Ваксинацията против грип е препоръчителна за България дори в първите седмици на януари

Проучване на СЗО показва изместване на пика на грипната епидемия

Новоприетата Национална програма за повишаване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип, насочена към хората над 65-годишна възраст, бе представена от проф. Тодор Кантарджиев, директор на Национален център по заразни и паразитни болести по време на Балканска среща на експертите по грипната профилактика. Домакин на срещата за първи път бе София. За първата година от програмата е предвидено тя да осигури ваксинация на 10% от тази възрастова група, като поетапно до четвъртатта година ще достигне покритие от 25%. Програмата е голяма крачка към подобрение на ваксиналната защита, като се има предвид, че през последните години само около 3% от българското население се ваксинира срещу грип.

Д-р Владимир Драженович, национален консултант по грип в Хърватия, сподели, че подобна програма за превенция на грипа съществува в страната му от много години и включва освен хората над 65-годишна връст и рисковите групи. За миналата година е достигнато 30% покритие на хората, за които е предназначена програмата.

Препоръчително е ваксинационните кампании да започнат най-малко две седмици преди настъпване на грипната епидемия, но не по-рано от 4 месеца преди нея, за да се генерира оптимално ниво и подходяща продължителност на имунитета след ваксинация срещу грип, Затова на база статистиката от предходни години за България експертите препоръчват ваксинация дори в първите седмици на януари.

Проведено проучване на СЗО сред 38 страни в европейския регион показва, че времето на епидемичния пик се променя от изток на запад като епидемиите настъпват по-късно в Западна Европа така например в Испания наблюдаваното закъснение за период от 10 години е 28 дни.

„Всяка година грипната епидемия е с различен интензитет и продължителност. Тези модели на предсказуемост, които създават от СЗО, са с цел да се планират правилно годишните кампании за ваксинация и да се постигне максимална защита на населението. Препоръчително е краят на ваксинационната кампанията да бъде удължен колкото е възможно повече, за да се осигури максимално възможното покритие на рисковите групи. Затова Националната програма за повишаване на ваксинопрофилактиката сред хората над 65-годишна възраст е предвидена да продължи до края на декември“, обясни проф. Кантарджиев.

Грипът е едно от най-масовите инфекциозни заболявания при човека с голямо клинично, епидемиологично и социално-икономическо значение, но често е подценяван. Епидемиите от грип пораждат преки и непреки икономически загуби – временна нетрудоспособност, натоварване на здравните системи, вследствие на усложнения и страдание на заболелите. Средно годишно те причиняват между 3 и 5 милиона случаи с тежки усложнения. Според проучване, проведено наскоро, грипът и породените от него вторични респираторни инфекции, е причина за 13% от смъртните случаи в световен мащаб.

„39% от случаите на смърт поради грип са сред хората над 75 години. Проучванията показват, че ефективността на ваксинацията намалява с 6% до 11% на месец. Затова изключително важно е ваксината да не се слага прекалено рано, т.е. максимум 4 месеца преди очаквания грипен пик. Радвам се, че тази година ще можем да защитим по-добре възрастното население в България, което е сред най-рисковите групи“, допълни доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Сред останалите рискови групи за тежко протичащ грип и усложнения, на които СЗО препоръчва имунизация, са:  деца на възраст под 5 години, особено тези под 2-годишна възраст, бременни жени, медицински лица и хора от всяка възраст със съпровождащи хронични  заболявания – белодробни, сърдечно-съдови, диабет, бъбречни, чернодробни.

„Бременните са изложени на повишен риск от усложнения в следствие на грипа, като вероятността да бъдат хоспитализирани е 5 пъти по-висока в сравнение с останалите хора. Четиривалентната противогрипна ваксина ВаксигрипТетра е единствената в България, която може да се прилага на всички над 6-месечна възраст. Тя е първата и единствена ваксина с разрешение за приложение на бременни, като осигурява пасивна защита от грип на новородените преди да навършат 6 месеца. Съгласно препоръката на СЗО, инактивираните ваксини срещу грип могат да се използват във всички етапи на бременността и не показват каквито и да са нежелани следствия за плода и майката, които могат да се свържат с ваксинацията.“, сподели д-р Анвар Расули, Медицински директор противогрипни ваксини на Sanofi Pasteur за Европа.

Наскоро проведено проучване показва, че грипът повишава също риска от сърдечни проблеми и инфаркт, също както пневмония и други живозастрашаващи усложнения. Рискът от сърдечен удар е 6 пъти по-висок в седмицата след заразяването с грип. Затова противогрипната ваксинация остава най-сигурният начин за предпазване от усложнения и намалява риска от инфаркт с 15-45 %. Тези проценти показват ефективност за защита, много близка до спиране на тютюнопушенето, лекарства за висок холестерол или за високо кръвно налягане.

Макар често и неправилно възприемана като лека и незастрашаваща живота, грипната инфекция може да доведе до сериозни усложнения. Противогрипната ваксинация е призната за най-добрия инструмент за превенция на разпространението на сезонния грип.