Петър Москов запали първия
фитил в здравето със спешните медици
Ако някой е избрал да живее
като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. От утре екипи на
Спешна помощ ще влизат в ромската общност само след постигнато споразумение с
местните "лидери на мнение"... Само ако е постигнато и когато е
постигнато". Това бяха
изреченията, с които здравният министър Петър Москов успя да взриви
общественото мнение през тази седмица. Крайността му в опита си да защити
спешните медици от нападенията в ромските махали беше поляризирана от
"политическо харакири" до "смела позиция". Абсурдността на
една подобна теза едва ли подлежи на съмнение. В случая с Москов обаче тя е
показателна както за опитите му да улавя и извлича дивиденти от настроението на
масата, така и за непремерената му емоционалност. Въпреки че тези качества
изглеждат като взаимноизклюващи се, в него те са факт. Доказателство за това са
и думите на един от найблизките му колеги Радан Кънев: "Когато гледаме
Петър отвън, често виждаме един леко хаотичен и нервничък човек с много чар,
който много добре говори пред публика. Отвътре обаче се вижда нещо съвсем
различно. Той е, ще използвам един израз, който съм чувал за Саркози - истинска
политическа ядрена централа". Въпреки че понякога се опитват да изкарат
Радан Кънев и Москов съперници, те са съратници и пазят гърба на другия много
добре. Доказателство за това стана и речта на лидера на ДСБ от парламентарната
трибуна тази седмица, с която защити здравния министър.
Политическият си талант
Москов най-вероятно е наследил от майка си Ема Москова и Атанас Москов, който е
брат на дядо му. Майка му е била министър на културата в кабинета на Иван
Костов и член на ОДС. Самият Командир е сред най-големите учители на Москов в
политиката. Приятелите му твърдят, че и той като тъмносиния лидер не се
интересува от мнението на тълпите, а от прокарването на правилните според него
решения. Дали е точно така обаче, можем да спорим. Атанас Москов пък е един от
водачите на Българската работническа социалдемократическа партия през 30-те и
40-те години на миналия век. След 1989 г. е председател на Българската
социалдемократическа партия. Благодарение на плама и страстта си в
политическите речи Московстарши печели диспут със сръбския социалдемократ Живко
Топалович на европейската сцена и на 25 години става отговорник за
социалдемократическото движение на Балканите. Този плам и страст към
обществената работа наследява и Петър Москов. Рядко с него може да се говори за
друго освен за политика и медицина, казват приятелите му. Разговорите на тези
теми обаче той се опитва да превърне в истински истории,в "разкази",
както сам често казва. Вероятно част от артистичността си в политикатой дъли на
обте гени с вестния жисьор Теди Москов, с когото са братовчеди. Допълнителна
творческа атмосфера на срещите с него придават многобройните кафета и цигарите,
които не слизат от устата му. Според приятелите му неговата професия също е
"виновна" за прекалената му емоционалност. Да си анестезиолог е
огромна отговорност, защото трябва да доведеш човек до ръба на смъртта.
Очакването да се завърне след операцията е стрес, който отрежда на тази
професия първите места по стрес. Това напрежение трябва да избие някъде, казват
съпартийците му. Те обаче са категорични, че той е много добър ръководител,
защото умее да разпределя добре задълженията и няма претенциите, че разбира от
всичко. Може би заради мениджърските си умения Москов е бил не веднъж и
ръководител на изборния щаб в ДСБ. Тъмната страна на властта не го изкушава,
смятат още съпартийците му. Въпреки че от години беше част от Общинския съвет в
София, той не промени стандарта си на живот, категорични са те. Със сигурност
обаче, докато Петър Москов е министър на здравеопазването, секторът няма да е
мирен и тих. Дори да не направи големи реформи, както се кани, той със
сигурност няма да спре с малките промени, които често могат да генерират голям
шум.
В."Стандарт"
Мария Чипилева
Няма коментари:
Публикуване на коментар