Оловносиво. Тъмносиньо. Черно.
Небето в миг, градът захлупи и
прикова ни в своя плен.
В този час на мрак внезапен,
една след друга светлини изгряват-
неоновите улични очи на всеки сочат
пътят към дома.
В този час на мрак внезапен,
при свои всеки да е иска.
Хвърчат коли и бързат автобуси
и трамваи-
да стигнат своята последна спирка.
Последна спирка. Дом. Уют.
А там във мрака, под дървото,
стоя измокрена до кости.
Къде да ида? Кой ме чака?
Навсякъде се чувствам все
на гости.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар