Translate

сряда, 2 април 2014 г.

Д-р Стойчо Кацаров: Пациентите се жалват най-често от искане на пари под масата!


200 - 300 дела годишно се водят срещу Касата
 

Шефът на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров обяви новия европроект - Обществена и юридическа защита на правата на пациентите. В продължение на
година Центърът ще анализира и обобщи съдебната практика в здравеопазването и най-честите нарушения на правата на пациентите в България. Проектът включва шест публични дискусии в страната и още шест онлайн дискусии на сайта на ЦЗПЗ. Проектът ще плати разноските по шест знакови съдебни дела - случаи с голямо обществено значение, които ще бъдат основа за разбирането правата на пациентите и тяхната защита.
- Д-р Кацаров, от какво най-често се оплакват пациентите? 
- Най-често жалбите на пациенти са свързани с оперативно лечение в болниците. Там са драмите. В другите случаи пациентите така и не разбират, че има нещо нередно. Водещото е лошото отношение. То ги кара да се оплакват. Понякога се оплакват, без да имат сериозни основания, а само защото са се отнесли грубо с тях. Искането на пари от пациента е другата най-честа причина за оплаквания. Много се оплакват и от ТЕЛК.
- По тези няколко типа жалби завеждат ли се съдебни дела? 
- В сферата на здравеопазването се водят стотици дела. До преди 10-15 години хората рядко се оплакваха от лекарски грешки, защото не бяха добре информирани, а и тогава рядко се налагаше да плащат за медицински услуги. Когато човек започне да плаща за нещо, става по-взискателен и започва да търси правата си в съда. Това са не само дела на пациенти, но и искове на болниците срещу Здравната каса или на джипита срещу НЗОК за наложени им санкции. Само вторият тип дела са 200 - 300 годишно. 
- Случаи с лекарски грешки стигали ли са до Страсбург? 
- До Страсбург стигат, когато има отказ от правосъдие. Знам за няколко случая, по които обаче още няма решение. По някои дори международният съд отказва да се произнася. Но има български случай, разглеждан от съда на Европейския съюз в Люксембург, за плащане на медицинска помощ, извършена в чужбина. Това е също причина, заради която често се оплакват хората - отказът на здравното министерство или на НЗОК да плаща лечение в чужбина. 
- Лекарски грешки има. Защо няма осъдени лекари? 
- Важно е пациентите да потърсят компетентни хора преди да завеждат дело. В рамките на проекта ще даваме безплатно информация и консултации по всякакви жалби. Защото невинаги това, което изглежда нередно, е грешка. От друга страна, може да не го преценяваш като грешка, а то да е. Идват сърдити пациенти и казват: “Аз ще ги осъдя!” Но трябва да знаят, че ако не ги осъдят, освен че ще преживеят всичко отново в съда, накрая ще се наложи и да плащат. Ако загубиш делото, ще платиш разноските и на ответника. Друг проблем е прокуратурата. Имам усещането, че там не желаят да се занимават със сигнали за нередности в здравеопазването, лекарски грешки, некачествено болнично лечение. 
- Липса на капацитет ли -е това или мързел? 
- Може би и двете. За да можеш да се произнесеш по такава тема, трябва допълнително четене и познание, което изисква усилия. Трябва да познаваш здравните закони, медицинските стандарти. Над 40 са само медицинските стандарти. Вещите лица са другият изключително голям проблем. На привлечените за вещи лица им е трудно да преценят причинно-следствена връзка между действие или бездействие на лекаря и резултата, защото медицината не е точна наука. Освен това, привлечените за вещи лица лекари се притесняват от колегите си, страх ги е и им е трудно да бъдат обективни. Често си дават отвод, когато очевидно са нарушени права на пациента или не са спазени медицинските стандарти. Затова дела се отлагат с години. Имаме дело от 2009 г., което не може да приключи поради отказ на вещи лица. В други случаи се назначава експертиза и излиза заключение. Но се оспорва в съда и повторната или разширената експертиза излиза с противоположно становище.
- Какво се случва с колективния иск на жени с рак на гърдата, които не получиха лечение с херцептин в периода 2006 - 2009 г.? 
- Искът беше заведен през 2009 г. След това съдът неколкократно прекратяваше делото, сменяваха се съдии. Делото беше пет години на първа инстанция и заслужава да отиде в Страсбург за бавно правосъдие Сегашният съдия поне показва желание да го завърши. Няма причина то да не приключи на следващото заседание - на 26 юни. Може да излезе с решение, а може и да го прекрати. Девет са жените, които са се присъединили към този иск, но резултатите от него имат значение за всички пациентки с рак на гърдата. Целта на иска е установителен - да каже, че в периода 2006 - 2009 г. болните не са получавали лекарство. За това вече има достатъчно доказателства в съда. Събрахме сведения от всички онкологични диспансери и разбрахме, че не повече от 10% от жените са получавали редовно херцептин. Почти половината от пациентките въобще не са го получили, а други - нередовно, не по схемата на лечение и следователно без ефект върху тумора. Като го даваш не през 26 дни, а през 3 месеца, само тровиш организма. Това е истинска катастрофа. Отидоха си много млади жени. Но завеждането на този иск доведе до промяна. Сега всички пациентки, които имат нужда от това лекарство, го получават. Това дело показа и абсурда от икономии в здравеопазването. През 2006 г. е станало нещо такова: дават заявка за 100 опаковки, а МЗ решава да купи например 60. Обявяват търг през януари, а през май става ясен победителят. Обаче конкурентът обжалва цялата процедура. Съдът се произнася през юли. От януари до юли МЗ не е закупило нито една опаковка, а е разпределяло остатъчни количества от миналата година и чак през втората половина на годината праща ритмични доставки. Слава Богу, сега не се правят търгове. Идеята на това дело беше да се накара държавата да промени правилата и това стана, въпреки че делото не е приключило.

blitz.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар