Translate

вторник, 3 февруари 2015 г.

А болните да мрем ли?


Здравната реформа отново зацикли, като този път обрече болните от тежка форма на Паркинсон на сигурна смърт. Досега здравната каса плащаше на пациентите със страшната
диагноза да се лекуват в чужбина. Сега тази „привилегия" им е отнета. А за да ги оперират у нас, държавата отказва да дава пари. За да решат проблема, близките на пострадалите продават жилищата си, ипотекират ги или просто теглят заем с непосилни лихви.
Та се пита човек - защо да плаща здравни осигуровки, щом за почти всяка интервенция у нас се плаща?
Факт е, че още на входа на болшинството от болниците първо ти вземат пари, и то не малко (уж за консумативи!?), после плащаш като поп за заветната операция. А фактурата оформят като... дарение. Къде отиват тези пари - никой не казва; важното е да се вземат от болния. А уж в конституцията е записано, че здравеопазването е безплатно. Та явно този закон не спазват нито хората в бели престилки, нито умните чиновнически глави. И как ще я караме тогава, щом плащаме здравни осигуровки, но нямаме право на безплатно лечение.


В."Минаха години"

Няма коментари:

Публикуване на коментар