”Я стига глезотии! Ще търпиш, всички ги боли!”
Това са думи, които се чуват често в българските болници.
Рядко обаче ще ви обяснят достатъчно ясно от какво страдате и ще ви дадат изчерпателни напътствия как да се справяте с болестта си. Можете да бъдете нахокани по много причини – че не си носите консумативи, че нахално настоявате за направление, че не сте отишли по-рано или е твърде късно, че бавите опашката, пречите на лекаря или оспорвате свещеното медицинско право да се разтакават хора в очевидно тежко състояние.
Не дай Боже, да изтичате там по спешност. Тогава ужасът е пълен.
Безцеремонност, грубост, търговски нрави и безсмислие се разхождат свободно из болничните коридори. Епидемия от недоволство мори както пациенти, така и лекари. Неуредиците в здравеопазването не само отравят отношенията помежду ни, но и дават съмнителни резултати за човешкото здраве. Наред с това те са причината за срива в доверието към лекарите, за девалвация на професионалния им престиж и за отлив от това поприще.
Според предварителните резултати от проучване на международния интернет портал helathgrouper.com цели 90 на сто от лекарите изразяват неудовлетворение от здравната реформа 52,2 процента от запитаните изразяват крайно недоволство. Логично е желанието на повече от 5000 лекари да заминат на работа в чужбина. Ниските заплати, крайното напрежение, стресът и абсурдната система ги запращат извън границите на страната, която дълго, скъпо и качествено ги е обучавала на тази професия. 44 на сто очевидно не виждат смисъл в тези усилия, защото не биха препоръчали на младите да я практикуват.
Лекарската неудовлетвореност често лишава хората в бели престилки от чисто човешкото им лице. Ако работиш денонощно, тежко и напрегнато за жълти стотинки, бориш се с недомислици и абсурди, то няма как да посрещнеш пациентите си с ведрото великодушие на хората, които са призвани да помагат.
Въпреки това да лекуваш не значи да хокаш. Не значи да търгуваш със здраве, нито да приемаш пациентите по реда на сумите в подадения плик. Най-вече не значи да се държиш като хулиган в пенсионерски клуб.
Хората отиват на лекар със свито сърце, болка и сериозен проблем. Диагнозата, която ще чуят, може да бъде тежка присъда. Може да обърне живота им на 180 градуса или да е част от личната им битка за здраве и живот. Ето защо лекарската добра дума е толкова важна, колкото и добрият професионализъм. Тя може да обнадежди, насърчи и скъси значително пътя до доброто здраве. Може обаче да ти отнеме всяка надежда и да те нарани по начин, който да не забравиш цял живот.
Защото да си добър лекар е нужно да си широко скроен. На тясно няма как да се поберат благородството и човещината. Качества, без които човек не може да лекува добре.
Доказва го един възрастен и много известен лекар в нашия квартал. Хора отблизо и далече се обръщат към него със своите болежки. Не връща никого, независимо от часа на денонощието и дали пациентът е в състояние да си плати прегледа. Приема в скромен кабинет, който чисти сам. Час по-късно облича светла риза и поема своят лекарски кръст.
Носи го без оплакване, без пазарлък, без уговорки, сякаш дори без особено усилие, защото за всички е очевидно, че това е неговото призвание – да помага на хората. Простичък, лишен от условности, дори банален смисъл на всекидневието. Лекува не само телата, но и душите им. Като един тих квартален Христос с червен кръст на вратата. Оттук пациентите му си тръгват спокойни, обнадеждени и заредени с нова доза желание за живот.
Той е на 85 години. Остава само крехката надежда, че ще живее поне още толкова, докато се роди един истински наследник не само на лекарската му практика, но и на цялата му житейска философия.
Нели Иванова
В-к "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар