Седях на пейката, в безвремие,
обърната цяла към слънцето.
Той ме приближи-висок, строен и
си казах-хубав мъж е бил
някога..
Погледна ме някак си тъжно-виновно.
Помислих,че ще ме заговори, но въздъхна,
наведе си и от кошчето до мен извади
парче пица.
Захапа го лакомо и
ме отмина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар