Ако всички спазват правилата, ще има пари в държавата

Искаме сивата икономика да се свие още-КРИБ предлага мерки. Преброяването на работодателски и синдикални организации ще покаже кой кого представлява.

С Огнян Донев, председател на КРИБ, разговаря Самуил Огнянов

-Има ли вероятност България да изпадне отново в рецесия заради втората вълна на кризата, г-н Донев?

- Не мисля, че събитията сега може да се нарекат втора вълна на кризата. Има забавяне на икономиката не само в България, но в целия свят. Но това се дължи основно на паника заради дълговете на отделни държави. Не очаквам България да изпадне отново в рецесия.

- Евентуален фалит на Гърция как би се отразил на България?

- Едва ли може да се направи точна прогноза какво ще е отражението върху България. Като въпросът вече е по-скоро как ще фалира Гърция - оставайки в еврозоната или излизайки от нея. Има притеснения, но трябва да кажа, че например банковата ни система е изключително стабилна и тя няма да пострада. Гърция може да служи за пример какво се случва, когато няма контрол от страна на държавата. Поради това УС наКРИБ във вторник изготви пакет от мерки, които да помогнат за изсветляването на икономиката ни, и те залагат именно на контрола.

- Какво предвиждат те?

- 22 г. след промените в България трябва светлият бизнес да разчита на подкрепа от държавата. Не става въпрос да му бъдат създадени преференциални условия. А държавата наистина да поеме контрола и да изисква спазване на правилата от всички.

Като ясно заявяваме, че в КРИБ сме готови да помагаме на държавата. Вече имаме два добри примера - свързването на бензиностанциите и на аптеките към системата на НАП. Въпреки съпротивата и твърденията, че ще последват масови фалити на аптеки, нищо от това не се случи, а на практика всички се свързаха с НАП. Нашите предложения сега са това да бъде направено и за бетоновите възли, за автосервизите, за търговците на едро на зърно, на всички складове за търговия на едро и постепенно свързване към системата на НАП на всички касови апарати.

Друга част от мерките са признаване на данъчен кредит за всички автомобили, системен и стриктен контрол върху сервизи, които не издават фактури и не начисляват ДДС върху резервните части и труда. Въвеждането на екокомпонента върху годишните данъци за автомобили според степента на замърсяването, което нанасят.

Трета част е облагане по аналог в туризма, производството на текстил и облекло, охранителния сектор, производството и търговията с лекарства, редовни проверки на обекти без ПОС терминали, да не бъдат допускани до обществени поръчки фирми, които използват нелицензиран софтуер. Глоби и за работници, които не са сключили трудов договор.

- Има ли конкретна причина за тези мерки, като например опасно забавяне на икономиката и спад на приходите в бюджета?

- Те са следствие на практическия опит на членовете на КРИБ. Преки конкуренти в даден сектор се обединяват около тях. Което може да се нарече национален интерес. Но нямаме притеснения за икономиката. Мерките, които предлагаме, могат да повишат приходите в бюджета. За постигането на това има два подхода- вдигането на данъци или затягане на контрола. Първата мярка не е гаранция за повече приходи, тъй като може да принуди компании от белия сектор да се регистрират в чужбина например. Трябва най-сетне да стане ясно, че правилата трябва да се спазват от всички.

В противен случай се оказва, че тези, които ги спазваме, сме в по-неизгодна ситуация от тези, които държат служителите си на минимална заплата, крият данъци и не развиват нищо.

- Очаквате ли държавата да ви чуе?

- Ще отидем на срещи с финансовото министерство и с НАП. Ще обсъдим какво от пакета мерки може да се приложи. Защото в него ще влизат и други предложения от членове на КРИБ. А и вече виждаме, че има активност от страна на приходната администрация и воля от правителството да се спазват правилата. Но това не бива да става с шумни и показни акции, а чрез налагане на строг и повсеместен контрол. Пак давам пример с Гърция - липсата там на контрол доведе сегашното положение. Това не бива да се допуска в България и неплащането на данъци да се превръща в национален спорт.

- Казвате, че мерките, които предлагате, ще доведат до повече приходи в бюджета. Толкова ли е страшно, ако той има дефицит?

- Финансовата дисциплина е изключително важна за България. Не е страшно допускането на дефицит, но той не бива да е повече от 3%, каквито са критериите от Маастрихт. В КРИБ подкрепяме Пактаза финансова стабилност, предложен отвицепремиера Симеон Дянков, който фиксира дефицита на 2%. Подкрепяме и намерението да не се увеличава данъчната тежест.

- Притеснителен ли е спадът на чуждите инвестции?

- Той не е само за България, това е тенденция в цял свят. Спад има, но от друга страна, инвестициите, които влизат сега в България, са насочени основно към производство. Което създава заетост, генерира приходи за бюджета.

- Може ли икономиката ни сама да генерира растеж, без външни инвестиции?

- Не виждам причина да не го прави. Имаме експортно ориентирани отрасли, които се справят добре. Като например IT сектора и фармацевтиката. Имаме голям потенциал в производството на храни и земеделието. Има оплаквания от условията на големите вериги, но производителите трябва да разберат, че имат шанс да излязат на международни пазари именно чрез тези вериги.

- Предстои да се направи преброяване на работодателските организации, какво очаквате от него?

- Има закон и той трябва да се спази. Очаквам след изборите да бъдат направени ясни и прозрачни критерии, по които да стане преброяването не само на работодателските, но и на синдикалните организации.

За да е ясно кой кого представлява и дали може да претендира за национално представена организация. И когато се седне на преговори в тристранния съвет, да е ясно, че това, което се договаря, ще бъде изпълнено. Давам пример - КРИБ бе единствената работодателска организация, която подкрепи увеличението на минималната заплата и то се осъществи. Защото това е мярка за изсветляване на икономиката.

Обществото трябва да знае дали хора, които претендират, че имат принос за развитието му, наистина го правят. А не да четем, че даден бизнесмен бил най-богатият, а компанията му да е на загуба или да има 1000 работници, които се осигуряват върху 300 лева. Защото тогава може да се окаже, че именно такива хора лежат върху обществото и не позволяват да се вдигнат доходите.

Ето защо е необходимо да се направи това преброяване. И тогава може да се окаже, че национално представените работодателски организации са доста по-малко от сегашните 6 в тристранния съвет. Ако не бъде направено преброяването, КРИБ е готова да се оттегли и да остави преговорите да се водят с останалите. Искам само да вмъкна, че в КРИБ членуват всичките чужди инвеститори в България, което не може да се каже за другите организации.

-Започвате срещи с кандидатите за президент, какво очаквате от тях?

- Президентската институция е израз на държавността. Поради това от КРИБ искаме да чуем платформите на кандидатите. Вече имаме потвърдена дата за среща с Росен Плевнелиев, очакваме скоро такава и с Ивайло Калфин. КРИБ ще инициира и среща с кандидатите за кметове. В София ще бъде с управителния съвет, а в регионалните ни организации - със съответните кандидати по места.

- Редно ли е бизнесът да помага на партиите и да ги финансира?

- Не мисля, че това е редно. Партиите би трябвало да осъществяват своята дейност със субсидията, която получават от държавата. Не е редно създаването и участието и на бизнес партии на избори.

- Но като че ли в България още има усещане, че успешен бизнес може да се прави само с политическа подкрепа.

- Не съм съгласен с това, успешен бизнес може да се прави и без политическа обвързаност.

Визитка на Огнян Донев:Роден е през 1957 г..Завършва„Международни икономически отношения” в УНСС. През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин.

В частния сектор работи от 1990 г.

От 2000 г. е изпълнителен директор на "Софарма" и е най-големият акционер в дружеството

Председателе на КРИБ, вицепрезидент на Германо-българската търговско-индустриална камара, председател на Българския национален комитет на Международната търговска камара. Носител на награда на фондация "Атанас Буров” за индустриално управление.

В-К „24 часа”