България няма място в
еврозоната, без значение дали изпълнява критериите от Маастрихт или не. Това е
краткото послание на т. нар. Доклад за конвергенция на Европейската централна
банка, който бе публикуван в началото на юни 2014-а. В него се признава, че България
изпълнява всички изисквания на договора от Маастрихт за
На първо място, не
изпълняваме изискването за участие в двегодишния Валутен механизъм за въвеждане
на еврото, известен като ERM II. Според неговите правила две години поред
страната трябва да поддържа курс на националната си валута спрямо европейската,
който да не се отклонява с повече от 25% от стойността, с която държавата е
влязла в механизма. Е, ние вече 17 години поддържаме курс на лева спрямо еврото,
който е фиксиран и точно поради това не дава каквито и да е отклонения. Само че
не сме приети в ERM II, заради което въпросните близо две десетилетия не се
броят. А не сме приети, защото, за да влезеш в този механизъм, трябва да те
поканят сегашните държави членки на еврозоната. Не че това е записано в
правилата за въвеждане на еврото, но де факто е така. Ако не те искат сред
държавите, въвели европейската валута, дори да си отличник по изискванията на
Маастрихт, ще стоиш отвън и ще подсмърчаш.
За да държи досадни
навлеци като България извън еврозоната,
Е1ЛБ е измислила още
много условности
В договорите от
Маастрихт например не пише, че изискванията за инфлация, бюджетен дефицит,
съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и средното равнище
на дългосрочния лихвен процент по българските държавни облигации трябва да се
оценяват в рамките на някакъв дълъг период от време. Само че ЕЦБ си е измислила
критерии за устойчивост, като си е присвоила правото да оценява устойчивото
изпълнение на критериите от Маастрихт, разглеждайки ги ретроспективно за десет
години назад. На тази база се правят прогнози за бъдещото им изпълнение. По
тези измислени правила България е хваната в издънка, която е подчертана дебело
в
Конвергентния доклад.
Там се набляга на факта, че през 2008-а инфлацията е достигнала 20% и че
предвид ниските й стойности през 2013-а (когато сме имали дефлация) в
следващите години се очаква тя да расте. И тъй като възможностите на България
да води самостоятелна парична политика са ограничени, върху ръста на инфлацията
трудно може да се влияе. Обръща се внимание на факта, че въпреки ниските
бюджетни дефицити има антициклични нараствания, които са довели до отваряне на
процедура по свръхдефицит срещу България (при управлението на Дянков) през
2010-а, която е била прекратена през 2012-а. С тревога се отбелязва обаче, че
правителството отново е увеличило дефицита през 2013-а, нищо че дори и при това
положение той е два пъти по-нисък от границата от 3% от БВП.
За да се застрахова
допълнително срещу напъните на страни като нашата да влязат в еврозоната, ЕЦБ е
въвела и т. нар. икономически дисбаланси
Там се оценяват външни
инвестиции, дефицит по текущата сметка, нетна инвестиционна позиция, номинални
разходи за труд на единица продукция, равнище на безработица и какви ли още не
показатели, които не са включени в нито един договор, засягащ приемането в
еврозоната. Да не говорим, че някои от тези показатели не са коригирани от
близо две десетилетия. А когато държави като Италия и Испания са влизали в
еврозоната, никой не ги е проверявал по тях. Тези държави дори не са
изпълнявали маастрихтските критерии, а какво да говорим за въпросните
дисбаланси. Само че, когато става дума за България, те се следят под лупа. И се
навират под носа ни като изключително важни за влизането в европейския валутен
съюз. В доклада за конвергенция се изтъква също така необходимостта от реформи
на пазара на труда, в образованието, в съдебната система и къде ли още не. Защо
ли? Жестоката реалност е, че когато става дума за международна политика и
вземането на такива важни решения, като приемането на една държава в
еврозоната, всякакви критерии за принципност, прозрачност и последователност
отиват в коша за боклук. На тяхно място започват да действат двойните стандарти
задкулисните преговори и решенията в полза на лидерите на Европейския съюз -
Германия и франция. За тях не е толкова важно дали критериите от Маастрихт се
изпълняват. Много по-важно е дали приеманата държава е безрезервно вярна на
двете велики евросили. Затова никой не гледа сериозно на перспективата България
да стане част от еврозоната.
На първо място,
държавата не гарантира неприкосновеността на интересите на чуждестранните
капитали у нас. Освен това Брюксел и Франкфурт смятат, че съдилищата у нас
толерират длъжниците в делата по несъстоятелност на търговските дружества и
събирането на проблемните вземания.
Най-важното обаче е, че
на България все още се гледа като на държава, която не е скъсала обвързаността
си с Русия. Както казват някои хора в БНБ, никой няма да допусне да вземаме
решения за съдбата на еврото и на паричната политика на ЕЦБ, ако има и капчица
съмнение, че сме под руско влияние. При тези реалности може би е редно да се
запитаме струва ли си да се напъваме да влезем в еврозоната през следващите
пет-десет години. Участието в нея има някои важни предимства. Първото е
директният достъп на българските банки до евтиното рефинансиране от ЕЦБ, което
ще повлияе на цената на кредитите у нас. Второ, по-голямата сигурност, която
има една държава членка на еврозоната както във външнополитическо, така и във
финансово-икономическо отношение. Както стана ясно с Гърция и Кипър, нито една
страна, прилагаща еврото, няма да бъде оставена да фалира.
Освен това членството в
еврозоната дава достъп до различни защитни финансови механизми при евентуално
разразяване на криза в банковия сектор. Но всичко това си има цена
При влизането в
еврозоната започват плащания на нови вноски именно за фондовете, гарантиращи
банковата стабилност. Според много финансисти през следващите няколко години
всички държави от валутния съюз ще трябва да унифицират ставките по преките си
данъци и те няма да са 10%, както у нас, а доста повече. И накрая, но не на
последно място, при влизане в еврозоната надзорът върху българските банки ще
премине под пълен европейски контрол. Това, последното, дефинитивно е посочено
в преамбюла на Доклада за конвергенция. На пръв поглед последното изискване
също е примамливо за България. Та нали и без това всички важни надзорни
изисквания у нас и в момента се прилагат съгласно европейската директива и
регламент за капиталова адекватност. Въпросът е в това, че оценката на
рисковете по различните видове активи все още си остава приоритет на БНБ.
Влезем ли в еврозоната и това суверенно право ще бъде силно ограничено, защото
и по този въпрос решаващата дума вече ще има надзорът към ЕЦБ. Сигурно някои
хора ще кажат, че това е добре. Но истината е, че все още никой не е виждал как
действа този надзор в извънредни ситуации. Каква е гаранцията, че той ще е
ефективен, след като стари надзорни структури като тези на Великобритания,
Германия, Франция, Холандия и Белгия не успяха да регулират рисковете в
банковите системи на собствените си държави и се наложи да спасяват големи
частни кредитни институции с държавна помощ.
Практиката показа, че
поне в това отношение надзорът на БНБ е много по-ефективен. Надзорните
политики, прилагани у нас - като оценка на активите и като признаване на
различните нива на капитал - базов, от първи ред и собствен, са
по-консервативни и в по-голяма степен гарантират стабилността на системата.
БНБ е показала, че е
склонна да предприема сериозни ограничения срещу апетитите на банките да поемат
риск, за разлика от повечето европейски надзори, които по никакъв начин не
препятстваха, а дори облекчиха рисковите операции на своите банки.
И след щетите, нанесени
от кризата в еврозоната, все още не се решават да предприемат някои важни
превантивни мерки, гарантиращи стабилността на кредитните институции като
например пълното и дефинитивно разделяне на търговското от инвестиционното
банкиране.
В надзорната
архитектура на еврозоната са приети принципи като например вътрешно
рейтинговите подходи при оценка на риска, които са същинска бомба със
закъснител. Очаква се тя да се взриви още при следващата криза и да има
унищожителен ефект. Но всички тези въпроси заслужават отделен коментар.
Що се отнася до
еврозоната, добре е за България тя да бъде дългосрочна цел, с която да бъдат
мотивирани както провеждането на важни за страната реформи в пенсионното
осигуряване, здравеопазването , образованието и съдебната система, така и при
поддържането на строга бюджетна дисциплина и блокирането на всякакви
политически напъни за развързване на държавните разходи.
Петър Илиев
В.”Банкер”
Няма коментари:
Публикуване на коментар