Интервенционалната кардиология - единствен шанс за високорискови пациенти с множество придружаващи заболявания

Броят на високорисковите пациенти расте в световен мащаб

Проведеният IX Национален конгрес по интервенционална кардиология събра доказани специалисти от всички сфери на кардиологията. На конгреса бяха представени резултати и данни за опита на кардиолози у нас и в световен мащаб. Дискутираха се както постигнати резултати, така и конкретни техники, използвани от специалистите у нас. За целта бяха представени случаи на живо от болници в София, Хасково, Пловдив и Варна.

Акцент във форума бяха високорисковите пациенти, които не подлежат на друга опция за лечение, освен с методите на интервенционалната кардиология, тъй като риска от операция при тях е безкрайно висок. Това са пациенти, които имат комплексни заболявания като лявокамерна дисфункция, тежки съдови или клапни заболявания, белодробна недостатъчност, нестабилна хемодинамика и ритъмни нарушения, слаба циркулация на кръвта.

„Тези пациенти, които са докладвани за високорискови и които досега не можеха да получат лечение чрез хирургична намеса, все по-често получават животоспасяващо лечение с методите на инвазивната кардиология“, подчерта д-р Валери Гелев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология.

Статистиката е красноречива, че интервенцията значително подобрява качеството им на живот и затова е оправдана. Тези манипулации се извършват от мултидисциплинарен екип, състоящ се от хирурзи, анестезиолози и други специалисти, в зависимост от придружаващите заболявания на пациента. От скоро тези процедури вече се дефинират като определен подход към тази група пациенти. В Америка този начин на лечение се нарича CHIP /Complex, High risk and Indicated Patients/ програма.  

Данните за САЩ показва, че пациентите с висок риск, които са дефинирани като комплексни, се увеличават.

„В болницата в Кливланд, в която аз практикувам и е един от големите медицински центрове в щата Охайо, около 30% от пациентите ни спадат към тази група. Характерното при тези пациенти е, че в повечето случаи при тях се налагат по-сложни и дълги процедури, използването на по-специфични устройства, стентове и пр., което оскъпява процедурата. При нас повечето пациенти имат допълнително доброволно осигуряване, което покрива разходите за такъв тип лечение“, сподели опита си д-р Наир Рави, лектор на конгреса.

Проф. Диана Трендафилова представи резултати от извършени ендоваскуларни процедури за замяна на клапа на сърцето /TAVI/, от всички катеризационни в България. За периода от 6 години, откакто тази методика се прилага у нас, са извършени около 500 процедури с над 99% успеваемост.

„За съжаление, 70% от индикираните за транскатетърна клапна аблация, не я получават, поради невъзможност за реимбурсация от НЗОК“, поясни проф. Иво Петров. 
НЗОК може да поеме 250 пациенти за година, а според изследване, направено в България, броят на нуждаещите се е около 1600. Въпреки това, по думите на д-р Гелев, към момента е постигнат добър механизъм, по който се одобряват пациентите, нуждаещи се от тази манипулация.