Според мен, основните разочарования са две. Първо, политиците нарушиха всяко едно от обещанията, които направиха когато се отказахме от марката и останалите европейски валути при въвеждането на еврото. Например обещаха, че няма да допускат нови страни в еврозоната, които не са готови да влизат в нея. Обещаха, че няма да допускат нови дългове надвишаващи 3% от брутния национален продукт на дадена държава. Обещаха също, че няма да надвишават 60-процентовото дългово препятствие (б.р. - тоест, че държавния дълг не трябва да надвишава 60% от общия държавен доход). Но най-вече обещаха, че ще има "защитна стена" между германските данъкоплатци и социално-настроените политики на другите държави, които поддържат спасителните мерки. Всичките тези обещания бяха нарушени и това е основната причина. Втората причина за разочарованието ми, която трябваше да предвидя аз самият, когато подкрепях еврото преди петнайсетина години, е, че самото евро доведе до някои от най-големите проблеми. Ще ви дам няколко примера: Гърция никога нямаше да успее да натрупа всичките тези дългове, ако бяха плащали същите лихви, които важаха за тях, още когато ползваха драхмата. Балонът с недвижимите имоти в Испания нямаше да се развие, ако Испанската централна банка имаше способността да повишава лихвите. Но тя не е можела, защото е била ограничена от тази единна валута - еврото, която се води уж "подходяща за всички". Последно, всичките южни държави, включително Франция, са имали опит с девалвациите, които са прилагали в десетилетията преди въвеждането на еврото, за да бъдат конкурентноспособни. Такива девалвации вече не са били опция за тях след въвеждането на еврото и оттам са загубили тази своя конкурентноспособност. Това са основните причини за моето разочарование от действителността на еврото.
Какви са основните причини да искате еврото да бъде разделено на две отделни валути?
Има два отговора на този въпрос. Германският народ в днешно време е много недоволен от еврото, повече от всякога. Последната анкета, публикувана през септември, показа, че 80% са несъгласни с политиката на германското правителство спрямо еврото. Също така обаче не може да се каже, че германците биха желали да се върнат към дойчемарката. Това е така, защото правителството ги убеждава, че няма алтернатива на настоящата ситуация и в момента, когато някой предложи някаква алтернатива, правителството и германският елит неизбежно заплашват, че тази алтернатива ще доведе до хаос и ужас. Това кара народа да вярва, че няма алтернативи. За това няма сериозен дебат в Германия по въпроса на алтернативите. Превърнало се е в тема табу. Вече даже е политически некоректно да се слага под въпрос съществуването на единната валута.
Защо германските политици искат еврото да продължи напред, щом има такива проблеми с него?
Има различни причини. Има политици, които наистина не виждат алтернатива. Те се страхуват да не би Гърция да излезе от еврозоната. Те виждат много проблеми с предлаганите алтернатива и донякъде са прави. Другата причина е, че има политици, които осъзнават грешката си при премахването на "защитната стена" и на тези политици им е невъзможно да си признаят, че са направили такава грешка. Затова те просто продължават да маршируват напред в посоката, която поеха през последния май. Третата причина е, че има много политици в Германия, особено сред зелените и сред социалдемократите, които с удоволствие биха приели един трансферен съюз (б.р. - т.е. система, в която се прехвърлят средства от по-богатите страни-членки в еврозоната към по-бедните, с цел балансиране). Тези политици смятат, че не е проблем за германския данъкоплатец да субсидира гърците, португалците или италианците. За тях е мечта да съществува един съюз, в който благата са наравно разпределени. Това са трите причини защо политиците продължават в този дух.
Пояснете вашето предложение за еврото да бъде разделено на две отделни валути.
Нека най-напред кажа, че няма лесно решение за тази "гръцка трагедия" - всъщност всяко едно решение би довело до развръзка, подобна на тези в гръцките трагедии. Затова най-напред е нужно да признаем, че няма лесно решение. Въпреки това имаме три алтернативи: вариант "А" е да продължим в сегашния дух. Това без съмнение ще доведе до трансферен съюз, а крайният резултат на това ще бъде, че всички членове ще носят отговорност за дълговете на всички останали. А всъщност това ще означава, че никой няма да носи отговорност за ничий дълг! Настоящата политика води към една система на организирано нехайство, която ще доведе до по-малко блага за европейците като цяло и до по-ниска конкурентноспособност за нашия континент. Трябва да призная, все пак, че разликите между държавите-членки ще се изравнят. Вариант "Б " е да се разсрочи плащането на гръцките дългове или изобщо да се извади Гърция от еврозоната. Тук обаче съществува огромният риск, че хората де факто ще нападнат банките в Атина. Ден по-късно, това ще се повтори в Лисабон, след това в Рим, и така нататък. Вариант "В" е моето предложение, което е, че еврозоната си остава такава, каквато си е, но четири държави я напускат - Германия, Австрия, Холандия и Финландия. Това на тях ще им коства много, защото те ще трябва да платят един "данък за напускане", който ще помогне да се разсрочи плащането на южните държави. Предимството на тази алтернатива е, че южните държави в еврозоната ще могат да девалвират своите икономики и съответно самата валута. Тъй като стойността на еврото ще падне, общата икономика на южните държави автоматично ще стане по-конкурентоспособна. Лошото за отцепилите се северни държави е, че това ще се отрази отрицателно на техните износи.
Казахте, че южните държави автоматично ще станат по-конкурентоспособни, но няма ли по-силната валута на северните държави автоматично да навреди цялостно на тяхната икономика, каквато е в момента ситуацията в Швейцария със силния франк?
И да, и не. Най-напред - факт е, че в момента еврото е твърде слабо за Германия и за другите три северни държави, които споменах. Същевременно, еврото е твърде силно за икономиките на Франция и на Гърция. Благодарение на това сравнително нискостойностно евро, германските износи пряко печелят. Въпреки това, аз изобщо не смятам за логична настоящата политика с износите, чрез която германските износители печелят от ниската стойност на еврото, а същевременно германският данъкоплатец и по-късно неговите деца са и ще бъдат принудени да изплащат спасителните мерки на южните държави, които страдат от липса на конкурентоспособност. Що се отнася до Швейцария - не смятам, че сравнението със силния швейцарски франк е валидно. Швейцария е една държава, в която много хора от целия свят си крият парите. Никой не би сторил подобно нещо в Германия. Откакто червено-зелената опозиция публикува новите си данъчни предложения, бих казал, че никой не би пожелал да си скрие парите в Германия. Дори "най-лошият" възможен сценарий за евентуалните последици за тези четири северни държави след едно хипотетично разцепване на валутата може да се окаже не чак толкова лош. За сравнение, нека погледнем Швеция. Тя е преминавала през девалвации и ревалвации. Шведската индустрия продължава все така добре да върви, както винаги, а още по-важното е, че инфлацията в Швеция е много по-ниска, отколкото в Германия.
Казахте, че много германски политици смятат за добре да се помага на държавите с проблеми. Това не вреди ли на германската икономика?
Засега няма преки последици от това, защото до момента не сме изплащали никакви пари. Става дума за гаранции и кредити. Това има дългосрочни последици за нашите пасиви, но обикновените хора все още не могат да го усетят. Въпреки това, тези обикновени хора чувстват как ще трябва в един момент да се простят с тези пари. Вече има знаци, сочещи към това: най-новата статистика сочи, че растежът в немската икономика постепенно спира. Догодина растежът ни вече няма да е 3%, а може само 1% или дори по-малко. Така че вече се чувства.
Откакто е въведено еврото, целта е била да се изравнят икономиките на държавите в еврозоната, като част от това включва и опит за изравняване на цените в отделните пазари. Въпреки това, минималните и средните заплати все още са много различни между държавите. Как може да се реши този проблем? Разделянето на валутата може ли да помогне на това?
Това няма нищо общо със самата валута. Тази разлика в икономиките се вижда между България и Швеция, които са две държави извън еврозоната, но съществува също и между Гърция и Холандия, които са в еврозоната. Това е една основна грешка, която много хора правят по време на този спор - тоест да равняват еврото с общия пазар. Това са две отделни понятия. Общият пазар съществува от много преди еврото и целта му е да позволява на всички да изнасят и да внасят стоки без да плащат данъци. Няма нищо общо с това дали са в еврозоната или не. Нека не забравяме, че цели десет държави от Евросъюза дори не са част от еврозоната. Ако аз бях български гражданин, определено не бих желал да се включа в този клуб. Защо ли? Защото България следва една великолепна траектория. Това се вижда от всички статистики. Тя определено е на път да изпълни всички критерии от Маастрихт. Затова, на ваше място, бих се държал като британците, датчаните, шведите и поляците - щях да се дърпам от еврото, тъй като условие за присъединяването ви към еврозоната е автоматично да се присъедините към разходите за спасителните мерки на затъналите южноевропейски държави. В момента има огромен дебат в Словакия, където значителен брой от депутатите силно се възмущават от задължението им да дават пари на Гърция. В крайна сметка на самите тях им трябват тези пари!
Кои са критериите, които казвате, че България добре изпълнява?
Нямам цифрите пред себе си, но според последните ми данни, по отношение на нови дългове и общи дългове, добре изпълнявате критериите от маастрихтското споразумение - много по-добре от Румъния. Въпреки това, все още ви остава много да направите в сферите на бюрокрацията и корупцията.
Сам обяснихте, че още при влизането си в еврозоната, всички нови държави трябва да влагат дадени суми за спасяването на вече затъналите икономики като гръцката. Не пречи ли това на евроикономиката като цяло, ако новите държави автоматично им се налага да тръгват от силно ощетена позиция?
Има и друга - политическа мотивация за държавите от бившия източен лагер да се присъединят към еврозоната. За тях това се приема като окончателното "пристигане" в Западна Европа. Но въпреки това политическо предимство, аз бих предупредил българския народ против това - то не ви е нужно! Вие вече сте част от Европа, но не ви трябва принадлежност към един валутен съюз, където се практикува тази организирана безотговорност. Важно е да се отбележи, че Словакия съвсем заслужи присъствието си в еврозоната, тя беше изпълнила всичките необходими критерии. Гърция обаче не беше изпълнила критериите, когато беше допусната. Гърция беше допусната поради две причини - първо, защото се вярваше, че основоположниците на европейската демокрация трябва да присъстват сред първите държави в еврозоната. Също така се вярваше, че Гърция е твърде малка и по никакъв начин няма да се отрази отрицателно присъствието й в еврозоната. Втората всеизвестна причина е, че Гърция изшикалкави със сметките си. Не вярвам, че българското правителство ще направи това нито вярвам, че словашкото правителство е направило това.
Мислите ли, че е възможно еврото просто да бъде "разпуснато" и да се завърнат националните валути?
Надявам се, че не. Но точно това ще се случи, ако настоящата политика не успее да се справи с проблема. В края на септември германският парламент взе решението да подкрепи Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF). Успоредно на това, във Франция се обсъжда дали да се вдигнат финансовите обеми като ще се позволи на EFSF едва ли не само да печата пари. Така при изпращането на всеки един нов пакет за спасение, поредният вече ще се подготвя. И, ако започнат сериозните проблеми в Италия, цялата тази работа ще стане доста драматична. Аз лично съм много по-загрижен за Италия, отколкото за Испания. Предсказвам също, че в най-скоро време Франция ще загуби своят финансов рейтинг "ААА". Така че цялото това бедствие продължава и може в един момент да се взриви, след което никой няма да може да контролира последствията. Накрая, всички ще се озоват в една много лоша ситуация, на всичкото отгоре със старата си валута. Моето предложение е различно - аз бих желал всичко това да се организира и да се контролира. Излизането от еврозоната на четирите северни държави може да бъде контролирано, докато последиците от евентуалното изхвърляне на Гърция няма да могат да се контролират. И нека пак да подчертая - при евентуалното им излизане от еврозоната, четирите северни държави начело с Германия ще трябва да знаят, че ще се наложи да платят един много голям "изходен билет". Според мен обаче това няма да е от никакво значение, защото тези пари така или иначе вече са изгубени - всичките тези гаранции, които дадохме на толкова държави, все още са на отчет, при това на оригиналната си стойност, но пазарите вече са ги обезценили на под 50%. Всъщност това е истинската им стойност, което ще рече, че вече сме изгубили половината си гаранции. Щом така или иначе сме ги изгубили, нищо не ни пречи просто да ги отрежем и да ги подарим на Ирландия, Гърция и Португалия, което поне ще им помогне да стъпят на крака. Много е важно да разберем следното - ние можем да отпишем всичките дългове на Гърция и да ги абсорбираме изцяло. Това си има икономически термин - нарича се "подстригване". Аз лично бях на бръснар преди няколко седмици, но все още имам коса, и след още няколко седмици пак ще ми се наложи да отида. Тоест, въпреки това "подстригване", на Гърция пак ще й се наложи да посети "бръснаря". Важно е да се разбере, че Гърция ще може да се оправи само, ако й се позволи да си обезцени пазара. Така че е нужно да има подстригване, но само в съвкупност с девалвация на пазара. В световната история има над сто примера на разсрочване на изплащането на дългове на държави. Такова разсрочване никога не е протичало без обезценяване. Нито в Аржентина, нито в Русия, никъде. Няма да може да се случи и в Гърция.
Има хора, които твърдят, че ако еврото бъде разпуснато, тогава банкнотите издавани от различните държави изведнъж ще придобият различни стойности - например банкнота от €10 издадена от Германия ще бъде по-скъпа отколкото €10 издадено от Гърция. Има ли нещо вярно в това?
Това не ми звучи логично. Но всичко зависи от как се процедира. Ако се озовем в някоя непредвидено дълбока криза, може би отделните централни банки ще се опитат да въведат нещо подобно. Но според моето предложение, централните банки ще станат две - едната ще си остане Европейската централна банка, която управлява еврото, а другата най-вероятно ще бъде Бундесбанката, която под ново название временно ще управлява новата валута на четирите северни държави. Тези държави веднага ще обявят новата си валута и същевременно нов обменен курс - например едно северно евро към 1,20 южни евра. В този момент те биха обменяли тази валута, с който я поиска. В тази северна еврозона, лихвите ще бъдат много ниски - много по-ниски, отколкото в южната еврозона. По този начин търсенето и предлагането автоматично ще могат да се вкарат в релси. Така, двете централни банки ще могат да осигурят едно умерено съответствие между валутите им. Всъщност, швейцарската централна банка съвсем наскоро, в началото на септември, направи точно това. Тя обяви, че курсът на швейцарския франк повече няма да се покачва над 1,20 франка за едно евро. Откакто го направиха преди около месец, те много успешно успяват да регулират този обменен курс и оттогава не се е забелязвало никакво вариране нито нестабилност с тази валута. По същия начин, новата северна централна банка ще може да каже, че гарантира даден обменен курс, например 1 : 1,20 с южното евро. Имайте предвид, че преди години беше много сложно преминаването от седемнайсет валути към единната обединена валута. Сега би било много по-лесно тази една валута да се раздели на две.
Има ли политици, които са склонни да ви изслушат?
Не. Аз знам как да правя разлика между това, което считам за редно и онова, което мисля, че ще се случи в действителност. Получавам подкрепа да обясня моето предложение подробно, но в много тесни кръгове и дори само на четири очи. И както казах, това е типично за Германия. Така че, отново повтарям, сегашната система просто ще се превърне в един трансферен съюз с всичките лоши последици, които обясних. Ще се появят едни нови еврооблигации, чийто рейтинг обаче ще бъде много нисък. Също така, Германия моментално ще изгуби собствения си рейтинг "ААА", защото тя не може да помага на всички държави в еврозоната. Но нека обясня още нещо, което ще е важно за вас в България. Настоящата политика на еврозоната довежда до ново недоволствие и до нови рискове. Вече се появява една нова, вътрешна граница в еврозоната между тези държави, които взимат и тези, които дават. Виждаме в последния сондаж, че сред европейските нации гръцкото население най-малко харесва германците. Преди кризата, ние всъщност бяхме най-харесваната нация в Гърция. Този обрат се е случил благодарение на всичките лекции, които германските политици са изнесли на гърците по отношение на това какво би било редно те да направят. Резултатът на тези лекции към самите тях и към испанците, както и към португалците е, че те са намразили това немско влияние. А разбира се, това немско влияние се дължи точно на това, че Германия е най-големият кредитор в Европа. Това е логичният резултат на политиката на еврото. Другият разрив, който е важен за България, е, че в момента десет от държавите в Евросъюза така или иначе са извън еврозоната и с времето разликата между техните икономики и тази на еврозоната ще се увеличи. Това е така, защото всичките мерки, които еврозоната предприема по отношение на хармонизацията например, ще увеличи разделението между еврозоната и Великобритания, Швеция, Дания, Полша и България. Наскоро разговарях с петдесетина изпълнителни директори на шведски компании. Те ми казаха, че никога няма да се присъединят към еврото - не ги интересува ни най-малко тази "неугледна сбирщина". Но в същия момент ми казаха, че веднага биха се присъединили към едно евентуално "северно евро". Така че, всъщност, ако моето предложение бъде изпълнено, накрая може да се окаже, че броят на валутите в Европа ще бъде по-малък, отколкото в момента!
dariknews.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар