещу нея. В това отношение едва ли имаме равни на себе си в Европа! Погледнете как се борят гърците за своето достоинство. Или испанците, чехите, австрийците, поляците, унгарците. Ето това с основание тревожи Иво Христов. И е 100% прав. Хиляди други мислят като него, но за по-безопасно предпочитат да мълчат. Кого да укоряваме – него или мълчаливците? Аз поздравявам него!
В думите и делата на нашите управници ежедневно има фрапантни прояви, които вече не впечатляват хората. Те претръпнаха пред тях. За такива прояви политиците в цивилизованите западноевропейски държави биват изхвърляни от властта още на следващия ден, а съдебната власт ги изпраща зад решетките. Това не се случва у нас. Хора, които продават националните интереси на България и причиняват загуби за милиарди, у нас ги повишават, дори ги правят министри. Всички знаят, че корупцията се шири надлъж и нашир от години, но до сега няма осъдени за корупция. Против това се бори Иво Христов. Арогантните политици искат от него извинение. А нашите сънародници мълчаливо кротуват! До кога?
Свидетели сме не само на фрапантни изказвания, но и на също такива действия, които злепоставят България пред Европа и света. Спомнете си, например кадровата политика на Бойко Борисов: Номинацията на Румяна Желева в края на 2009 г. за европейски комисар, предизвика учудване в Европа и негодувание при изслушването й в Европейския парламент. Подигравката с Ирина Бокова чрез номинирането на Кристалина Георгиева за втори паралелен кандидат на България за Генерален секретар на ООН, беше безпрецедентно в историята на тази организация и предизвика шок в световната дипломация. Пробутването на едно очевидно недоразумение – Росен Плевнелиев за президент на България, който се превърна в най-големия ястреб между колегите си в Европа и ни накара да се срамуваме, че сме българи. Опитът за натрапване на втори, очевидно неподходящ кандидат за президент в лицето на Цецка Цачева предизвика недоумение у нас. Пародията със случайното назначаване и освобождаване на голям брой министри на здравеопазването в трите кабинета на Борисов, допринесе за хаоса в здравеопазването. Назначаването на Николай Ненчев за министър на отбраната, на Божидар Лукарски за министър на икономиката и други в неговия втори кабинет, предизвика негодувание и едва не доведе военната ни авиация до приземяване. И т.н. Трудно ли е да се досетите кой е главният виновник за тези безобразия? Защо не се търси отговорност от него? До кога народът ще го търпи? Или ще продължава да го преизбира, за да ни прави свидетели на тази комедия!
Ако бяха само необмислените думи, можехме да премълчим. Те обаче се дублираха със смехотворни действия на наш и европейски терен. Спомнете си за прекратяването на споразумението с Русия за газопровода „Южен поток” под натиска на Америка и на Европейската комисия и свързаното с това смехотворно изграждане на газов разпределителен център (така наречения „хъб”, по думите на Бойко), без да е осигурен газ за него. Не е известно какво ще разпределят. Може би водата от Черно море. Спомнете си за обещаните 5-6 млрд. долара от нови находища на газ в Черно море, първо, без те да са намерени и, второ, дори ако бъдат установени, там ставаше дума за концесия, където евентуалните приходи за България биха били 20-30 пъти по-малки. Или заобикалянето на България от магистралните газопроводи в рйона, в замяна на едно „потупване по рамото” от американските и европейските му покровители. Спомнете си за примитивните му представи за проектираната нова АЕЦ Белене, като „гьол”, за направените инвестиции на площадката и доставеното оборудване за няколко млрд. долара. Спомнете си за примитивните му и неверни обвинения по изграждането на енергийния комплекс „Цанков Чарк” в Родопите, които специалистите отричат напълно. Оказа се, че Бойко Борисов вече разбира от всичко и поучава всички специалисти. Може би го е научил от един друг български политик, чийто теложхранител беше преди години.
Спомнете си за самохвалствата по отличното опазване на границата ни с Турция, които се опровергават от фактите. Помислете за манията на Бойко за величие, за когото границите на България станаха тесни и за стремежите му да напътства гръцкото ръководство, да ръководи европейската политика или да посредничи в отношенията между ЕС и Турция, макар че колегите му в ЕС се отнасят доста пресмехулно към него. Още повече, че малката и бедна България няма потенциал за такава роля в европейската политика. И т.н. И т.н. И при всичко това, нашият народ го преизбира вече три пъти! В тази връзка Иво Христов споделя своите дълбоки, напълно основателни тревоги за бъдещето на България. И за това сега му искат да се извинява. Да се смееш или да плачеш!
Много хора, които не са в управлението и нямат пряк конфликт на интереси пък си казват: да, всичко това е вярно, лошо е, но не е прието да се говори открито за тези неща. Оказва се, че е по-коректно и по-безопасно да се мълчи! А управниците се грижат да бъде приет такъв закон срещу корупцията, че да я пази, а не да я преследва. Може би защото са съучастници или защото корумпираните са техни роднини или политически приятели. Иво Христов характеризира с горчивина всички тези тъжни черти в нашата народопсихология, наследени може би още от турското робство и подсилени през последните 28 години, с думата „дебилен”. Именно тези жалки, дребни душици искат от него извинение и дори оставка. Дочакахме и това чудо!
На нашите управници не им е приятно да се напомня за тези неща. Те искат и в бъдеще този народ да бъде изплашен и робски покорен, какъвто е сега. Неинформираният и необразованият покорен народ се управлява по-лесно. В обществото се налага маниер на поведение, че за тези неща не е прието да се говори. Не че не са верни, но не е прието да се напомня за тях. И мнозинството от хората се придържат към това поръчано стандартно поведение за благоприличие. В същото време упражняват бесен натиск върху Иво Христов да се извинява, защото бие тревожно камбаната. По-добре било да кротува. И хората кротуват, за да избегнат усложнения в живота си – своя и на децата си. Странно нали! И това ли е част от евроатлантическите ценности, за които ни напочнят всеки ден!
ВТОРАТА, при това по-важна причина за бясната кампания срещу Иво е коментара му по изявлението на говорителката на руското Министерство на външните работи, че съветската армия е спасила българските евреи през Втората световна война. При гневното осъждане на това изявление нашите управници „пропускат” да кажат, че то е предизвикано. Направено е след поредното оскверняване на паметника на съветската армия в София, с обвинения в антисемитизъм. През последните години имаше многобройни такива поругавания, последвани от протести на руските власти, но не съм чул представители на ГЕРБ или на други десни партии, да са изразявали възмущението си. Централната и общинската власт в София и Пловдив също не вземат никакви мерки от години, въпреки че България е длъжна да пази такива паметници, съгласно международни споразумения, които е ратифицирала. ГЕРБ и други десни партии дори нескрито одобряват и подклаждат умраза към Русия и всичко руско. Величествени паметници на съветската армия има в Берлин, във Виена и други европейски градове, има площад „Сталинград” и спирка на метрото в Париж, но те се пазят от властите и почитат от населението. А в България се култивира умраза към Русия.
Познайте дали такова щеше да е поведението на нашите власти ако дори само веднаж беше осквернен паметникът на американските летци до тяхното посолство в София. С тази „малка” разлика, че американските летци дойдоха тук да бомбардират и убиват мирни граждани в София и други наши градове, а съветските войници дойдоха да ни освободят от германската окупация. Дребна разлика, нали! Фанатични противници на Русия сега говорят за „съветска окупация” на България след Втората световна война. Ако това беше вярно, защо българската армия и полицията не дадоха нито един изстрел срещу тези мними „окупатори” при навлизането на съветските войски на наша територия на 5 септември 1944 г., когато Съветският съюз ни обяви война в съответствие с международните правила.
През последните 15-20 години имаше многобройни осквернявания на паметници на съветската армия в София, Пловдив и на други места, без видима реакция на властите и на населението. Преди няколко седмици беше осквернен паметникът в София. На 10 ноември се изгавриха с паметника на Альоша в Пловдив. На 10 ноември вечерта БНТ, за разлика от BTV, дори не съобщи за този варварски акт в централната си емисия. Може би я счита за маловажна новина, която не заслужава внимание. Това може ли да се приеме за нормално поведение на българските власти, които са длъжни да опазват военните паметници! Може ли апатията на населението при тези постъпки да се нарече достойна реакция на самоуважаващ се народ! Тогава защо се дразним, когато се поругават гробовете на наши войници и офицери в някои съседни страни! И против тази апатия реагира Иво Христов. А сега искат от него да се извинява за достойното си гражданско поведение!
И това се прави спрямо велика държава, която през последните 140 години два пъти е предотвратявала откъсване на големи територии от България.Първия път с Берлинския договор, който ревизира Сан-Стефанското мирно споразумение от 1878 г. Втория път на мирните преговори в Париж след Втората световна война през февруари 1947 г., където бяхме третирани като победена държава съюзник на Германия. Гърция настояваше за отнемане на голяма част от Родопите, с граница близо до Асеновград. Териториални претенции и искания за още по-големи репарации имаше и Югославия. Спасила ни е делегацията на Съветския съюз. За всичко това у нас грижливо се мълчи през последните 28 години. Писаното в учебниците по тези събития се изтрива поголовно. И това е официална държавна политика, насочена открито и пряко срещу Русия.
След като се отнасяме така враждебно към Русия, даваме ли си сметка на кого можем да разчитаме за закрила в бъдеще при евентуална сложна международна ситуация. Защото ние сме малка слаба държава, която сама не може да се защити. Някой ще каже – на НАТО. На тези наивници бих напомнил, че НАТО не направи нищо да защити Гърция и Кипър при нахлуването на турските войски на острова през юли 1974 г. Къде е гаранцията, че няма да постъпят така и спрямо нас? Защото за тях Турция винаги е била и ще бъде по-важен съюзник с големите си мащаби и геостратегическо разположение на границата между две световни цивилизации. Иво Христов се тревожи и за това. А неговите опоненти настояват той да се извинява. Питам се, защо и пред кого?
Враждебното отношение се проявява и по адрес на съветската армия, която изигра решаваща роля за разгрома на Хитлеристка Германия, с помощта на САЩ и Великобритания. Ако не беше решаващата роля на Съветския съюз, платена с огромни човешки и материални жертви, Европа сега може би пак щеше да е обединена, но под знамето на Хитлеристката идеология. Въпреки тези факти, празникът на победата 9 май се подменя с празник на Европа. Нима не е ясно, че без победата над Хитлеристка Германия нямаше да има и помен от сегашна Европа! Европейските и българските управници се преструват, че не знаят за това. Какъв политически цинизъм! Каква Европейска и Българска безнравственост!И носителите на тази безнравственост искат извинение от Иво Христов. Питам се, защо и пред кого? Може би пред тези, които той нарича „дебилни”.
Главната причина за настървената кампания срещу проф. Иво Христов не е думата „дебилни”. Защото Бойко Борисов и Цветан Цветанов са имали и имат много по-арогантен език спрямо българския народ и с нищо непровокирано - спрямо настоящия български президент. Да напомням ли за изказването на Бойко Борисов в Канада пред български емигранти през пролетта на 2009 г., където се оплакваше от лошия „матрял” с който му предстоеше да управлява България. Да напомням ли за словото му пред стачкуващите работници от ОЦЗ – Кърджали преди няколко години, където наричаше тях, народа ни, а и себе си - „прости”. Да напомням ли арогантното изказване на Цветан Цветанов преди месец-два в Хасково, където сравняваше нашия президент Радев с ръководителя на Северна Корея, което е чудовищна непредизвикана подигравка срещу президента Радев, от една скандална личност.
А трябва да се знае, че всяка дума по важна тема, която Цветанов произнася, става със знанието и одобрението на Бойко. Комедията за доброто и лошото ченге е само за наивниците. Да си спомняте Борисов и Цветанов да са се извинили някъде и пред някого за това си поведение? А сега искат Иво Христов да се извинява пред тях и дори да напуска Парламента. Що за политически и нравствен цинизъм! Тези две личности нямат ли чувство за мярка? Или живеят със самочувствието, че всичко им е позволено. Мълчаливото робско покорство на нашите хора, може би ги крепи и дори стимулира за това безотговорно поведение.
Всички знаем за ролята на български парламентаристи, на видни общественици, на Българския патриарх, на българската общественост, на българската левица и на Цар Борис III през пролетта на 1943 г. за спасяването на 48000 български евреи от изпращане в концентрационните лагери в Германия и други страни, от където нямаше връщане. От внимателното прочитане на изявлението на говорителката на руското Министерство на външните работи в оригинал на руски език следва, че тя няма предвид пряко участие на съветската армия у нас за спасяването на българските евреи от депортация през пролетта на 1943 г., каквото й приписват нашите русофоби. Тя има предвид нещо друго, далеч по-важно, което у нас само Иво Христов е разбрал, благодарение на анализаторските си способности. То още не е разбрано както от десницата, така и от БСП, ако съдя по изказванията на нейни дейци.
Иво Христов ни напомня, че ако не беше решаващата победоносна мисия на съветската армия за разгрома на фашистка Германия, войната щеше да бъде спечелена от Германия. Тогава Хитлер, Химлер, Гьобелс и техният екип щяха да пристъпят към изпълнение на мракобесния си план за масовото унищожаване на евреите в Европа. Щяха да умъртвят още милиони евреи, руснаци, украинци, белоруси, поляци и други славяни. Ако се съди по хитлеристката идеология за чистата арийска раса, подобна участ може би щеше да сполети и милиони цигани в Европа. Тогава спасените през 1943 г. 48 хил. български евреи щяха да бъдат отново изловени и натоварени във вагоните за Германия, от където нямаше никога да се завърнат. Тяхното спасяване, с което ние основателно се гордеем, щеше да бъде само отложено с две години.
Благодарение на решаващия принос на съветската армия в разгрома на фашистка Германия, изпълнението на този зловещ хитлеристки план беше предотвратено и нашите евреи спасени окончателно и безвъзвратно. Именно това е имала предвид и говорителката на руското външно министерство. За разбирането на тази логика, обаче се изисва някакъв минимум от интелигентност, която злобните критикари от ГЕРБ, изглежда не притежават. А тези, които я притежават (защото и между обикновените членове на
ГЕРБ има интелигентни и почтени хора), не смеят да я проявят в случая, защото фанатично русофобските им съпартийци може да ги обвинят, че са агенти на Путин.
Тази логика за ролята на съветската армия в спасяването не само на българските, но и на всички евреи в Европа, е необорима. Това ни диктува здравият разум. Поздравявам Иво. Христов, че единствен у нас вникна дълбоко в анализа на ролята на Съветския съюз и на съветската армия в спасяването не само на българските, но и на останалите неумъртвени до май 1945 г. европейски евреи. Десните не разбират или по-скоро не желаят да вникнат в тази логика. Защото не им е изгодно. Изненадвам се, че това, като че ли, не се разбира и от някои хора в ръководните среди на БСП.
Тази желязна логика могат да оспорват само хора с ограничени интелектуални способности или с умопомрачени мозъци от пещерна омраза към Русия. Хора, които трябва да оправдават парите, получавани от добре известни западни фондации. Само такива хора могат да нарекат постъпката на Иво Христов „безродство” или обслужване на чужди интереси. В действителност, Иво е далеч по-интелигентен, по-честен и по-голям патриот от тях.
Браво Иво!
epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар