Български алианс за
прецизирана и персонализирана медицина /БАППМ/ в сътрудничество с Европейски
алианс за персонализирана медицина /ЕАПМ/, Медицински университет - Плевен и
Българското научно дружество по геномика и генетика на човека, се проведе на 24
и 25 октомври 2019 г. Специален гост на откриването на форума бе Мария Габриел, еврокомисар
по въпросите на цифровата икономика и общество.
Преди старта на форума р
Жасмина Коева-Балабанова - председател на УС на БАППМ, Денис Хорган, изпълн.
директор на ЕАПМ, чл.-кор. проф. Драга Тончева, президент на Научно дружество
по геномика и генетика на човека; проф. Савелина Поповска, зам. ректор по
международното сътрудничество на МУ – Плевен, участваха в специална
пресконференция по време на която очертаха основните теми и цели на форума.
Д-р Жасмина
Коева-Балабанова припомни, че преди две години е поставено началото на Балканска
мрежа за персонализирана медицина. А на откриването на втората Балканска конференция
тук са вече представители от Словения, Кипър, Република Хърватска, САЩ, Полша,
Люксембург, Европейската комисия и Финландското председателство на Европейския
съвет. Тя подчерта, че една от целите на форума е
споделяне
на добри практики в персонализираната
медицина и обсъждане на възможностите за партньорство и регионално
сътрудничество между страните от Балканския регион, които да послужат за модел и на останалите
европейски страни. Други са фокусирани върху намирането на оптимални пътища за
интегрирането на персонализираната медицина в здравните системи на страните от
Европейския съюз и обсъждане възможностите за ускоряване на въвеждането на
иновативните лекарства и диагностични средства в клиничната практика,
изграждането на необходимата за това правна и регулаторна рамка и подобряването
на достъпа на пациентите до иновативно лечение.
„Пробивите в генетиката,
призивите за повече и по-добър скрининг, развитието на техниката за образна
диагностика и появата на това, което сега наричаме „Big Data“, вече промениха
завинаги света на здравеопазването. Всичко това е в полза на пациентите. Но ние
трябва да споделяме повече от тези нови научни методи и да постигнем по-високи
нива на сътрудничество", подчерта още д-р Коева-Балабанова.
Денис Хорган допълни, че
са необходими политики, които позволяват внедряването на иновациите в
медицината, защото нито една държава не може да се справи с това сама, затова е
необходимо да се стимулира сътрудничеството между тях.
Проф. Драга Тончева
съобщи, че по време на дискусията „Геномика и здравеопазване“ ще се разгледат
новите постижения в геномиката и генетиката на човека, генната терапия както и
Европейската геномна инициатива “1+MG”
за осигуряване на достъп до най-малко 1 млн. генома в Европейския съюз.
„Персонализираната
медицина се крепи на един основен стълб и това е геномиката“, каза проф.
Тончева. По думите й, благодарение на изследванията на генома медицината върви
в нова ера на развитие – от лечение на заболяванията към превенцията им.
Стана ясно, че непрестанно
нарастващите разходи са предизвикателство за системите на здравеопазване. А геномиката
има потенциал да влияе на човешкото здраве и дава предимства по отношение на
прецизирана диагностика, по-висока ефективност на лечението и икономически
по-изгодни методи и подходи, а това ще даде на пациента вярната информация, за
да получи правилното лечение в правилното време.
Стана ясно още, че в
различните панели вниманието ще бъде фокусирано върху върху молекулярната
патология – новите постижения и приложението им в клиничната практика, както и
прецизираната образна диагностика на модерното здравеопазване, скрининг, ранна
и прецизна диагностика, прицелна, комбинирана, адювантна и неоадювантна терапия,
имунотерапия, лъчелечение и мониторирането на различни видове злокачествени
заболявания и т. н..
Мария Габриел, еврокомисар
по въпросите на цифровата икономика и общество, в експозето си към участниците в
конференцията акцентира, че е необходимо:
-Съдействие от ЕС и ЕК за
изграждането на необходимата IT инфраструктура, оперативна съвместимост и общ
формат за обмен на различни видове здравни данни при строги етични правила и
условия на поверителност;
-ЕС да насърчава
държавите-членки да споделят повече здравна информация, да си сътрудничат
по-ефективно и да работят за избягване на дублирането на изследванията;
-Намиране на оптимални
начини за интегриране на персонализирана медицина в системите на здравеопазването
в ЕС;
-Да се улесни въвеждането
на иновативни фармацевтични продукти и диагностика, като се създадат
необходимите законови и регулаторни рамки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар