Депутатите от
парламентарната здравна комисия отхвърлиха на първо четене внесения от
Министерския съвет законопроект за промени в Закона за здравето с 10 гласа
„за", 7 „против" и 3-ма въздържали се.
Измененията са свързани
с поправки в още осем нормативни документа.
В мотивите към
законопроекта се посочва, че се създава законовата база за изграждането и
поддържането от министъра на здравеопазването на единна Национална здравна информационна
система и въвеждането на електронна здравна карта за пациента. Със
законопроекта се предлага центровете за интегрирани здравно-социални грижи да
могат да се създават от физически лица, от общини и от други юридически лица,
като търговци или юридически лица с нестопанска цел. Общинските центрове се
определят като юридически лица на бюджетна издръжка от съответната община по
силата на закона. Увеличава се срокът на валидност на европейската
здравноосигурителна карта от една на две години. Предлага се лечебните
заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна
хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично
здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични
центрове, тъканните банки и лечебните заведения за извънболнична помощ, в които
се извършват дейности по асистирана репродукция, да подлежат на задължителна
акредитация. За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде
задължителна само ако лечебното заведение иска да провежда обучение на студенти
и специализанти. Облекчава се процедурата за издаване на разрешения за търговия
на дребно с лекарствени продукти в аптека, като се намаляват изискуемите
документи за предоставяне на административната услуга. Намалява се срокът за
издаване на удостоверение за регистрация на дрогерия от регионалните здравни
инспекции от 14 на 7 дни.
Промените се отнасят
още до въвеждане на задължителна национална здравна карта, с която да се
определи точно броят на болничните легла по специалности в отделните региони,
връщането на арбитражните комисии при споровете между болниците и техните
доставчици и др.
Най-дискусионни бяха
поправките за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствата и създаването на аналогична структура – комисия „под шапката"
на МЗ, в състава на която да влязат членове от здравното министерство ,
здравноосигурителната каса, както и представители на съсловните организации на
лекарите и зъболекарите, също и на фармацевтите, както и идеята министърът
еднолично да разрешава или да отказва откриването на нови лечебни заведения още
на етап инвестиционно намерение.
Семир Абу Мелих от ГЕРБ, бивш собственик на верига болници, бе на мнение,
че министърът може да взима решение кои нови болници да започват работа само
ако бъде премахнат монополът на здравната каса.
Народният представител
от ДПС д-р Тунчер Кърджалиев изрази опасението си, че практиката министърът да
дава разрешение за изграждане на нови лечебни заведения ще създаде условия за
ликвидиране на конкуренцията между лечебните заведения, фаворизиране на старите
болници и появата на корупционни практики.
Народният представител
от ГЕРБ Десислава Атанасова също изрази мнение, че разкриването на нови лечебни
заведения само с разрешението на здравния министър още на инвестиционно ниво, е
лобистки закон, който дава възможности за корупционни практики. Тя посочи също,
че в него няма „нито ред” за заявения от управляващите приоритет – Спешната
помощ.
Законопроектът е тежък,
заяви председателят на Комисията по здравеопазването д-р Нигяр Джафер, но
уточни, че от ДПС ще го подкрепят.
“Нашата позиция
безспорно е, че трябва да има единна информационна здравна система и електронна
здравна карта, но бихме желали здравният министър да разпише и мерки за нейната
сигурност и затова кой ще има достъп до нея. Националната здравна карта винаги сме твърдели, че трябва да бъде със
задължителен характер“, подчерта д-р Джафер.
Според здравния министър
Андреева-„законопроект не е закъснял, защото анализът на системата беше дълъг
процес, който включваше не просто работата на експертите, но и разговори с
всички участници в тази система. Това е първи пакет от промени, който
предлагаме. Задължение на държавата е да обезпечи равномерен достъп и да намали
диспропорциите на територията на цялата страна. Предложението министърът да
решава кои нови болници имат право да работят е продиктувано от огромната
концентрация на лечебни заведения в големите градове и този проблем може да
бъде решен само с въвеждането на задължителна здравна карта”.
Колкото до закриването
на Националния лекарствен съвет тя напомни, че сега той е на подчинение на
Министерския съвет и здравното ведомство не може да контролира работата му,
което създава затруднения.
„Нашето предложение не
оспорва свършеното от екипа на Националния съвет по цени и реимбурсация. Цели
се държавата да има своята роля при образуване на ценовата политика. Ако
държавата иска да провежда своята политика за това, трябва да има създаден
орган, върху когото може да има контролна функция. Към момента съветът е към
Министерски съвет и към момента министерството не може да направи нищо”, добави
министърът на здравеопазването.
Здравният министър д-р
Таня Андреева обяви, че народните представители от ГЕРБ и „Атака" реално
са отхвърлили реформата в здравеопазването. Този лаконичен коментар направи
здравният министър д-р Таня Андреева пред журналисти след като парламентарната
здравна комисия отхвърли законопроекта на Закон за здравето на първо четене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар