Държавата отказва да гарантира правата на болните българи

За написването на Закон за правата на пациента се говори повече от 10 години. Затова представители на всички политически сили са оставили зад гърба си поне по един проектозакон. Днес всички те лежат в документацията на Комисията по здравеопазване

и хващат прах. Докато същите тези текстове в ЕС бранят правата на болните хора и им гарантират по-добро лечение и по-добър живот.

Защо все не се стига до приемането на важния закон? Защото винаги има по-наболели и горещи проблеми, които обикновено депутатите „гасят" на пожар чрез гласуването на спешни поправки в нормативните актове.

Това е дипломатичният отговор.

Нелицеприятният е, че подобен закон досега не е бил приоритетен. А гласът на пациентските организации , които постоянно апелират за приемането му, не е достатъчно силен.

А ето кой кога досега е внасял проектозакон за правата на пациента:

2002 г. Кръстьо Петков и Емилия Масларова.

2004 г. - доц. Атанас Щерев, доц. Борислав Великов, д-р Ботьо Ботев.

2005 г. - проф. Радослав Гайдарски и Емилия Масларова.

2006 г. - доц. Васил Паница.

2009 г. - д-р Антония Първанова и проф. Радослав Гайдарски.

2010 г. - д-р Ваньо Шарков и д-р Цветан Костов.

2011 г. - нов закон пише и Десислава Атанасова.

Очевидно е нежеланието на законодателя да поеме категоричен ангажимент и да вмени задължение на държавата да създаде конституционни гаранции за защита на правото на здраве. Разписаната закрила на пациентите в конституцията е гола декларация и по никакъв начин не се свързва с посочването на изрични гаранции и способи за осъществяването й.

Това е извод на института „Отворено общество" за правните стандарти и способите за административна и съдебната защита на правата на ползвателите на здравни услуги, описан в доклад от 2011 г.

Експертите подчертават, че защитаването и осъществяването на правата на пациентите са оставени изцяло на усмотрението на изпълнителната власт като част от формирането на нейна национална политика. Това обаче „предпоставя променливост, нетрайност и несигурност за гражданите, тъй като всяко правителство има възможност да променя мерките в тази сфера в съответствие с неговата политическа идеология и платформа", четем още в доклада на„Отворено общество". Институтът подчертава, че всъщност субективното право на здраве не е уредено в българската конституция. Заложено е правото на здравно осигуряване, което обаче е съвсем различен вид право. И независимо че се урежда като такова, то де юре представлява задължение на гражданите, тъй като е условие за достъпа им до медицинска помощ.

Следващата констатация на „Отворено общество" е още по-тревожна: „Организацията на здравеопазването, която определя достъпа до здравни услуги, е крайно бюрократична, правно несигурна и уредена при явен дисбаланс в ущърб на ползвателите на здравни услуги". А многото административни органи с фрагментирани правомощия, подчинени на безброй съгласувателни процедури, формират объркана и комплицирана система за вземането на решения. На целия този фон се налага всяка година системата да се рестартира, т.е. да започне да функционира отначало в рамките на гласувания й бюджет за здравеопазване.

Как това се отразява на пациента?

•Създава се несигурност за болните българи, които не могат да разчитат на гаранция че лечението, получавано през настоящата година, ще им бъде достъпно и през следващата. А самите пациенти са изолирани и нямат възможността да оказват влияние и контрол при решаването на този проблем. „Макар и страна в здравеопазването, те са лишени от възможността да участват в неговото възникване, да определят правата и задълженията по него чрез своите граждански пациентски организации", пише в доклада на „Отворено общество".

•Според експертите законът следва да гарантира задължително участие на пациентските организации в договарянето на пакета с безплатни и частично платени услуги, който се определя с Националния рамков договор. И още: организациите на болните българи трябва да са с напълно равни права като тези на представителите на държавата и на изпълнителите на медицинска помощ в изготвянето на рамковия договор. Уви, днес гласът на пациентите не се чува при разписването на безплатния пакет с медицински грижи.

•Друг проблем е, че в закона няма задължение за лекарите да информират пациентите как могат да защитят правата си по съдебен ред. Вниманието на болните се отклонява с разяснението, че могат да се жалват на директора на регионалната здравна каса.

•Българите нямат и законово уредено право да си търсят правата в съда, въпреки че медицинските услуги, които получават, може да са некачествени или фатално забавени.

•Пострадали от лекарска некомпетентност пациенти с години очакват изводите от съдебно-медицински експертизи, тъй като заради отказ на специалисти или по други причини извършването им се бави неимоверно. Затова е наложителна коренна промяна на съществуващата съдебно-медицинска експертиза - отдавна настоява Българската асоциация за закрила на пациентите. А за да се гарантира обективност и безпристрастност на вещите лица лекари, може да се обсъди като условие експертизите в определен съдебен район да се извършват от експерти от друг съдебен район, пише още в доклада на „Отворено общество". Институтът препоръчва и приемането на изричен текст, според който непълното, неточно или забавено лечение да се приравни с частичната непълна, неточна или забавена терапия, от която обаче са произтекли непоправими или трудно отстраними вреди върху здравето на пациента.

•Поредното право, записано в Европейската харта за правата на пациента, но негарантирано със законите у нас, е за обезщетение при лекарска грешка, което трябва да се получи в рамките на разумен срок. За това пак от години настояват пациентските организации , но уви, нито една власт досега не го е имплементирала със закон.

Следващото правителство да създаде закон за правата на пациента. Около тази идея се обединиха представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, лекари и пациенти на кръгла маса с мотото „Правата на пациента" в парламента. Те стигнаха до извода, че не е важна формата - дали ще се направи отделен закон, или промените ще са част от вече съществуващ, а какво ще е съдържанието и как ще се изпълнява.