ВИЗИТКА: Роден е на 26 октомври 1955 г.
Доктор по философия. Преди 1990 г. е работил в Института по философия към БАН. Бил е професор по политическа философия в Нов български университет и програмен директор на "Отворено общество"
От 1990 до 1991 г. е депутат от Великото народно събрание
Член на Съвета за икономическа политика към президента от 1996 до 2001 г. Награден е от сп. Euromoney за най-добър анализатор за България за 1996 г.
Основател и сега председател на УС на Института за пазарна икономика
Женен, с 3 деца
С председателя на УС на Института за пазарна икономика разговаря Лиляна Филипова от в-к "24 часа"
- Г-н Станчев, преди време разбунихте духовете с писмо до премиера и президента, в което пожелахте да бъдете освободен от здравни осигуровки. Продължавате ли да поддържате тази позиция?
- Да. Здравното осигуряване е право по чл. 52 от конституцията и като всяко едно право предполага и свободата да не се ползва. Става дума не само за осигуровките. Същото важи и за правото на минимална работна заплата. Тогава министърът на труда отговори, че това не е право, а задължение. Нека да променят конституцията, обсъждането на неговото тълкуване дори ще е много полезно. Смятам, че от моя подход може да има много ползи. Различни организации - работодателски, профсъюзни, лекарски, ограничават конкуренцията, свободата на договаряне, от което страдат най-вече бедните. Увеличава се разходът за влизане в даден отрасъл, намаляват се възможностите за работа там, расте безработицата.
Всяко либерализиране намалява разходите за бизнес и цените, увеличава печалбите, засилва конкуренцията и подобрява качеството.
- Критикувате отдавна здравния модел с аргумента, че у нас пациентът плаща двойно - веднъж осигуровки и след това пак за лечение. Каква обаче е според вас алтернативата?
- Основният проблем е, че парите не следват пациента и че не е ясен т.нар. солидарен сегмент. Ако хората знаят, че 1/5 от вноската им за държавни медицински услуги отива например за "Бърза помощ", за инвалиди, за рак, за хронични болести, но останалите 4/5 се трупат по тяхната лична сметка, ще има прозрачност и стимул за рационално поведение. Всеки сам ще контролира начина си на живот.
Ако знам, че в моя род има предразположеност към сърдечни болести, ще спра да пуша, ще карам велосипед, ще ходя по-често на профилактичен преглед. В момента системата не е ефективна, защото правителството, министърът на здравеопазването и няколко държавни служители смятат, че знаят по-добре какво е нужно на човек. И парите, които внасяме в НЗОК, не са по лична партида. Аз нямам нищо против част от тях да отива солидарно за другите, но искам да знам точно с какво разполагам. Пари в системата има. Последните данни за частните плащания за здравни услуги, които са от 2007 г., показват много ясен модел на поведение на българите - те плащат на частно приблизително толкова, колкото и през НЗОК. Общият процент, който отива за здравеопазване, е 7-8% от БВП, което е сравнимо с Холандия (за периода 1995-2004 г.) и други европейски страни. Проблемите започват с лоши идеи, например бе премахната възможността за информация по индивидуалните вноски. Информационната система на здравната каса бе затворена и, изглежда, някой реши да вкара всичко в един общ кюп като по комунистическо време. Така здравните осигуровки изглеждат като джобни пари на премиера и правителството, не могат да се правят на хуманисти за чужда сметка. Гражданите нямат думата. Но здравето все пак е лична отговорност.
- Има ли чужд модел, който е по-добър за нашите условия?
- Добри примери за успешни здравни реформи по посока на пазарния модел на финансиране са Холандия и Грузия. През 2006 г. в Холандия освен няколкото национални каси бяха създадени и частни. Националните и частните се конкурират, хората имат възможност да избират. Фондовете свободно договарят цените с болниците и осигуряват на клиентите си пакет услуги, където са профилактичните прегледи, зъболекарските услуги, психиатричната помощ. На общопрактикуващите лекари също се плаща оттам.
Когато финансирането на джипитата е отделено като замисъл и цените са фиксирани, както е в България, те престават да изпълняват най-важната си функция - да са защитна мрежа пред болничната система. Цените на труда им са ниски, те престават да работят и прехвърлят към болниците това, което не могат или не искат да правят. Това в Холандия е преодоляно. Там 99% от населението са обхванати от частните и от държавните здравни фондове и по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие това е единствената страна от ЕС с почти пълно задоволство от системата.
Предимство е и, че бързата помощ там е към болниците. При нас я финансира държавата (данъкоплатците) и като отидете там, пак заставате на опашка, защото някои случаи са по-спешни от вашия. Грузия пък е пример за успешна и много резултатна приватизация на болниците. Бързата им помощ бе прехвърлена на аналога на нашите окръжни болници и така е по-достъпна за хората. Освободиха осигуровките и сега там действат само частни фондове и общо покритие на някои нужди от данъците. В резултат от 2007 до 2010 г. смъртността в реанимациите намалява от 54 на 27%, което е сигурен критерий за подобряване на болничната грижа.
- Все пак ситуацията у нас е доста по-различна от тази в Холандия и в Грузия.
- Традицията у нас действително е по-различна, мисленето е доста държавно. Всеки или смята, че държавата знае по-добре от болниците, от хората, или мисли, че с помощта на премиера може да чопне от другите. Затова не вярвам, че можем да стигнем чак до такава либерализация и индивидуализация на вноските. Но определено има какво да научим от тези страни. Ето, лекарствата в Холандия се покриват частично от бюджета, а в Грузия търговията с лекарства е либерализирана.
- Смятате ли, че планираната смяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи ще подобри контрола и съответно лечението?
- Това е все едно да лекуваш ляво ухо без връзка с дясното, носа и гърлото. Това, което се прилага у нас в момента, е опитът на държавното здравеопазване във Великобритания. Там се регулират опашките и разпределението на средствата чрез непрекъснато увеличаване на разходите за контрол. Но винаги има начини за заобикаляне на регламентите.
- В пенсионната система положението също е сериозно и нарастват съмненията от ефекта на стратегията, приета преди време от правителството.
- Тук нещата са още по-сложни, тъй като няма пари. Първо, трябва да се намалят разходите на системата. Това значи да се премахнат минималните осигурителни прагове и да се създадат стимули за плащане. Това може да стане чрез известно опроскостяване на вноските - когато се осигурявате на максималния праг, да внасяте по-ниска вноска и обратно.
Вдигането на праговете не увеличава събираемостта, както твърдят синдикатите. Това слага спирачка пред развитието на производителността в бъдеще, намалява заетостта. С премахването на праговете НОИ ще престане на бъде разглеждан като ресурс за купуване на гласове. Защото обикновено пенсиите и минималните осигурителни прагове се увеличават преди избори. За това отиват милиарди, но никой не вика "караул", както това става по повод търговията с подкупите на избирателите на дребно. НОИ фактически е фалирал. Трансферите от централния бюджет към него са много големи - 9-10% от БВП, и това е тежест върху по-младите, върху производителното съсловие, върху работещите в частния сектор и несубсидираните държавни предприятия. Тези хора не са чак толкова много - около 2 милиона, които трябва да издържат 7 милиона. Разходите ще се намалят и чрез прекратяване на злоупотребите с инвалидните пенсии, чрез премахване на привилегиите за военни, полицаи, които не плащат сами вноски, а се пенсионират рано.
- Много хора, които години наред са се осигурявали и малко преди пенсия останат без работа, се чувстват ощетени. Смятате ли, че съотношението между солидарното обществено и частното осигуряване с индивидуални партиди трябва да се промени в полза на частното?
- Частното осигуряване не означава липса на солидарност. Между 1/5 и 1/4 от дохода на семействата е солидарно разпределян - отива за поддръжка на родители, на деца и близки, за благотворителни каузи. За хората, на които им остава малко време до пенсия, капиталовото осигуряване не е вариант. За тях трябва да се направи специален фонд за старост, който може да бъде финансиран например от продажбата на БАН, на НДК, чрез премахване на списъка на предприятията, които не подлежат на приватизация.
Младите обаче трябва да минат главно към частно осигуряване, като се намали вноската им в НОИ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар