С официално юбилейно тържество УМБАЛ „Александровска“ отбеляза 50-годишнината на трансплантационната дейност в България

Първата бъбречна трансплантация у нас е осъществена успешно от екип на болницата на 1.02.1969г. По време на официалното събитие проф. Петър Панчев* получи Почетен знак за цялостен принос, а като основоположници на трансплантационната дейност в България бяха наградени проф. Христо Куманов**, д-р Колю Николов, който е от първите в българската трансплантология, с голям опит в експерименталната й част с кучета и доц. Георги Тенев - един от най-добрите ни анестезиолози, участвал е в първата бъбречна трансплантация в Александровска болница, която е водещ национален университетски и лечебен център, в който  трансплантационната дейност се е развивала приоритетно. 

Проф. П. Панчев

Част от структурите на болницата са с уникални функции за страната. Такива са Клиниката по нефрология и трансплантация за подготовка на двойки за жива родствена трансплантация, регистър, наблюдение и лечение на бъбречнотрансплантираните; Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки; Лабораторията по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология и др. В едно с клиниките по Урология, Диализно лечение и Анестезиология и интензивно лечение, болницата се превърна и в най-добрия бъбречен център в България. А специалистите, участващи в бъбречнотрансплантационната дейност, са ръководители на катедри към МУ – София, на научни дружества и асоциации и са национални консултанти по отделните клинични дисциплини. Смело може да се каже, че в УМБАЛ „Александровска“ има изградена стройна организация за извършване на органна и в частност на бъбречна трансплантация, съответстваща на европейските и световните

Проф. Хр. Куманов

стандарти.

От 1969г. до сега в лечебното заведение са трансплантирани 1500 български граждани в съотношение 35% от жив и 65% от трупен донор. Към момента в листата на чакащи бъбречна трансплантация са близо 1100 души, но истинският им брой е много по-голям. На диализно лечение в страната се водят 4000 души, а още толкова се лекуват в различна степен на бъбречна увреда.

Към момента в Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница се наблюдават 670 бъбречнотрансплантирани пациенти. Най-дългата преживяемост на бъбречен трансплантат у нас е 32 години. Изключително значимо постижение е раждането на деца от 21 бъбречнотрансплантирани жени, някои от тях имат по 2 раждания. Над 65% от бъбречнотрансплантираните пациенти работят и упражняват различни професии, други са учащи, студенти или вече пенсионери.

Петдесет години след старта на бъбречните трансплантации в България са постигнати значителни успехи, благодарение на съвместните усилия на нефролози, имунолози, уролози,

Д-р К. Николов

съдови хирурзи, анестезиолози и реаниматори. Имуносупресивното лечение се осигурява безплатно и се предписва по линия на НЗОК. Използват се всички имуносупресори, както в напредналите европейски страни, в различни комбинации. Амбулаторното наблюдение, клиничните, микробиологични и вирусологични изследвания, както и лечението на усложненията след бъбречна трансплантция са безплатни за пациентите. Големият проблем остава липсата на достатъчно донори, въпреки усилията на Изпълнителната агенция по трансплантация и на екипите на лицензираните донорски бази у нас.

Трансплантацията остава най-добрия терапевтичен метод, познат досега, и е с най-добър финансов ефект при лечението на хроничното бъбречно заболяване в последен стадий. Поради големия брой чакащи бъбречна трансплантация в България, за следващите години е необходимо държавните институции, НПО, медиите и обществото като цяло да обединят усилия в подкрепа на донорството и развитието на бъбречната трансплантология в България, чрез въвеждането на програми и законови промени.

----------

*Проф. Петър Панчев понастоящем завежда направлението по „Онкоурология“ и е ръководил Клиниката по урология на УМБАЛ "Александровска" в годините 1993-1995, 1999-2006. Специализирал е многократно ендоурология в Германия, интервенционална ехография в Дания и онкоурология - в Германия, Англия и Холандия. В Белгия е провел няколко месечна специализация по бъбречна трансплантация. В Израел и Англия е специализирал по проблемите на инконтиненцията. Има над 300 публикации. Почетен председател е на Българското урологично дружество.

**Проф. Христо Куманов е изтъкнат български учен–уролог, завеждал Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“ в периода 1982-1989, 1995-1999г. Автор е на десетки монографии и над 320 научни труда. Представител е на България в Световната урологична асоциация, бил е член на Изпълнителното бюро на Европейската урологична асоциаця. Той е един от първите организатори на бъбречната трансплантация в България. Един от основателите на онкоурологията в УМБАЛ „Александровска".

---------------

Историята на бъбречната трансплантация у нас е паралелна с напредъка на трансплантационната имунобиология. В началото започва като експерименти в ранните 1900г. и продължава с напредъка в хирургията, нефрологията и имунологията.

През далечната 1964г., по решение на Клиничния съвет на Клиниката по урология при ВМИ-София, се разработва програма и подготовка за извършването на първата бъбречна трансплантация у нас. Тя се състои от две части:

I. Експериментална част

От 15.03.1964 до 17.12.1965 г. са извършени 25 бъбречни трансплантации при безпородни кучета с тегло над 20 кг. Основната цел на тези операции е била да се усвоят елементите на съдовите шевове (Н. Атанасов и съавт., 1965).

II. Клинична част

След множество експериментални модели с кучета и натрупана теоретична подготовка, вечерта на 01.02. 1969 г. е извършена и първата трансплантация на възрастен у нас. Донор е 42-годишен мъж от гр. Елена с мозъчен тумор с последваща мозъчна и биологична смърт. Веднага след регистриране на смъртта е извършена експлантация на левия бъбрек и е присаден на 49-годишна жена от Врачанско, с ен­демичен нефрит и краен стадий на ХБН. Операцията е извършена от екип с ръководител тогавашния началник на Клиниката по урология в Александровска болница - проф. Стоян Ламбрев и асистенти: проф. Никола Атанасов и проф. Христо Куманов. Анестезиолог-реаниматор е доц. Георги Тенев. Два месеца по-късно обаче трансплантираната развива бронхопневмония, която не успява да преодолее и умира.

От тази паметна дата, насетне бъбречната трансплантация се развива циклично, с периоди на застой и с такива на изразена активност. Уролози, нефролози и имунолози осъществяват програма за развитие на бъбречната трансплантология в България. Изработват се принципи на: подбор и подготовка на дарителите и приемателите, селекция на операциите извършени при тях, съхраняване на органите, типизиране на тъканите, както и описанието на множество клинични случаи обогатяват науката за трансплантологията в България. Още в зародиша на това развитие, се оформя модела на мултидисциплинарната обединеност на специалистите. Поставят се основите на работата в екип, който в последствие дава своите добри резултати.  През 1994г. в Катедрата по урология към Медицински университет - София, се поставя началото на програмата за живо донорство.