Самотен,окъсан и мръсен,
побелелият старец бавно върви.
До него, на колан от палто вързано,
мъничко, слабичко кученце плахо ситни.
Минава отляво, минава отдясно,
към него-Човекът поглежда с любов, и
стареца му е тъй благодарен, че и той си има някого
в този живот…
Няма коментари:
Публикуване на коментар