При хранителен диетичен режим, наблягащ на ежедневната консумация на млечни продукти от рода на прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал и масло, рискът от инсулинова резистентност и развитие на диабет тип 2 е понижен, установи екип експерти от Висшето училище по обществено здраве на Харвард.
Екипът предполага, че полезният ефект се дължи на съдържащата се в мазнините на млякото, транспалмитолеинова киселина, която по неясен все още механизъм въздейства на организма и ограничава развитието на резистентността на клетките към инсулин и заболяване от диабет.
В проучването са включени 3 736 възрастни, чието здравословно състояние е проследявано в продължение на 20 години, включително и рисковите фактори за сърдечно-съдово заболяване.
За разлика от промишлено произведените трансмазнини, които съставят хидролизираните растителни мазнини, и се свързват с повишен риск от сърдечни заболявания, транспалмитолеиновата киселина се среща основно в натураните млечни произведения и месото. При консумацията на този вид трансмазнина не се открива риск от сърдечно заболяване, се доказа в изследвания за въздействието на видовете мазнини върху човешкия организъм.
Възрастните, които консумират повече пълномаслени продукти, са с повишени нива на транспалмитолеат в кръвта три години след прекратяване на хранителния диетичен режим, подчертава ръководителят на новото проучване проф. Дариуш Мозафариан, експерт епидемиолог от Харвардския университет.
При възрастните с най-високи нива на мастната киселина в кръвта се наблюдава две трети по-нисък риск от развитие на старчески диабет, в сравнение с тези с най-ниски, се споменава в статия на авторите в Annals of Internal Medicine.
Според научните медицински среди консумацията на млечни продукти като профилактична мярка срещу диабет се оказва по-добра от познатите досега. Те предвиждат да се извърши изследване, което да установи дали палмитолеинова киселина притежава терапевтичен ефект срещу заболяването.
За сега категорично се отчита, че консумиращите пълномаслени млечни продукти имат по-ниска степен на отлагане на мазнини в тялото, по-високи стойности на добър холестерол и понижен на общия, ниски нива на С-реактивен протеин, който се разглежда като показател за наличие на възпалителни процеси, ниска степен на инсулинова резистентност.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което се отделя малко количество инсулин от панкреаса и се наблюдават нарушения при обмяната на мазнините, белтъчините и въглехидратите. При влошаване на състоянието се развива диабет тип 2.
Изследването е консолидирано от Американския национален институт по сърдечни, белодробни и кръвни заболявания, Американския национален институт по диабет, заболявания на бъбреците и храносмилателната система, Националния институт по изследване на хранителните добавки и Националния институт по нервни разстройства и инсулт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар