Идеята за преместване на агенции и части от министерства от столицата към други градове - макар не съвсем нова, е авангардна и смела. Трябва да признаем пиарския усет на управляващите. Посланието, че в няколко избрани града ще отидат значими административни централи, ще бъде прието много положително от местната общественост. Градовете са подбрани удачно. Ако обаче всичко това изобщо се реализира, в което се съмнявам.
Има много въпроси и рискове.
1. Кога ще се случи преместването?
Ако намеренията са сериозни, промените трябва да се извършат веднага, а не след 1-4-5 години. В противен случай администрацията ще се окопае в глуха отбрана и ще саботира процеса. Изразът „нужен е функционален анализ" на чиновнически език означава, че не искаме промени и ще ги протакаме докрай. Ще наближат избори и темата ще се отложи и забрави.
2. Не е нито безплатно, нито лесно
През 2005 г. бяха създадени две нови министерства. За да се намерят сгради, да се назначат екипи и те да заработят, бяха нужни много месеци и немалко средства. Дори да има във Велико Търново сграда, подходяща за НАП, милиони ще отидат за транспорт, ремонти и т.н. Този разход ли е най-приоритетен за държавата?А някой мислил ли е колко месеца и години ще траят подготовката и изпълнението? За да се преместите в ново жилище, ви трябват може би седмици да сортирате багажа. А цялата сграда на НАП? Кой ще събира данъците в този преходен период? Бъркотията и забавянето на работата са гарантирани.
3. А служителите?
От една страна, ако досегашните опитни служители на съответните ведомства се преместят със семействата си в другия град (малко вероятно), то аргументът за нови работни места там отпада. Ако пък не се преместят, ще бъдат ли съкратени и на какво основание? Или ще бъдат преместени в други администрации в София, което ще раздуе бройките, вместо да има оптимизация?
Има служители, които са работили дълги години в системата на министерства и агенции в София. Какво ще стане с техния опит, институционална памет, с инвестициите в тяхното професионално обучение? Сигурен съм, че в Русе има много квалифицирани висшисти, които ще се справят с работата в митниците. Но колко време и средства ще са нужни, за да могат новите „да влязат в час"? Хората не са роботи. Не мислете, че просто щракваме с пръсти и ново су-перефективно Министерство на земеделието заработва в Пловдив.
4. Това ли е най-важното за другите градове?
Посланието „туризмът се управлява от Пловдив" вероятно ще е много популярно в града
на тепетата. Но едва ли там са опрели до 40-те работни места от тази дирекция, от които поне някаква част ще е за досегашни служители, приходящи от София. За интелектуалното развитие и гордостта на Русе и Пловдив може би беше по-до-бре да не се планира закриване на филхармонии и опери.
Не е ли по-удачно да се водят политики за стимулиране на производството, износа, туризма, които да създадат не 40, а 4 хиляди или 40 хиляди нови работни места? Унгарският град Кечкемет не е получил министерство, а нов завод на „Мерцедес" за 800 милиона евро. Преценете кое е по-важно.
5. Практично ли е разпокъсването на ведомства?
И трите министерства, които съм ръководил, са били разделени в по две сгради. Макар и на разстояние от няколко минути пеша, това разпокъсване затруднява комуникацията и ефективността на работа. Контролът също страда. Сега части от министерства ще бъдат в друг град - те ще са откъснати от епицентъра на събитията и животът там ще тече доста по-бавно. Броят на командировките между двете части на едно ведомство ще нарасне.
6. Кое е изгодно за бизнеса?
Силно се съмнявам, че за туристическите фирми от Варна до Сандански или пък за селскостопанските производители от Видин до Силистра ще има някаква полза да ходят до съответните министерства не в София, а в Пловдив. Ако имат работа в две администрации, ще се наложи да се разходят до два града и вместо да намалее трафикът, ще задръстят автомагистрала „Тракия", както и цариградските шосета - и софийското, и пловдивското. За добро или лошо, голяма част от бизнеса и особено централите на големите компании са разположени в столицата. Това всъщност са едни от най-големите работодатели и данъкоплатци в държавата. Досега министерствата и агенциите им бяха под ръка, а сега?
Моята прогноза
Както стана с много други предложения през последните години, ще изиграем още едно „танго" - две напред и много назад. Ще обсъждаме, анализираме и планираме.
Накрая мандатът ще завърши без нито една запомняща се реформа - пенсионна, здравна, образователна. Министерствата ще отидат далеч от жълтите павета точно толкова, колкото Столичната община и Министерството на земеделието си разменят сградите вече няколко години. Следващият кабинет снизходително ще забрави намеренията за преместване. Препоръката ми е да се насочим към други приоритети
След като се изконсумира пи-арският ефект в избраните градове, ще дойде отрезвяването. Ще се разбере, че никой в самата администрация не е очарован от новите предложения. Сигурно и министърът на земеделието не би искал да е самотен в друг град - това в колко държави по света го има? Ще се изчисли, че ползите от промяната са малки, а вредите - много повече.
Не би ли било далеч по-добре усилията и средствата да се насочат към изграждане на електронни услуги за гражданите и бизнеса? Тогава наистина няма да има значение дали от другата страна на интернет връзката е София, Варна или Пловдив.
Много по-важно за държавата би било да се реформират системите в публичния сектор, както и да расте икономиката. Тогава частният сектор ще създаде повече и по-атрактивни работни места и в Бургас, и във Велико Търново.
Николай Василев
В-к "Преса" ----
Авторът е член на Политическия съвет на НДСВ. Той беше вицепремиер и министър на икономиката, а после на транспорта през 2001-2005 г. и министър на държавната администрация в кабинета „Станишев ".
Няма коментари:
Публикуване на коментар