„Хюм и човешката природа“

Издателство „Милениум“ отново изненадва книжния пазар с интригуващо заглавие – на пазара вече можете да намерите шестнайсетата книга от поредицата „Философия за всеки“. Авторката София Петрова посвещава най-новия си труд на „Хюм и човешката природа“.

Дейвид Хюм /1711-1776/ е шотландски философ и икономист, смятан за една от най-ярките личности в епохата на Просвещението. Основните характеристики на философията му са натурализмът и скептицизмът и именно върху тях са изградени двете тълкувателни школи на трудовете му - едната обръща внимание на натурализма, а другата поставя акцент върху скептицизма.

Най-знаменитото му произведение – „Трактат за човешката природа“, е написано, когато Хюм е едва 23-годишен. Първоначално не среща одобрението на читателите, но след няколко десетилетия изненадващо печели всеобщо признание от философския свят. В този труд са дефинирани основите на мирогледа му, методите за квалифициране на природните феномени, междучовешките отношения и обществения живот.

Името на Хюм е знаково в историята на философията в сферата на емпиризма. Възгледите му сериозно повлияват основоположника на съвременната политическа икономия Адам Смит, а самият Имануел Кант пише, че тъкмо Дейвид Хюм е авторът, който го е „извадил от догматичната дрямка“.

По традиция изданието включва 44 истории, които представят философските идеи на мъдреца, както и множество интересни и полезни цитати. Ето и някои от тях:

·         Ако единственият мотив за нашите действия се явява желанието да покажем своята свобода, то значи ние никак не можем да се освободим от оковите на необходимостта.

·         Безгрижието и невниманието могат да бъдат лек срещу всичко. Затова аз разчитам изцяло на тях.

·         Бъди философ, но преди всичко бъди човек!

·         За Вселената животът на човека няма по-голямо значение от живота на стридата.

·         И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото чувство.

·         Истината се ражда от споровете между приятели.

·         Истински скептик е този, който се отнася недоверчиво към своите съмнения, както и към философските съчинения.

·         Каква привилегия само е да имаме онова усещане в мозъка, което наричаме мисъл!

·         Какво може да бъде по-свободно от човешката фантазия.

·         Красотата на нещата съществува в ума, който ги съзерцава.

·         Любовта не е нищо друго, освен да желаеш щастието на друг човек.

·         Мъдрият човек подкрепя идеите си с доказателства. 

·         Никоя свобода не се губи изведнъж.

·         Нищо не е така свободно, както човешката мисъл.

·         Природата винаги е по-силна от принципите.

·         Раят и Адът предполагат два отделни вида хора, добри и лоши, но най-голямата част от човечеството се лута между порока и добродетелта

·         Слабост, страх, мъка и невежество са истинските източници на суеверието.

·         Трудно е човек да говори по-дълго за себе си, без да стане жертва на суетата.

·         Фанатизмът на теологиите, изглежда, е болест, която е нелечима.

·         Човешките възгледи за нещата са резултат само от разбирането им. Поведението им се регулира от тяхното разбиране, нрав и страсти.