Съвсем наскоро отново
се заговори за „изтичането на мозъци" от България - този път става въпрос
за лекари. Шокиращите данни този път показваха, че завършващите медицина през
годината са горе-долу толкова, колкото са подаващите заявление за напускане на
страната и
Нека за момент оставим
настрана подсъзнателното обвинение към тези хора, че отказват да работят в
страната, в която са отраснали и където са получили образованието си, както и
обратната страна, изразена в една от основополагащите свободи на Европейския
съюз - движението на хора. Но страхът от това всички лекари и изобщо всички
образовани и оттам - важни за живота на българите, специалисти да емигрират,
има привидно безспорна икономическа аргументация. Рационалният икономически
избор предполага всеки да търси най-добра реализация на способностите си,
следователно - хората ще бягат от страни с ниски доходи към страни с високи
доходи. Теоретично този процес ще продължи до пълно сближаване на доходите.
В известна степен това
се случва постоянно, дори в рамките на една национална икономика. Нека обаче
поставим два въпроса. Първо, защо все пак не цяла Европа е в Германия, Швеция
или Холандия? И второ, защо (от гледна точка на България) този феномен засяга в
много по-голяма степен определени професии от други?
Първият въпрос в случая
не е централен - всички знаем, че мобилността не е перфектна, а също и че
номиналните доходи лъжат. С други думи, в по-бедна страна може да се окаже, че
се живее сравнително добре и с по-ниски доходи. Ето защо дори в „Стара
Европа", където интеграцията е протичала отдавна и където културни,
езикови и религиозни фактори предполагат по-лесна интеграция, все пак голяма
част от хората не се местят за малко по-висок доход.
Но да се Върнем на
лекарите. Това, което Виждаме, е разкриването на множество нови болници и
практики, нови инвестиции в оборудване, дори реклами на здравни услуги в
медиите. Също така виждаме, че има опашки и дълго чакане за определени
специалисти. Някои доктори декларират високи официални доходи, а и периодично
се раздухват скандали за високи хонорари по пътеки от здравната каса .
Очевидно е, че някои лекари се справят добре в България. Напусканията може да
са причинени от няколко фактора. От една страна, може да има разминаване на
структурата на специалностите, по които има или се обучават лекари, и реалните
(пазарни) нужди на пациентите. С други думи, съвсем възможно е да има дефицит
на лекари с определени специалности и излишък от такива с други. Логично,
втората група не се „цени" особено, получава ниско Възнаграждение и малък
шанс за кариера. Като част от този проблем е моделът на финансиране на здравни
услуги, или по-скоро различните модели - така за някои има възможност да
изкарват в пъти повече за единица Време специализиран труд. Може би това трябва
да ни наведе на мисълта, че общото говорене за „недостатъчните пари за
здравеопазване" не помага. Дори да се удвоят, пак България като цяло ще
предлага средно по-ниски доходи от най-богатите европейски страни.
От друга страна, можем
да сравним ситуацията с ИТ инженерите. Както знаем, добрите програмисти през
последните години имат шансове за доста Високи доходи на други места по света.
Въпреки това част от „талантите" остават в България - намират добре
платена работа, живеейки тук, или стават предприемачи и намират собствения си
път. Разликата със здравеопазването е, че в този бранш държавните регулации,
блокиращи ефективното „напасване" на умения, заслуги и способности, са
минимални.
Лъчезар Богданов
Сп. Forbes
Няма коментари:
Публикуване на коментар