Островът остана най-атрактивната образователна дестинация

Въпреки увеличените цени на британските университети няма отлив на кандидати от България, показаха и последните изложения за обучение в чужбина.

Ако преди 2 г. идеята е била да се учи в Англия, като се разчита на заем, за да се покрият таксите, това не променя нищо към настоящия момент. Промяната е в бъдеще, когато младежът започне да получава заплата. Той ще изплаща по-дълго време кредита. Заемът вече ще бъде по-голям, но това не означава, че месечната вноска по него ще бъде по-висока. При 25 000 лири годишна заплата се внасят 250 лири на месец. Този тип заеми са съобразени с опита, който има в САЩ, където първо са въведени студентски кредити. В един момент там се оказва, че голяма част от обществото има тежки дългове само за да си плати образованието. Именно затова в Англия е взето решението сумата да бъде минимална на месец. Освен това да достигнеш определен праг на заплата и едва след него да започнеш да изплащаш заема. При това положение за британски университет студент може да отпътува с около 500 лири месечно за квартирни, транспортни и дневни разходи, без да се налага предварително да плаща за обучението си. Изплащането на кредита при повишените такси е средно около 5 г. 

В страната се увеличава търсенето на курсове по холандски и датски. Причината е, че децата започват да мислят за висше образование в Дания и Холандия като алтернатива. Много е важно родителите да знаят, че месечната издръжка в Холандия от 400-500 евро е задължително да бъде осигурена. Особено първата година. Тогава студентите не могат да си намерят лесно работа. Дори в Англия, където няма ограничения, процесът отнема поне два месеца.
Проблемът на децата ни в Холандия не е само в трудното вземане на разрешително за работа. Гимназистите ни излизат без никакви умения да си търсят работа. Не знаят как да напишат CV. Търсенето на работа, когато си за първи път в чужбина и само на 19 г., е огромен стрес. Ако в първи курс детето е спокойно и уверено, че има време да научи порядките и езика, ако е финансово осигурено, през втората година ще започне да се издържа. Още повече че през 2014 г. тези ограничения се очаква да паднат и българите ще могат да ползват всички свободни позиции в студентските бюра по труда.Сега по-скоро се хващат да гледат деца или да чистят, което няма да им докара нужния доход. За да станат пълноправни студенти там, с всички привилегии, ще трябва да изчакат още малко. За момента можем да се радваме, че имаме право да ползваме държавните субсидии на тези страни.В Дания държавата поема цялата такса, в Холандия поема около 7000 евро, а студентът плаща още 1700. За тези пари той може да вземе заем от общината. Това се прави по местоживеене. Но тук е моментът, в който децата много се препъват. В Холандия всеки квартал има посочени квадратни метри на човек - тоест в един апартамент, колкото и да е голям, не могат да живеят 30 студенти. Полицията няма да ги регистрира. Тази година много студенти се сблъскаха с този проблем. 

Отивайки в университета, децата невинаги имат уменията да боравят с компютър по начина, по който се очаква от тях. В образователната система на Англия, Холандия и Дания нивото на компютърна грамотност при завършване на гимназия се равнява на някой от основните сертификати на "Майкрософт". На децата в България, когато завършват, им е познат основно Powerpoint и Word - дотолкова, доколкото да пишат на него. Класическата текстообработка им е тотално непонятна. Това не е заложено в нито един етап от образованието, а на Запад е необходимо, за да бъдеш студент. Класическата работа с компютър не им е интересна и не я владеят.

Другото, което много кандидат-студенти не умеят, е да представят себе си при писане на мотивационно писмо например. Много 12-класници не могат да кажат какво представляват. Опитват се да повтарят това, което според тях работодателят очаква да чуе. В България няма кой да запълни тази дупка в подготовката на децата и именно тук образователният консултант играе роля. 

В момента сигурна работа осигуряват професиите- технически, ИТ специалности, иновации. Сега избралите да учат инженерни специалности след 3 г. гарантирано ще имат работа. При избора на специалност догодина може да е различна картинката.  

Интересно е какво очакват кандидат-студентите, когато изберат една специалност. Това е нещо, в което ми се иска да работим повече с гимназиите. Това, което се случи с правото, е един класически пример за погрешни очаквания. В момента много юристи работят в икономически сфери, защото наистина мястото на правото не е само в съда. Но при нас очакванията бяха, че всички ще станат адвокати. Интересно е, че в Хага, в един от университетите, където много българи учат право, провеждат задължителни практики на студентите и извън съда. Държат стажовете да бъдат във фирми и административни структури, за да видят какво представлява ежедневната работа на юриста. В медицината също имаме погрешни очаквания. На Запад едни от най-търсените специалности не са в чистата медицина, а съпътстващи професии като здравен мениджмънт, управление на лаборатории, медицинска апаратура, здравословно хранене, рехабилитация. У нас кандидатите търсят само чиста медицина. Когато ги питаме за другите специалности, казват: "О, не, това не ме интересува!" Интересът е нулев и това е сферата, в която ще имаме остър недостиг на кадри. Тези специалности не се възприемат като възможности за добър социален статус. Всъщност у нас все още повече се търси професия, която ще ти даде добър социален статус, отколкото такава, която ще ти даде добро заплащане. За разлика от нас в Дания и Швеция е обратното. Там държавата не може да вкара хората в университетите, защото примерно семейството има собствена фабрика, която ги издържа.

Еврокомисията даде една директива за 40% висшисти през 2020 г. България може да се справи с това, стига да обърне внимание на типа кандидат-студенти, които приема. Една от грешките е, че ние променихме нашите институти в университети много бързо. Холандия не го направи. Институтите са много подходящи за кандидат-студенти, които имат да наваксват нещо от гимназията. Точно като нашите кандидати. Ние приемаме деца и по документи, без селекция, и първата година би трябвало да се използва за уеднаквяване на нивото. Това е алтернативата, която се използва за масовото висше образование навсякъде на Запад. Не говорим за университетите, които са за топкандидати, те винаги ще съществуват и винаги ще са различни. 40 на сто увеличение може да бъде постигнато с тези масови програми. В България обаче университетите на този етап нямат готовност, а и разбиране какво трябва да направят.

На Запад вузовете се преориентират към поставяне на оценка не само на познанията на студента, а и на придобитите умения. Например за работа в екип, за справяне в трудни и непредвидени ситуации, за прилагане на познанията в практиката. В момента се разработват тестове за оценяване на тези умения и накрая оценките влизат в дипломата. Ако нашите университети не заложат това като изискване, студентите ни може да се окажат в невъзможност да се реализират на пазара.

Ирина Христова, управител на консултантска фирма за образование в чужбина "Интеграл" и координатор на проект "Световно образование".