„Представете си следната
ситуация: човек играе голф в неделя, а в понеделник кожата му променя цвета си,
става жълтеникава; лекарят диагностицира рак на панкреаса с метастази в черния
дроб, а очакваната продължителност на живота на пациента е до една година. В
случая говорим за пациент с безсимптомно развитие на болестта чак до
достигането ѝ в напреднал стадий, и такава е ситуацията в 50% от случаите“,
посочва проф. Гюралп Джейхан, един от водещите специалисти в света в лечението
на рак на панкреаса, хирург с дългогодишен опит в едни от най-реномираните
клиники в Германия, а от скоро ръководи Хепато-панкреато-билиарните екипи в
болниците Acibadem
Maslak и Altunizade в Турция.
Ракът на панкреаса е една
от най-тежките онкологични диагнози – открива се късно, а успеваемостта при
лечението му все още е незадоволителна. Заболяването привлече общественото
внимание, след като известни личности като Лучано Павароти и Патрик Суейзи бяха
диагностицирани с него. Сега обаче за пациентите с тази диагноза има добри
новини: нов подход в лечението на рака на панкреаса позволява все повече
пациенти да бъдат оперирани, което води до спасяване или удължаване на живота
им в случаи, считани преди за безнадеждни. Това се отнася за така наречените
гранично операбилни пациенти или такива с локално напреднал рак на панкреаса.
Същевременно значително нараства и успеваемостта при лечение на пациентите в
ранен стадий, когато все още няма метастази и съдови инфилтрации.
„20% от пациентите с рак
на панкреаса имат тумор, който е ясно отграничен в главата, тялото или опашката
на жлезата, без метастази и инфилтрации в съдовете. При тези пациенти можем
лесно да извършим онкологична резекция, да приложим адювантна химиотерапия след
операцията, и при R0 резекция
/пълно отстраняване без микроскопски видими остатъци от тумора/, 5-годишната
преживяемост достига 40% според нашите резултати, които наскоро публикувахме в Annals of Surgery. Това е голямо постижение, защото обичайно
5-годишната преживяемост се докладва в рамките на 20% в световен план“,
обяснява проф. Джейхан.
При друга категория
пациенти ракът се открива в етап, която е напреднал локално, тоест има налични
инфилтрации в съдовете. Тази група представлява 20-25% от всички пациенти и допреди
няколко години се възприемаше по същия начин като третата, която за съжаление
обхваща около 50-55% - пациентите с рак на панкреаса с далечни метастази. „Тези
две категории се лекуваха по един и същи начин, с палиативна химиотерапия. Сега
нещата се промениха драматично: ако
втората група пациенти с локално напреднал рак получи неоадювантна
химиотерапия, тогава при повече от 50% от тях туморите стават все
по-операбилни. Подчертавам още веднъж, в миналото тези пациенти не бяха годни
за операция и не можехме да им предложим възможност за лечение. Но с помощта на
тези мощни неоадювантни терапии, туморите могат да намалят размера си или пък
остават стабилни, но без активни ракови клетки, и може да се направи операция“,
посочва проф. Джейхан.
За останалата част от
пациентите, за които КТ или ЯМР-изследването показва, че не отговарят на
лечението или размерът и формата на тумора не се променят, всъщност не може да
се прецени обективно дали неоадювантната терапия работи или не. „При КТ
сканирането може да изглежда, че туморът изобщо не се повлиява, но според много
проучвания, често пъти става въпрос за тумор, който запазва формата и размера
си, но остава кух отвътре“, обяснява проф. Джейхан. Това може да се установи
само ако след неоадювантната терапия се пристъпи към хирургична намеса и
тъканна проба се изпрати в хистопатологична лаборатория, и резултатите често
показват, че няма остатъчен тумор. „Затова трябва да дадем шанс за тези
специфични групи пациенти и да не се отказваме твърде рано. Ракът на панкреаса
все още е едно много опасно заболяване, но сега можем да помогнем на пациенти,
за които не бихме си и помислили, че ще можем да помогнем преди“, категоричен е
специалистът.
По данни на СЗО, от 18 млн.
регистрирани случая на рак през 2018 г. близо 450 000 са на злокачествени
тумори в панкреаса – една от най-важните жлези в човешкото тяло. Рисковите
фактори включват тютюнопушене, наднормено тегло, хроничен панкреатит и
генетична предразположеност. За съжаление, засега няма скринингови тестове,
които да откриват заболяването в ранен етап.
Няма коментари:
Публикуване на коментар