Небето очите си загуби.
Крило луна зад облака се скри.
Заплака вятърът в смълчаните
дървета,
викът ми своя глас загуби.
Отидох си. Не ти простих.
Така и не разбра, че себе си
до смърт наказах, но
знам едно-
сега простя ли твоята лъжа
ще има много други след това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар