Успехът за пациента
зависи от доверието към лекаря.Около тази теза се обединиха
лекари, журналисти, пациенти и психолози по време на първия по рода
си форум „Как говорим за рака – заблуди реалност“.
По време на него стана
ясно, че иновациите в онкологичното лечение удължават живота, на фона на факта,
че в развитите страни ракът вече е наравно със сърдечносъдовите заболявания
като водеща причина за смърт. А той не е една, а около 200 различни болести,
сходни в протичането и в някои от методите на лечение.
Това съобщи проф. Асен
Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник
Онкологичен център“, на конференцията „Как говорим за рака – заблуди и
реалност“, организирана от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания /АПОЗ/
и Health PR., Форумът събра на едно място.
„Вследствие на клиничните
изпитвания придобиваме данни, които показват подобрената преживяемост на
болните“, съобщи проф. Дудов. През 1900 г. само 5% от хората с рак са имали
5-годишна преживяемост, а 90г. по-късно делът им е 50%. Сега процентът достига
76-77%. Другият показател – 10-годишна преживяемост, при всички видове рак на
млечната жлеза, е налице при около 76% от пациентките през 2014 г. и делът им
постоянно се повишава.
Революционните резултати
се дължат на иновациите в диагностиката и терапията на рака в последните
години. Един от най-големите пробиви на нашето време е персонализираната
медицина, която подбира най-ефективното лечение и намалява нежеланите
лекарствени реакции в индивидуален план, подчерта проф. Дудов и обобщи
очакваните в близко бъдеще иновативни подходи, сред които течната биопсия /даваща
възможност за многократно изследване на биопсичен материал/, методът
„редактиране“ на гените, избор на терапията с помощта на изкуствен интелект,
навлизането на имплантируеми сензори за проследяване на жизненоважни показатели
на организма и др.
Д-р Десислава Велковска,
директор на дирекция „Лекарствена политика“ в МЗ, разгледа социалната и
финансовата тежест на рака. Тя посочи, че една от водещите локализации при
жените в Европа е ракът на млечната жлеза, а при мъжете – на простатата. У нас
50% от общите разходи в болничната помощ са за лекарства за няколко
онкодиагнози, сред които са белодробният рак, ракът на млечната жлеза,
меланомата и др. Средномесечните разходи за таргетна терапия при белодробен рак
са нараснали близо 5 пъти от 2016 г. до днес, когато сумата е близо 5 млн. лв.
на месец, съобщи тя.
Специалистите бяха
единодушни, че прогресивно нарастват възможности на медицината за лечение на
рака и, че у нас държавата изключително много прави за това, но доколко положителните
новости достигат до широката публика е друг въпрос, върху който трябва сериозно
да се замисли човек. Същевременно, пациентите четат в интернет за най-различни
„чудодейни“ средства, които „лекуват“ рак, посочи проф. Дудов и предупреди, че
залитането в тази посока често забавя реалната онкотерапия на пациента, който
често се пита дали в чужбина няма да получи по-добро лечение, обезкураж от
негативната лексика в медиите.
На форума бяха разказани
от първо лице три истории на пациентки, които се справят успешно с рак на
млечната жлеза в последните години. Всички посочиха доверието си в лекаря и в
медицината като основна предпоставка за успеха си срещу болестта. „Навсякъде
чувах думата „ужас“ по отношение на рака, но не видях нищо ужасяващо нито в
диагнозата, нито в лечението, нито след това. Избрах лъчелечение в България,
защото тук имаме по-добри възможности за щадяща лъчетерапия. Не е страшно,
когато отидеш навреме и срещнеш отдадени лекари и имаш верни приятели и близки,
които са до теб на всеки етап от процеса“, сподели Десислава Николова,
журналист. При Росица Темелкова от Благоевград ракът променил живота й към
по-добро. „Не се борете с болестта, приемете я, надхитрете я. С борба нищо не
става“, цитира тя думите на известния ни онколог проф. Иван Черноземски.
„Днешните пациенти имат
много повече възможности в сравнение с нас преди 20 г. Да саботираш лекаря си е
равносилно на това да саботираш собствения си живот“, коментира Евгения
Александрова, председател на АПОЗ и призова за повече критично мислене и
внимание, когато се търси информация в интернет.
За психологическите
проблеми и стигмата върху рака в българското общество говори д-р Маргарита
Тарейн, клиничен психолог. По думите и лечението при хора, които се доверяват
на лекаря си и имат добра връзка с него протича по съвсем различен начин спрямо
това на хора, които ги нямат, дори и на физическо ниво. Тя акцентира и върху
натоварването върху пациента с очакванията на близките той да бъде силен, да
устоява, да се бори. Диагнозата рак носи огромен стрес и преосмисляне на всичко
в живота, най-важното е пациентът да бъде информиран и да подкрепен.
Весела Банова, клиничен
психолог и психоаналитик, бе категорична, че от начина, по който говорим,
зависи как човек облича в смисъл това, което се случва, тъй като съобщаването
на диагнозата е ключов момент. И има начини да бъдат подкрепени и близките на
пациентите, сред които особено внимание трябва да се отделя на децата.
„Пациентът трябва да знае
какво му е, какво смятаме да предприемем за лечението му, какво се очаква като
странични ефекти и донякъде какъв ефект се очаква от терапията – това е
смисълът на информираното съгласие“, заяви д-р Николай Недев, началник на
Клиниката по лъчелечение и радиохирургия в „Аджибадем Сити клиник Онкологичен
център“, който говори за лечебното общуване.
Даниела Шикова представи
платформата „Find me cure“ и информация за клиничните проучвания, които
дават достъп на пациентите до иновации, преди те да са достигнали до масова
употреба в света на търсещите пациенти, като ги свързва със съответните
болници.
 |
| Е.Александрова, Д. Николова и проф. А. Дудов |
„Нека не отричаме подходи
като храненето, физическата активност, ролята на витамин D, защото авторитетни научни институти вече
доказват важната им роля за удължаването на живота при рак“, призова д-р
Александър Митев от Скопие, който представи съвременните схващания на
медицината в тази област и някои разпространени „чудодейни средства“ сред
пациентите, които всъщност са токсични или просто не действат.
Форумът завърши с уъркшоп
с разиграване на казус за журналистите, чийто фокус бе по какъв начин се
съобщават негативни новини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар