Колко малко е нужно да бъдем истински
хора-кротка дума, глас пълен с любов
и дошлия в дома ни ,да посрещаме
като скъп за сърцето ни гост.
Да не даваме изблик на чувства,
настроенията с юзди да държим
и когато душата е мрачна и пуста,
да не бъдем за миг и сами.
Да споделяме радости с близки
и тревоги пак к тях да делим,
да преглъщаме думи хапливи,
завистта с доброта да сменим.
Малко трябва, а толкоз е трудно,
до смъртта си да бъдем добри.
В този век изнервен до лудост,
в този шеметно кратък живот,
просто нежност е нужна-нежност огромна
и капчица истинска,чиста любов….
Няма коментари:
Публикуване на коментар