Цялата фамилия
са щедри, раздаващи се души, които приемат неблагодарността като нещо
естествено
…Вълнувам се. Само след миг ще прекрача прага на дома на
известната писателка Евгения
Изкачвам широкото, бяло дървено стълбище и си мисля за непреходното
в живота и времето, за родовата памет и за хората, които преди толкова много
години също като мен са изкачвали това стълбище, но много, много по-често.
Странно е, но сякаш виждам как патриархът на българската
литература замислено бърза по стълбите, за да види час по-скоро обаятелната
усмивка на Евгения Марс, да сподели мисли за изкуството, да обсъди последните
политически новини с приятели и съмишленици в прочутият Литературния салон на Евгения Марс. Виждам как слугата
носи писмата му за Евгения, виждам…
От този унес ме изважда звънливият глас на очарователната
г-жа Лиляна Елмазова, снахата, която ми обяснява, че навремето семейство
Елмазови всъщност са обитавали етажът по-долу. Сега тя с дъщерите си Евгения и
Мария живеят на третия, последен етаж на къщата, но автентичността на мебели(виенска
гарнитура, маса) и обстановка е напълно запазена.
В просторното и светло помещение канапето, на което Вазов е
сядал винаги откъм страната на терасата, където често Женичка го е гощавала с
любимите му агнешки сърмички с лозов или лападен лист и обилно полети с кисело мляко заема централно място.
По стените висят картини, както на Марс, така и на Павел Елмазов
(18.03.1898-05.04.1075), съпругът на леля Лили.Павел е малкия син на сем. Елмазови. Той получава
музикалното си образование във Виенската консерватория от 1924 г. е в състава
на Софийската народна опера, където играе 40 сезона. Прочутият оперен бас от
миналото е човек с невероятно весел характер и затова неслучайно се ориентира
към комични партии. Павел Елмазов остава в съзнанието на поколения любители на
операта като д-р Бартоло от „Севилският бръснар” на Росини. Той създава и други
неповторими образи, между които Варлаам в "Борис Годунов", Крал
Хайнрих в "Лоенгрин", дядо Неделко в "Гергана", княз
Ховански в "Хованщина" и много други.
Тук в пресъздаденият Салон кротко и малко тъжно съжителстват
старото, поолющено пиано на Евгения Марс и съвременното, модерното, тъй като и
двете дъщери на леля Лили, както ме помоли да я наричам самата тя, са завършили
Консерваторията. Евгения е директор на частно училище, а Мария е преподавател
по музика в същото.
В тази къща запазила патриархалността си, все пак новото
време е оставило своя отпечатък с плазмата, локалното парно и др. т.нар.екстри.
В уютна и някак странно, необяснима предразполагаща
атмосфера протича разговорът ми с
Леля Лили сподели, че иска да възроди
името на свекърва си Евгения Марс, като символ на богата човешка душа. Изрази и
нескритата си радостта си, че и името на свекър и подобаващо ще бъде почетено и
също възродено. Тя сподели още, че от 2007 г. има решение на столична община за
поставянето на паметни плочи на Евгения Марс и на Павел Елмазиов, но оттогава
до сега се търси изпълнител т.е. нищо не е направено. След повече от няколко
часа си тръгвам, също толкова развълнувана, както на идване. Бързам „да смъкна”
интересното интервю, но ето го и самото него:
-Връзката между Евгения и Михаил като че ли е
съдбовно-кармична? Тя е много интелигентна, една от първите изявени, будни дами
в обществото и културния живот на страната, авторка на сборници с разкази,
стихове и пиеси, играни и в Народния театър, преводачка от руски и френски,
общественичка, издателка, приятелка и вдъхновителка на Иван Вазов. Той пък е
първият български зъболекар и също писател и общественик. Затова както се казва
нека да започнем от самото начало тяхната история.
-На 28.05. 1895 г. е сватбата на Евгения Бончева(17 г) и д-р
Михаил Елмазов (34 г), за чиято пищност и великолепие дълго се коментира по
онова време. Мисля, че тя е била избрана, не избираща и подобно на всички
бракове от миналия век е била поставена пред свършения факт на сватосването. Да
не забравяме, че тогава последната дума е имал бащата все пак. Първоначално са
живеели на ул. „Търговска”№24, където се раждат синовете-Владимир и
Павел. Едни
от първите им гости там са Стоян Заимов, приятелката и от Първа девическа
гимназия - актрисата Адриана Будевска, Цанко Церковски, журналистът Никола
Георгиев - главен редактор на в.“Народно единство“,проф. Иван Шишманов и др.. В началото на 1906 г. се заражда
известният салон на Евгения Марс, а през пролетта на същата година Иван Вазов
влиза у тях. Но всъщност първата среща между Патриарха на българската
литература и семейство Елмазови е през 1895 год., по време на честването на неговия
25 годишен юбилей (24.09).
Присъствието на народния поет в дома му е за Михаил искрена
радост, тъй като това е стар приятел, с когото винаги има за какво да си
говорят – румелийски и одесни спомени, развитие на българския театър, политика
и социални проблеми в страната, здравни и жилищни грижи. За Евгения това пък е
вълнение и притеснение от „Творецът на българската вселена”, прераснало в
последствие неусетно в сърдечно приятелство, за което тя пише: ”Дружбата ми с
Вазова беше най-ценната в живота ми. В нашите души имаше много допирни точки. В
него аз намирах един другар-приятел, който напълно ме разбираше. Пред Вазова
разкривах душата си.”
След 1911 г. семейството приема гости вече в дома си на ул.
„Лавеле”№ 1. Освен наложилите се литературни четвъртъци се създава и друга
традиция – всяка събота да се събират почитателите на музиката. В салона вече
присъства и маестро Георги Атанасов, оперният певец-тенор Константин
Михайлов-Стоян, Димо Кьорчев, Александър Кипров и др.
През 1916 г. семейството се мести на ул. „Бачо Киро”№ 39.
Традицията на литературните и музикални срещи още е запазена. В салона се
появяват нови личности като Стоян Михайловски, Панайот Пипков, Сава Огнянов и
др. В импровизирания литературен салон, средище на културния елит и цвета на
тогавашната българска интелигенция, се четат откъси от разкази и непубликувани
стихове, свири се на пиано, обсъждат се последните политически новини и се
поднася чай с нещо вкусно към него.
-Какво знаете от съпруга си за тях като семейство?
-Те са били едно хубаво щастливо, сплотено семейство с деца,
в което веруюто е било
-От тогава до сега в общественото пространство като, че ли все
се набляга основно на 16 годишната дружбата между Евгения Марс и дядо Вазов,
която трае до самата смърт на поета (22.09.1921). И все пак никога ли дори за
миг искра ревност не е припламнала у д-р Елмазов?
-Вие го казахте много точно-дружба, приятелство, но на
литературна основа. Да не забравяме, че Михаил и Вазов стават едни от
най-близките съмишленици и много добри приятели още в Одеса, където Вазов пише
„Под игото”.Освен това свекър ми е бил този, който пръв я окуражава,
пръв я насърчава, пръв и дава насока да пише и още през 1903 г. нейни разкази
се публикуват в тогавашните списания под псевдонима Марс. Някои започват
неистово да й завиждат за всичко, но за съжаление на клюкарите съпругът й никак
не е ревнив. Вазов пък се е чувствал у тях в една близка семейна среда, защото
тя е била спокойна, ведра, уютна, пълноценна, с едни хубави традиции в тази
фамилия, каквато той никога не е имал в къщата си. За Вазов семейното огнище е
въжделение, почти недокоснат свят. Затова той е изключително чест гост в дома
им. На Женичка той посвещава над 70 стихотворни творби, в това число и прочутия
си стихотворен цикъл "Люляка ми замириса”. А и самата тя в своите спомени
никога не крие и дори набляга на неоценимата помощ на народния поет. Нима вие допускате,
че той може да създаде повод за ревност, за конфликт? Факт е, че фамилията си
остава цяла, а Ана Карима, се развежда…Знаете, че тя се опитва да черни Евгения
Марс и да злослови срещу нея с години.
Но да се върнем съм свекър ми, който абсолютно никак не я е
ревнувал, нито от Вазов, нито от някой друг. Това дългогодишно тяхно приятелство
се е приемало с разбиране и без предразсъдъци от нейните близки. Нещо повече свекър
ми е бил поласкан и се е гордеел с нея, че е ухажвана, защото тя носела в себе
си голям заряд за мисия, най-после жената да бъде призната в обществото като
личност, творец, а не да бъде само съпруга, майка и домакиня. И в това
отношение тя има много големи заслуги, независимо, че акцента винаги за
съжаление се слага и в сегашната наша преса върху „Елмазова-любимата или
любовницата на Вазов”, „Вазов-любовникът” и т.н. До 1947 г.у нас в много
публикации за Евгения Марс се говори като за една от първите фигури в
обществения живот със свое място и в литературната история. Дружбата между тях,
като че ли е единствената тема, в която участва името и, през последните 20-на
години. Това е толкова махленско, долнопробно и пошло, че няма накъде…
Част 1
Следва продължение...
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар