Съгласно проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО), лекарите от диагностично-консултативните центрове,
медицинските центрове и
болниците, когато приемат неосигурени пациенти, потърсили ги за преглед дори и срещу заплащане, ще са длъжни в тридневен срок да докладват на НАП за тях.
болниците, когато приемат неосигурени пациенти, потърсили ги за преглед дори и срещу заплащане, ще са длъжни в тридневен срок да докладват на НАП за тях.
Мярката цели да се повиши събираемостта на здравноосигурителните приходи
и повишаване на приходната част на бюджета на НЗОК.
Предложенията за изменение на Закона са основна част от визията на
кабинета за реформа в сферата на здравеопазването. Те са обусловени от
необходимостта от създаване на правила за повишаване качеството на медицинското
обслужване, на контрола върху медицинските дейности и по-рационално използване
на средствата на НЗОК.
Съгласно измененията в законопроекта приети от кабинета в края на м.
януари т. г. пациентите, които не са плащали здравни вноски ще имат 6-месечен гратисен
период, в който да внесат дължимото за три години назад, за да се възстанови
здравният им статус и да се върнат в системата. След изтичането на този срок
всеки, който не се осигурява ще дължи пълният размер на вноски от началото на
създаване на здравноосигурителния модел от 2000 г. до сега т.е. за 15 год.
назад.
Друга промяна в ЗЗО предвижда поетапно увеличаване с 5% годишно от 2016
година на вноските, които държавата плаща за осигурените от нея българи – деца,
пенсионери, инвалиди и т.н., до достигане на минималния осигурителен доход за
самоосигуряващите се, който сега е 420 лв. Аргументът е, че в момента държавата
плаща само половината от него, което създава условия за недофинансиране на
системата и натрупване на дефицит и рефлектира върху качеството на оказването
на медицинската помощ.
Предлаганите промени връщат договорното начало при определянето на
методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и
цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на
договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, както и по отношение
на санкциите при неизпълнението им. Тези отношения ще бъдат договаряни в НРД
между НЗОК и БЛС и БЗС. Това ще засили участието на съсловните организации при
определяне на качествените критерии за извършване на медицинските дейности и
проследяване на резултата от лечението. Възстановяват се и арбитражните
комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица - изпълнители на медицинска
помощ, в случай на констатирани нарушения на НРД.
Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки от
представители на държавата и съсловните организации за спазване на правилата за
добра медицинска, фармацевтична практика, на утвърдените медицински стандарти,
заложени в НРД 2015. Сега проверките се извършват само от касата, агенцията за
медицински одит към здравното министерство и РЗИ
Освен това НЗОК се задължава да извършва проучване на удовлетвореността
на пациентите от заплатените от нея здравни услуги. Според предлаганите
промени, договор с изпълнител на медицинска помощ ще може да се прекратява при
констатирана системна неудовлетовореност от страна на пациентите или при
системно нарушаване на изискванията за качество на медицинската помощ.
Промените предвиждат още разделяне на медицинските услуги на спешен,
базов/основен и допълнителен пакет.
Пакетът от медицински услуги, който заплаща НЗОК, се разделя на основен и
допълнителен. Базовият пакет медицинска помощ, който ще бъде покриван от НЗОК, спешният
пакет е ясният ангажимент на държавата, а при допълнителния пакет пък ще се
въведе възможност за доплащане, като осигурените ще могат да избират дали
вноската им да бъде в НЗОК или в частен фонд.
Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще се
регламентират с наредба на министъра на здравеопазването, се посочва в
съобщение на правителствената пресслужба.
Държавата ще се ангажира с повече отговорности в управлението на НЗОК,
поради което съставът на Надзорния съвет на Касата ще бъде увеличен с двама
нейни представители.
НС на НЗОК вече ще определя и списъка на заболяванията, за чието домашно
лечение ще плаща, както и медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели. Към момента това е във функциите на министъра на
здравеопазването. С новият ред ще се постигне по-голяма гъвкавост на процеса
както от гледна точка на нуждите на пациентите, така и с оглед на бюджета на
НЗОК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар