Д-р Кателиева,
председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ: По света съществуват различни модели на разделение на
пациента, потърсил спешна помощ – двустепенен: спешен и неспешен; тристепенен:
спешен,
неотложен и неспешен; четиристепенен: животозастрашаващ, спешен,
неотложен и неспешен; петстепенен: критичен, спешен, неотложен, неспешен и
неоснователен. Разделението на пациентите се прави чрез протоколи за триаж на
доболничната и болничната помощ. Протоколите се изработват от експерти по
спешна медицина и са утвърдени от МЗ на съответните държави. Триажът се
изразява в категоризацията на грижата за пациенти/жертви при бедствие, според
болестта/нараняванията им, тежестта на оплакванията им, степента им на
спешност, прогноза и наличие на ресурси. Целта на триажа е да се идентифицират
пациентите, нуждаещи се от незабавна ресусцитация и да се категоризират
останалите потърсили помощ според нуждата им от обгрижване, диагностика и
лечение. Триажът цели ранното разпознаване на сериозно болния пациент, бързо
започване на лечението му, за да се намали заболеваемостта и смъртността.
Ранното и навременно лечение в спешността не само спасява живот, но намалява и
продължителността на интензивните грижи и времето на пролежаване в болница,
както и намалява разходите за лечение на пациента. В доболничната помощ
триажирането позволява по-бърза и навременна намеса, изпращане на компетентния
и оборудван екип и скъсяване на времето от настъпване на патологията до
хоспитализацията. Триажът може да се извършва от доброволци, парамедици и
медицински специалисти, по предварително изработени и утвърдени протоколи, като
триажирането от медици е доказано по-прецизен. Първоначалния триаж е от 2 до 5
минути, като по-информативен и по-времеемък е комплексният триаж. При триажа
съществуват две опасности: надценяване степента на спешност, което се случва до
50% от случаите и предимно се среща в педиатричната спешност, и подценяване на
спешността, което обикновено е в под 5% от случаите. Според приложението му
триажът бива спешен /доболничен при приемане на медицински повиквания на
спешните телефони и болничен при постъпване на пациенти в СПО/, военновременен
и триаж при масови природни бедствия. В света съществуват няколко модела на
триажиране: австралийски; английски /манчестърски/ модел, който се прилага във
всички европейски системи на спешна помощ без нашата; канадски модел и
американски модел. У нас, според медицинския стандарт по спешна медицина,
„Спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това
центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), който със специализиран, случаен или
собствен транспорт или "на крака" е влязъл през входа на спешното
приемно отделение (СПО)“. Този уникален за световната практика и безумен
стандарт по спешна медицина превърна СПО в безплатни селски амбулатории, а
мобилните екипи на спешна помощ в безплатни поликлиники на колела. Не може да
се говори за триаж в доболничната спешност, защото спешните медицински
повиквания се приемат без правила от оператори без медицинско образование на
тел.112 и от медици на спешния медицински телефон. Липсва и триаж в болничната
спешност, поради липса на единни правила. Липсват единни правила за триажиране
по простата причина, че има нормативно и съзнателно сливане на потока спешни и
неспешни пациенти. Последствията са хаос в системата, водещ до недостиг на
екипи и закъснения на оказаната помощ за спешните пациенти и ескалация на
агресията спрямо спешните екипи. През последните 15 години спешните медици в
цял свят триажираха пациента потърсил спешна помощ на 2, 3, 4, 5 категории и
измислиха австралийския, канадския, английския и американския модел на
триажиране на спешните оплаквания в спешната болнична и доболнична помощ. В
същото това време експертната мисъл и няколко поколения здравни министри у нас,
приеха медицински стандарт, с който размиха границите между спешен и неспешен
пациент. Така бе унищожена една действаща спешна помощ и бе превърната в
средство за спасяване на здравеопазването ни, или по-точно в средство за
удължаване на агонията му. Имат ли воля МЗ и експертите по спешна медицина да
създадат истинска модерна спешна помощ у нас? Кой от посочените модели ще
изберем в България, или ще създадем собствен български вариант? Решението
трябва да се вземе съвместно от МЗ , Научното дружество по спешна медицина и
работещите в спешната болнична и доболнична помощ. За да достигнем световните
стандарти за спешна помощ е необходимо нормативно регламентиране на триажирането
на спешния пациент, обучение на персонала, създаване на протоколи за триажиране
на спешни повиквания на спешните телефони и триажиране на спешните пациенти,
потърсили лечение в СПО.
www.zdrave.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар