Той стимулира теч на мозъци, неефективна администрация, сив бизнес. При надплатен труд пък става като в държавите от Южна Европа
Дълго време ни убеждаваха: ниската цена на труда у нас води до ниски разходи за производство на трудоемки стоки; това пък увеличава конкурентоспособността.
Струва си да се замислим пак покрай изнесените тия дни от Евростат данни, че с 3,5 евро на час България е с най-ниски разходи за труд в ЕС.
Каквито и съмнения да имам за тази статистика, която мери труда, ниската му цена е фактор, който отключва редица негативни тенденции. Най-видимата от тях е
“изтичането на мозъци”.
Хора, които са получили в България достатъчна квалификация, имат умения да работят на конкурентоспособно ниво навсякъде (или някъде) по света, намират по-добро място за реализация. Така има риск у нас да се появи като в Третия свят дефицит на ключови професии - примерно на лекари анестезиолози.
Естественото поведение на всеки е да търси за тези 8 часа труд, които може да положи днес, къде ще получи най-добрата цена дори не толкова като парична сума, колкото като стандарт и качество на живот. (Защото има страни с по-високо заплащане, отколкото в България, които са с по-нисък стандарт на живот. Например в повечето развиващи се страни в Латинска Америка номинално получават повече от българите,
но реално като сума от стоки срещу своята заплата, получават по-малко).
Въпросът не е да вдигаме с изкуствени мерки работната заплата и цената на труда, защото може да се окажем в ситуация на надплатен труд, както примерно в цяла Южна Европа. Това е фактор за задъхване на икономиката поради невъзможността да изнесе на пазара конкурентен продукт. С разходите за труд трябва да се внимава, защото много трудно може да се върнеш назад. Това не е борсова стока, която всеки ден върви с 10% нагоре и 6% надолу.
Но в заплащането на труда има един оптимум и ние все още сме под него. Всъщност така ние плащаме скрит данък върху цената на труда. Когато е ясно кое колко струва, може да се установят истинските дефицити, които да бъдат елиминирани със съкращаване на неефективни разходи. Няма да правим кръстосано субсидиране - с цената на труда да субсидираме неефективната си държавна администрация, или примерно ненужна гъстота на жп покритие, нискокачествено, но затова пък разхитително здравеопазване и т.н.
Разбира се, ниската цена на труда помага на износа, но въпросът е доколко е устойчиво навлизането на пазари, което се дължи само на подценена цена на труда. Не може да залагаме на това в нашето развитие в перспектива.
Затова постепенно трябва да постигнем оптимално ниво на заплащане на труда. Тогава няма да имаме и разхищение на труд, което в момента се стимулира от евтиния труд.
Сега една част от заетостта, особено в държавната администрация, е чисто социална -
“наши хора” да имат поминък.
рактиката - нито те ми плащат, нито аз им работя, изкривява пропорциите. Ниското ниво на заплащане на труда е фактор за повишаване на процента на сивата и черната икономика. Не получавам достатъчно заплащане във видимата част на икономиката - търся спасение в сивия сектор.
В тази връзка е интересно да се спомене, че напоследък изследванията на икономическите сектори по света описват т.нар. Д-сектор - това е
оцеляващата, ако щете тарикатската икономика. Евтиният труд в крайна сметка яде богатството на нацията. Ниското ниво на заплащане води до ниско ниво на цените в целия сектор на нетъргуемите услуги, резултатът от това пък е ниско ниво на натрупваното богатство на страната.
ВАЖНО Е!
Имам много сериозни съмнения за тази статистика, която мери труда. Не върху числата, а върху икономическата им интерпретация - какво се крие зад тази цена. Защото зад нея се крие и „откраднато" работно време. Пример - седи някой на компютъра и въвежда данни, срещу което ще му дадат пари в друга компания. Или на фирмения струг работи нещо, което ще продаде на съседа. Затова, ако в сметките се включи и сивата икономика, реалната цена на труда би се оказала значително по-висока. Преди време имаше изследване, което показваше около 30% кражба на работно време у нас.
Емил Хърсев
В-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар