При авторитарното възпитание чувството за вина се оценява като добродетел, като висока степен на отговорност и морал. На практика вината е най-страшният разрушител на емоционалната енергия. Тя ни лишава от възможността да се движим 6 настоящето, защото мислим какво се е случило в миналото.Може би тук е мястото да уточня една съществена разлика, която касае вината и съвестта. Не трябва да бъркаме чувството за вина и съвестта. На нас, хората, съвестта ни е необходима. Тя е оценителят на правилното и неправилното вътре във всеки един от нас. Без съвест ние няма да забелязваме, когато обиждаме някого, и светът би бил по-малко безопасен. Когато съвестта ни казва, че сме направили нещо неправилно, е важно да признаем това и да внесем промени в поведението си, след което да направим извод от тази наша грешка. Неизменно идваме и до угризенията на съвестта, които е важно да протичат в конструктивна посока и да ни движат напред. Ла, много трудна задача. Какво става обаче, когато сме погълнати от вината? Тогава ние блокираме своето позитивно и продуктивно движение напред.
Ето и двата най-разпространени мита за чувството за вина:
1. Чувството за вина трябва да се цени, защото то ни дава възможност да извлечем урок и да „растем" като личности.
2. Ако чувството за вина ни „изяжда", то ние повече няма да повторим същата грешка.
Какво казват фактите: Размислите за миналото могат да бъдат поучителни, но безкрайните угризения на съвестта не могат да донесат полза никому.
Прекаленото чувство за вина е един от най-силните разрушители на самооценката, индивидуалността, творчеството и личностния ръст. Самобичуването по повод неуспешно събитие в миналото само увеличава шансовете да извършим отново същата грешка. Силните самообвинения по повод на това какво е било сторено не така, както трябва, могат да доведат до усещане, че греховете са опростени (чрез някакви самоизтезания и мъчения). Това чувство за опростени грехове и освобождаване практически дава основание да се прави същото отново и отново - печално и не съвсем логично, но е така.
Кои са „най-благоприятните" ситуации за възникване на чувство за вина?
• Когато не сме заедно в трудни моменти с децата ни, любими или роднини.
• Когато казваме на някого „не".
• Когато отделяме време за себе си.
Позната ли ви е дори една точка от списъка? За повечето от нас прекаленото чувство за вина е вроден навик.
И неизменно идваме до въпроса: „Да, добре, но как да се избавим от това чувство?" и „Възможно ли е това?"
За да спрете да попадате в капана на това унищожително чувство, следвайте следните препоръки:
• Анализирайте действието или събитието от и заради което е възникнало чувството за вина. Главната стъпка в борбата с него е наблюдението върху себе си и своевременното отслабване на реакцията. Постарайте се да улавяте тези моменти.
„Ето сега аз отново чувствам вина". Задайте си следните въпроси: „Защо?", „Какво се случи?", „Какви са обстоятелствата?", „Кой и какво е направил или казал?".
И следващият етап: Отговорете си на следните въпроси: „Как се чувствам?" „Чувствам ли се зле?", „Защо?", „Беше ли действието или постъпката подходяща или приемлива при дадените обстоятелства?"
Девет стъпки за справяне с вината:
• Опишете събитието на хартия. Само фактите, без оценяване на себе си и ситуацията, никакви лирични отклонения.
• Завършете разказа с описание на причините, които са ви подтикнали към постъпката.
• Оправдайте себе си, простете си. Може да си напишете писмо до себе си.
• Унищожете уликите. Всичко, написано дотук, може да изгорите и за разпилеете пепелта или пък да скъсате на малко парченца и да ги заровите в градина. Това е ритуал на освобождаване.
• Разкажете. Понякога мълчанието е невъзможно и съм убедена, че има на кого да разкажете.
• Изкупете. Не можете да върнете времето назад, но можете да помогнете на друг човек да не направи вашата грешка.
• Пренапишете историята. Опишете събитията такива, каквито искате да ги видите.
• Препрочитайте тази нова версия всеки ден. Или при всеки пристъп на чувство за вина.
• Забравете. Вие преминахте през тези осем кръга на ада, но деветият е най-трудният, най-дългият и най-трудноизпълним. Най-сложното е да си простим. Аз забравите за постъпката си е почти невъзможно. Остава ви само да си кажете: „Беше и свърши" - и да продължите напред.Няма как да не засегна и чувството за вина вследствие на Загуба или раздяла и как да се справим с него.Напълно нормално е да изпитваме чувство за вина или съжаление след загуба на друг човек,
на възможности или определен начин на живот. Ако усетите, че изпитвате вина за това, което сте направили или не сте направили в миналото, отделете време за да помислите за своите чувства и направете долното упражнение.
• Напишете един списък за: „Трябваше да....(бъде)" и „Не трябваше....(да бъде)".
• Припомнете си, че всички ние имаме ситуации, в които бихме постъпили различно, ако получим втори шанс.
• Определете за какво съжалявате и какво можете да поправите. Например да благодарите на приятел, на когото никога и по никакъв начин не сте благодарили За проявената от него доброжелателност.
• Определете какво сте направили добре и се поздравете за това. След това перспективата Значително ще се подобри.
• Помислете на какво ви е научил този горчив опит, какво ще ви послужи в бъдеще и как ще постъпвате.
Бъдете милостиви към себе си по време на такива упражнения. Когато оценявате събитията в миналото, то вие си представяте ситуацията по-точно и може да измислите по-добър начин за справяне с нея. Напомнете си, че в този момент и при тези обстоятелства сте избрали най-правилното решение. Ако след като сте изпълнили горните препоръки все още не можете да забравите за грешката си - въображаема или реална, то направете нещо парадоксално. Заставете себе си да почувствате цялата вина колкото може по-силно и засечете една минута. По този начин вие или ще се почувствате уморени от всички тези мисли, или ще осъзнаете абсурдността на самобичуването си.
Важно е да разберете, че миналото не може да се промени, че не е важно какво чувствате във връзка с това. Направете си извод от своите грешки, ако можете, поправете ситуацията или си простете.
Успех!
Емилия Начева - психолог
В-к "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар