петък, 7 октомври 2011 г.

Заложници на Мрежата

Детето на XXI век. 
Семейството на това столетие. Каква е първата ви асоциация?  Аз си представям всички седнали. Детето също. То е едно или пък две - родени от ин витро близнаци. С едната ръка върху клавиатурата, а в другата с пица на парче.  Родителите. Бащата пред телевизора. Салата и домашна гроздова или табла с храна от верига за бързо хранене.  Майката я няма. Тя е стресирана, но еманципирана. Работи до късно, брои дните до датата на чиновническата заплата или пее в кръчма. Или за да се разтовари от нейните грижи, гледа как другите пеят в кръчма, или стиска палци на участниците в музикално реалити.  Градска баба се грижи за детето. Тя не плете, нито полива домати. Няма домашни яйца, но има домашни сериали. Вече и български. От едната програма щрака на другата.  Дядото не е поканен. Той не върши работа в отглеждането на детето. Яде сам кисело мляко, пълно с нишесте и надробени бисквити, или каквото намери срещу 150-200 лева пенсия.  Тотото е пуснато, ама нещо все не излиза тая пуста шестица. Или поне тройка. Никой няма време за разговори. Нито за излишни движения. Спортът само се гледа. И то главно, когато играят нашите. Достатъчни са 15 минути умерена физическа активност на ден, за да прибави човек три години към живота си. Това съобщи Ройтерс неотдавна, според изследване на националния институт в Тайван. Трудно е обаче да обясним по този начин на децата ни колко е важен спортът в ежедневието им. Особено когато не можем да им дадем личен пример.  Половината си живот прекарваме виртуално. В света на интернета, компютърните игри и полуфабрикатите физическото натоварване е сведено до минимум. Вече няма нужда хлапето да стане от компютъра, за да се види със приятелите си. Защото и те са в Мрежата. Дори няма нужда да става, за да се премести на масата. Веригите за бързо хранене предлагат удобен вариант на готови пакетирани лакомства. И да излезе навън, няма да е за да отиде да рита топка, нито да скача на ластик, а за да се шляе в МОЛ-а. Физическото възпитание е от предметите в училище, на които родителите не държат. Оценката от него е нужна само за да увеличи шанса на ученика за приемане в университет. Сигурно, ако накараш децата да покрият нормативите за лицеви опори, коремни преси и бягане, половината няма да се справят поради напълняване или просто заради слаба физическа издръжливост.   Защо обаче повечето майки и татковци се сещат за спорта чак когато забележат детето им да заприличва на круша от застоялия живот, който води? Дори тогава първо се спират хамбургерите, после се прибягва до гимнастиката. Защото първото е по-лесно. Просто забраняваш да се влиза в МакДоналдс, KFC, пицариите и, ако трябва, спираш джобните. А спортът изисква мотивация. За целта обаче е необходимо да се положи и малко труд. Да обясниш по интересен начин на детето си защо трябва да се спортува. Така, както сме обяснили за четенето, писането и математиката. Защото е също толкова важно. Спортът възпитава. Спортът помага за развитието на децата и ще продължи да им помага през целия живот. И най-вече - спортът е здраве. А не е ли това първото, което желаем на децата си?  Колкото по-рано им покажем велосипеда, басейна, ски пистата и тенис корта, толкова по-късно ще влязат в аптека.
Светла Иванова
В-к ”Стандарт”

Няма коментари:

Публикуване на коментар