Хем си на студено, хем
дължиш на топлофикация такса сградна инсталация
ЗЛА съм. Точно по тази тема - вълшебна думичка е
"Топлофикация". Този път поводът за гневните ми мисли е случаят на
82-годишния Иван Казев от Пловдив - мъж с два инсулта, който осъмва с описано
имущество заради неплатени сметки към топлофикация.

умножена по цената на бананите през 1988 г. минус възрастта на третата секретарка на настоящия шеф в дружеството плюс стойността на масажния стол, закупен от Вальо Топлото, повдигнато на квадрат с номера на служебния автомобил на Петко Студеното и с изведен пред скоби марж на тонгата спрямо албанските леки.
Абсолютна прозрачност и перфектна счетоводна отчетност, нали? Второ:
защо умишлено бяхме доведени до унизителното положение на несретни роби на една
институция, която би следвало да е в услуга на гражданите. Защо това най-добро
и най-достъпно за потребителите отопление се превърна в бреме не само за нас, а
и за децата, внуците и правнуците ни, ако всъщност несъществуващи дългове се
стоварват с лека и пресметлива ръка върху ни?
Защо преди 4 години бяха извадени всякакви верни и неверни задължения на
абонатите и се започнаха масирани репресивни действия срещу тях.
Топлофикационните дружества умишлено завишаваха сметките, умишлено ни вкарваха
в параграф 22, който ни поставяше в невъзможност да се откачиш от пожизненото
робство. Лично аз съм се опитвала да си махна радиаторите неколкократно. Първо
ми отказваха с аргумент, че трябва да си погася натрупаните задължения. Без
грам мисъл, че те ще продължават да се трупат, ако не се отказвам от услугата.
Т.е. задължаваха ме, ща - не ща, да затъвам все повече и повече. Не само мен -
хиляди, маса, народ! После се появи и изчезна някакво "благородно"
погасяване на лихвите, та да ти откачат радиаторите, за което да заплатиш и
допълнително такса от 30-40-50 лв. на "точка" и да продължаваш да обслужваш
като поп просрочените дългове бавно и постепенно в рамките на цели 6 месеца.
Безумно, нали? Умишлено, предумишлено, престъпно. Няма отърване от хищната хиена.
Трето - и да успееш да се откачиш от поробителката, тя пак не
остава капо. Просто хем стоиш на студено или плащаш за алтернативно отопление,
най-често на ток, хем продължаваш да си длъжник чрез фантасмагоричната сградна
инсталация. Много обстойно се поинтересувах като какво значи това. Тръбите бе,
хора, тръбите, които никой не ме е питал дали искам и ако да, къде точно да
минават в неприкосновената ми по закон частна собственост! Моят апартамент е
закупен от държавата през 1988 г. Тръби имаше и радиаторите бяха налице, ерго,
те влизат в цената на моята жилищна площ. Договор с госпожа Топлофикация нямам,
от никого такъв не се изискваше да бъде сключен, а и на никого тогава не му
минаваше и през ум да се отказва от благинката на парното отопление.
Сега тази госпожа, която вече наричам ТоплоФикция, ни излиза с номера, че тръбите били нейни. Ами като си ги е присвоила, да ни плаща наем за
собствеността си, преминаваща през нашите жилища. Или да си наеме вместо петима
служители с вид на пехливани, които звънят по вратите на хората да ги заплашват
с измислени дългове, двама юнаци с флекс да си отрежат тръбите от пода до
тавана и да си ги носят на... знаете къде. Така е справедливо. Или не? Пето:
къде в света има юриспруденция, която произвежда присъди, без да бъде надлежно
призована ответната страна? И ако случайно попаднеш в съдебната зала, съдийката
не ти дава думата? С моя приятелка точно това се случи. На мен ми изпратиха
направо заповед от частен съдебен изпълнител - през 2012 г. за задължение към
топлофикация от 1998. Явно това е някаква свещена дата, вероятно свързана със
сакрално житейско събитие на незнаен топлофикатор. Обаче. Мигар юристите на
дружеството не са запознати със срока на давност, който законово е определен на
3 (три!) години? Запознати са и още как! Ама ако мине номерът, нали? И той
минава! Ах, как минава през сърцата и душите на хорицата - я с инфаркт, я с
инсулт, я с някоя още по-страшна болест. Бумът на заведени дела за събиране на
задължения е предумишлено престъпление. Ние не знаем как да си търсим правата.
И съответно ни цакат, докато не се усетим. А като ти лепнат на вратата
как ще довтасат да ти описват имуществото, върви мисли с всичкия хладен ум,
който се стопява от ужаса на кашмера, дето ти предстои. Питала съм вече - какво
ще вземете от хората?! На босия цървулите! Има неща, неотнемаеми по закон -
надлежно описани са. Между тях фигурират и два чифта бельо. Е, тук вече останах
безмълвна. Представих си как шефът на топлофикацията се опитва да се напъха в
кюлотите ми, а шофьорът му носи вкъщи италианския ми чорапогащник, дето си го
пазя за опера и погребение. Изкарвам го на смях, за да не се чуят ядните ми
пустосвания (евфемистично казано) чак в отсрещната детска градина. Не че
подобни дечицата не са чували вкъщи по същия повод. Седмо, деветнайсто,
четиресет и трето: спрете да се гаврите с хората! Спрете с геноцида над собствения
си народ - международно престъпление е! Страх от Бога е ясно, че нямате. Срам
пред децата си също. За уважение и синовна почит към родителите да ви питам ли
изобщо? Няма смисъл, нали? Народът не е толкова прост, колкото го мислите. Не
може да го държите вечно в партерно положение и да му треперят дрехите от
страх. Не размахвайте камшик над народа си, защото за зла кучка зъл прът винаги
се намира. Ако няма прът, тръби от пустата ви сградна инсталация - бол!
Маргарита Петкова
В.”24 часа”
Няма коментари:
Публикуване на коментар