Скоро ще започнем да събираме статистическа информация за броя на хазартно зависимите в България", съобщи Десислава Панова, главен секретар на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Това е една от дейностите по проект по оперативна програма „Административен капацитет”, чрез който трябва да се въведе електронно управление във ведомството..
У нас до момента няма данни колко са хазартно пристрастените хора. Затова и в новия Закон за хазарта не са заложени конкретни мерки в тази посока, съобщи председателят на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) Калоян Кръстев.Той за пример посочи Норвегия, където е установено, че 2% от населението имат зависимост към залаганията. В развитите държави освен недопускането до игралните зали се прилага също ограничаване на допустимия залог на зависимите - например до 50 евро, а също и лечение в комуни или с професионални терапевти.В тази връзка направи и уговорката, че на по-късен етап в закона може да се разпишат ограничения така, че пристрастените да не бъдат допускани в казината и игралните зали у нас. "Както хората се пристрастяват към алкохол и наркотици, лекарства, има и хазартна зависимост. Тези хора се разболяват и трябва да им се помогне, да не се оставят да си проиграят къщата, колата, всичко да разпродадат, за да залагат. Трябва да им се помогне те сами да осъзнаят, че имат проблем, и да залагат по такъв начин, че да не си провалят целия живот. Ще се търсят възможности за лечение на зависимите хора. ", каза той. Тепърва обаче предстои обсъждане дали ДКХ ще следи за това, или това задължение ще бъде вменено на организаторите на различни игри.
Новият закон за хазарта предстои да влезе в сила от 1 юли 2012 г., но в него не са предвидени никакви мерки спрямо зависимите. Единствените текстове, които имат някакъв превантивен характер, са забрана за допускане до залите на лица под 18 г., а също и забрана организаторите на хазарт да отпускат заеми на играчите. Често обаче в близост до залите работят заложни къщи, които раздават кредити.
.-------
Междувременно стана ясно, че вече има доста ужилени от чуждестранни фирми, които организират хазартни игри в България. Обикновено става въпрос за чужди сайтове, чиито сървъри са базирани извън страната, в които можело непрекъснато да се правят залози в реално време.
„Получаваме десетки жалби от хора, които са спечелили, но не са получили това, което очакват, или само 1/3 или 1/4 от цялата сума”, коментира Кръстев
Имало и оплаквания и от злоупотреба с лични данни, но според сега действащия закон няма държавен контрол върху тези оператори и затова се стигало до такива ситуации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар